Решение № 6476 от 28.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1842/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 7630 от 06.12.2023 г. по адм. д. 7555/2023 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Билкова борса ЕООД, ЕИК 204855721, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Н. П. Б., срещу ревизионен акт /РА/ Р-22221121006592-091-001/25.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 67/16.01.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с който за данъчните периоди 01.05.2021 31.10.2021 г. са определени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 219 646,20 лв. и лихва за забава в размер на 24 409,09 лв. Срещу решението на АССГ е подадена касационната жалба от Билкова борса ЕООД, представлявано от Н. П. Б. чрез адв. А. Атанасов, преупълномощен от Адвокатско дружество М. Менков и съдружници , в която се поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните доводи за неправилност на решението са свързани с допуснато нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК, като се твърди, че РА не е подписан като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и се иска обявяване на нищожност на РА Р-22221121006592-091-001/25.10.2022 г. Ответникът директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представят се с молба от 10.05.2024 г. доказателства за определянето на служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на данъчно задължени лица, за които съгласно чл. 8 от ДОПК компетентна е друга териториална дирекция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА Р-22221121006592-091-001/25.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 67/16.01.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, с който за данъчните периоди 01.05.2021 31.10.2021 г. са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 219 646,20 лв. и лихва за забава в размер на 24 409,09 лв. Задълженията произтичат от отказано права на данъчен кредит в размер на 219 646,20 лв. В жалбата до АССГ се е претендирала нищожност на РА (същият не е бил обжалван по съдебен ред), поради нередовното му подписване от издателите му в нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу оспорения РА, като е описал подробно критериите за нищожност на индивидуален административен акт, вкл. ТР 2-910ОСГК на Върховния съд. Решаващият съд е приел, че длъжностите лица В. Р. и Ж. Д., издали оспорения РА, имат качеството на органи по приходите, съгласно чл. 7 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). За изясняването на въпроса дали РА е бил подписан с КЕП (дали е налице валидно волеизявление на компетентен орган по приходите), АССГ е допуснал и приел съдебно-компютърна експертиза (основно и допълнително заключение). След извършеното кредитиране на заключението на съдебния експерт и след обстоен анализ на понятието електронен документ по смисъла на чл. 3 ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвет от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, решаващият съд е констатирал спазването на формата за издаване на акта, като е заключил, че същият е съставен като електронен документ, съдържащ електронно изявление. Административен съд София-град е достигнал до крайния извод, че всички документи, съставени от органите по приходите в хода ревизията (ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА Р-22221121006592-091-001/25.10.2022 г.) са подписани от лицата, посочени в тях като издатели, с КЕП, които са били активни и валидни към датата на съставянето на съответния документ. Според решаващия съд, тримата служители (лицето, възложило ревизията и двамата служители, извършили ревизията) са били служители на НАП и в качеството им на такива са им били издадени електронни подписи от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги Информационно обслужване АД, което е имало активен сертификат по eIDAS при издаване на посочените подписи. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първият довод в касационната жалба е свързан с приложението на Регламент 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. и Решение по дело С-362/21 на СЕС. В ЗЕДЕУУ е дадена легална дефиниция на електронен подпис. Това е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕДЕУУ, усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис, който: 1. дава възможност за идентифициране на автора; 2. е свързан по уникален начин с автора; 3. е създаден със средства, които са под контрола единствено на автора, и 4. е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени. В чл. 13, ал. 3 е дадена дефиниция на квалифициран електронен подпис електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) 910/2014. От представените доказателствата в хода на съдебното производство несъмнено се установява съответствието електронни подписи с изискванията на чл. 3, точка 12 от Регламент /ЕС/ 910/2014 на ЕП и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Цитираната разпоредба предвижда, че "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Действително, съгласно т. 55 от Решение по дело С-362/21 на СЕС, при оспорване на такъв подпис в рамките на съдебно производство националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички предвидени в чл. 3, т. 12 кумулативни условия, което го задължава по-специално да провери дали са изпълнени условията по чл. 26 и по приложение I към регламента. В настоящия случай пред първоинстанционния съд, във връзка с установяването на квалифицираните електронни подписи, е допусната и приeта съдебно-компютърна експертиза (основно и допълнително заключение). Вещото лице е дало категоричен отговор, че РА P-22221121006592-020-001 (представен на вещото лице на диск с наименование P-22221121006592-020-001_ORGES.pdf) е подписан електронно от двама служители на НАП, а именно В. Х. Р. и Ж. С. Д.. Същото е относимо и за ЗВР, ЗИЗВР, РД. КЕП на В. Х. Р. е положен на 25.10.2022 г. в 11:55:39 ч., като валидността на подписа е от 2022/03/15 11:42:46 ч. до 2023/03/15, издаден от доставчик на удостоверителни услуги StampIT, Информационно обслужване АД. КЕП на Ж. С. Д. е положен на 25.10.2022 г. в 16:08:45 ч., като валидността на подписа е от 2022/05/11 14:50:38 ч. до 2023/05/15, издаден от доставчик на удостоверителни услуги StampIT, Информационно обслужване АД. Настоящия съдебен състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд, че въз основа на безспорно установените обстоятелства, правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ЗДДС. Останалите доводи в касационната жалба, повтарят твърденията в жалбата пред първоинстанционния съд, а посочената съдебна практика от касатора е неотносима за конкретния случай. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като логически обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника правно основание чл. 161, ал. 1 ДОПК претендира разноски в размер на 14 412,00 лв., като по отношение на посочения размер се сочи като правно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. на ВАС. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, като действията на процесуалните представители на ответника се изчерпват само до участие в единственото открито съдебно заседание по делото и представянето на молба с писмени доказателства. Действително спорът е с висок материален интерес, но не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение