Решение № 10425 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7091/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), предявена чрез гл. юрк. Д. Петров, срещу Решение № 18646/15.05.2026 г. по адм. дело № 2779/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. С жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че оспореният административен акт е издаден в съответствие и при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с Решение № 15776/09.05.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 2528/2025 г. и с Решение № 375/14.01.2026 г. на ВАС по адм. дело № 7653/2025 г., с което съдът е отменил предходно издаденото от управителя на НЗОК Решение № РД-Е112-1 от 16.08.2023 г. Прави се искане решението да бъде отменено. Ответникът – П. Е. Б., в подаден чрез адв. Ц. Иванова отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство. Като прецени правнорелевантните за спора факти, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на Решение №РД-Е112-19/10.02.2026г. на управителя на НЗОК и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявление вх. № Е112-01-54/24.07.2023 г. на П. Е. Б. при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, и е присъдил разноски. От фактическа страна е установено, че П. Е. Б. е подал до НЗОК заявление с вх.№ Е112-01-54/24.07.2023 г. за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване, съгласно представен план за лечение в Университетска клиника гр. Лайпциг, Германия, като е представил всички изискани от него документи. Не е спорно, че междувременно медицинската помощ е била оказана – жалбоподателят е постъпил в клиниката в гр. Лайпциг, Германия на 01.08.2023 г. и е опериран на 02.08.2023 г. като общо платените от него разходи за лечението възлизат на сумата от 14 452,66 евро, платени с платежно нареждане за кредитен превод от 28.07.2023 г. В съвместно експертно становище от проф. д-р М. Г. – главен координатор на Експертен съвет по урология и Ръководител на Катедра по урология и проф. К. Я. – член на Експертен съвет по урология и завеждащ Направление лапароскопска и роботизирана хирургия в урологията към УМБАЛ „Александровска“, е било посочено, че предлаганото лечение се прилага на територията на Република България с еднаква ефективност, както лечението, което се предлага от лечебното заведение в другата държава – членка на ЕС. Приложените към заявлението на жалбоподателя документи, както и две становища на експертите са били обсъдени на проведено на 31.07.2023 г. заседание на специализирана постоянно действаща комисия в ЦУ на НЗОК, която е дала становище, че двете кумулативни изисквания на чл.20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 не са изпълнени. Административният орган – управителят на НЗОК е възприел това становище и е издал Решение № РД-Е112-116/03.08.2023 г., с което е отказал провеждане на планово лечение извън държавата-членка по пребиваване на здравноосигуреното лице П. Е. Б. (за операция за [заличен текст]), планирано да се осъществи в Университетска клиника Лайпциг, Германия, съгласно представената фактура и план за лечение. Издаденото решение е оспорено по съдебен ред, като П. Е. Б. е подал жалба до Административен съд София - град. С Решение № 15776/09.05.2025 г. по адм. дело № 2528/2025 г. на Административен съд София-град оспореният административен акт е отменен, а преписката - изпратена по компетентност на управителя на НЗОК за ново произнасяне в съответствие с дадените в решението указания. Посоченият съдебен акт е оставен в сила с Решение № 375/14.01.2026 г. по адм. дело № 7653/2025 г. постановено от Върховния административен съд. След постановяване на решението на Административен съд София-град и връщането на органа за ново произнасяне по подаденото заявление, административният орган е издал оспореното Решение № РД-Е112-19/10.02.2026 г. пред първоинстанционния съд, с което отново е приел, че липсват предпоставки за провеждане на планово лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване (за операция за [заличен текст]) в Университетска клиника Лайпциг, Германия. Като мотив за отказа е посочил, че лечението на П. Б. може да бъде проведено в страната в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването му. Решение № РД-Е112-19/10.02.2026 е оспорено пред Административен съд София – град, който с Решение № 18646 от 15.05.2026 г. по адм. дело № 2779/2026 г. е обявил нищожността на решението, издадено от управителя на НЗОК и е присъдил разноски. Прието е, че е налице неизпълнение на указанията на съда, дадени с решението по административно дело №2528/2025 г. на Административен съд София-град при постановения повторен отказ за издаване на разрешение за планово лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване на същото правно основание от ответника, което води до нищожност на оспорвания административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е спорно между страните, а и при извършената служебна проверка се констатира, че с Решение № 15776 от 09.05.2025 г. по адм. дело № 2528/2025 г. по описа на Административен съд София-град е отменено Решение № РД-Е112-116 от 03.08.2023 г. на управителя на НЗОК и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, съобразно дадените в мотивите на решението указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Изведен е решаващ извод, че оспореният акт е немотивиран, доколкото в решението на управителя на НЗОК не е изяснена реалната възможност за провеждане на идентично лечение в необходимия срок в Република България, а изводът на органа, че пациентът може да получи лечение в Република България в срок, който е оправдан от медицинска гледна точка, с оглед неговото текущо здравословно състояние и прогнозите за развитие на заболяването му, е необоснован. С Решение № 375 от 14.01.2026 г. по адм. дело № 7653/2025 на Върховния административен съд, тричленен състав първоинстанционното решение на АССГ е оставено в сила. По спорния въпрос, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че макар и формално в административния акт органът да е посочил, че се издава при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на предходното решение на Административен съд София-град, с което е отменен постановения административен акт от 2023 г., същият отново не ги е изпълнил. Административният съд законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, която предвижда нищожност на всеки акт или действие на административен орган, издадени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. В конкретния случай е налице посочената хипотеза - с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 15776 от 09.05.2025 г. по адм. дело № 2528/2025 г. на Административен съд София-град, на административния орган са дадени задължителни указания и му е вменено задължение за ново произнасяне. Оспореното пред АССГ ново решение на НЗОК е издадено в противоречие със съдебен акт - решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо между страните. Административният орган, на когото преписката е върната за ново произнасяне, е бил длъжен да съобрази мотивите на съда и да изпълни дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Вместо това той е допуснал нарушение, като повторно се е позовал единствено на постъпилото от лекари- специалисти становище и се е произнесъл преди да изиска/получи становище от лечебните заведения със сключен договор с НЗОК в периода 2019-2023 г. за извършване на лечение на пациенти по КП № 168.2 „Асистирана с робот хирургия при злокачествени заболявания в хирургията, гръдната хирургия, детска хирургия и урология“ (УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД, УМБАЛ „Света Марина“ и УМБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД) относно конкретната възможност за извършване на посочената манипулация на П. Б. в конкретно лечебно заведение и в конкретен срок след установяване на заболяването му през 2023г. По тези съображения, правилно решението, подлежащо на съдебен контрол, е квалифицирано като нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. При систематичното тълкуване на правната норма в контекста на ал. 1 от чл. 177 от АПК, следва да се приеме, че се има предвид правният ефект на съдебното решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася по законосъобразността на административния акт съобразно установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Предвид горното, правилно е прието от Административен съд София-град, че оспорваният административен акт е издаден при незачитане на съдебно решение, изпълнението на което управителят на НЗОК е задължен да съобрази. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба са неоснователни и не обосновават наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора, претендираните от ответника по касация разноски, съгласно приложен списък и доказателства за извършено плащане в брой, следва да му се присъдят в размер на 500 евро за заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, с оглед фактическа и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,