Решение № 1760 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15458/2011 г.

Решение № 1760 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15458/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрк. Катя Райкова, срещу решение № 13516 от 21.10.2011 г., постановено по административно дело № 446 от 2011 г. на Върховния административен съд - пето отделение. С посоченото решение съдът е отменил заповед рег. № К-12917/12.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), на Петър Димитров Петров е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Ответникът по касация - Петър Димитров Петров, чрез упълномощения адв. Емануил Йорданов, с писмено възражение оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендират се присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указание за прилагане на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Върховният административен съд - петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Върховния административен съд - пето отделение, е оспорената от Петър Димитров Петров заповед рег. № К-12917/12.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено посоченото по-горе наказание, на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ППЗМВР за допуснато нарушение на служебната дисциплина, извършено в срока на наложено наказание "порицание", изразяващо се в това, че на 17.08.2010 г. изписал с червен химикал върху призовка по досъдебно производство № 1168/2010 г. на ОД на МВР - Сливен текста "Като е спешно, чети внимателно! с. Ж. Войвода", с което не изпълнил служебните си задължения по длъжностна характеристика да съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение на задачи, свързани с разследване на престъпления, съобразно компетентността и специализацията си, да осигурява взаимодействие и съгласуваност в работата на групата с другите полицейски звена при изпълнение на служебните задачи, с което нарушил и т. 11, 12, 36 и 38 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За да отмени атакуваната заповед, тричленния състав е приел, че същата била постановена в нарушение на изискванията за форма, както и на материалноправни разпоредби на закона и правилника за неговото приложение. Изложил е съображения, че в акта не било посочено кои действия или бездействия на служителя съставляват неизпълнение на служебните задължения и нарушение на нормите на Етичния кодекс, обусловили наложеното дисциплинарно наказание. Посочил е, че това било съществено нарушение на административнопроизводствените правила на специалния закон, защото поставяло пред невъзможност наказаното лице да организира защитата си и същевременно обуславяло и невъзможността на съда да упражни следващия се съдебен контрол. Извел е извод, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание, не били осъществени и следователно не били налице основания за упражняване дисциплинарната власт на административния орган. Решението на Върховния административен съд - пето отделение, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Безспорно е по делото, че държавният служител от МВР Петър Димитров Петров е наказан с дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ППЗМВР. Видно от обстоятелствената част на заповедта Петров е наказан за извършено нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че като държавен служител в МВР на 17.08.2010 г. с червен химикал е изписал върху призовка по досъдебно производство текста "Като е спешно, чети внимателно! с. Ж. Войвода", с което според административния орган, служителят не изпълнил служебните си задължения, заложени в длъжностната му характеристика, да съблюдава стриктно разпоредбите на НПК при изпълнение на задачи, свързани с разследване на престъпления, съобразно компетентността и специализацията си, да осигурява взаимодействие и съгласуваност в работата на групата с другите структурни звена в полицията, с което нарушил и нормите на т. 11, 12 и т. 36 и 38 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Правилни и обосновани са изводите на тричленния състав за издаване на заповедта в нарушение императивното изискване на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР за форма на акта. Изложената в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка не кореспондира с посоченото в нея правно основание и от изложените факти не може да се обоснове извод, че с действието си Петров не е осигурил взаимодействие и съгласуваност в работата на останалите звена при изпълнение на служебните задачи, след като от изписания върху призовката текст се установява, че именно той е установил точния адрес на свидетеля. Следователно, както правилно е приел съдът, не може да се направи извод за наличие на материалноправното основание за налагане на дисциплинарно наказание. Посоченото в заповедта поведение на служителя не кореспондира и с цитираните норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 11 се отнася за сътрудничеството на служителя с органите на изпълнителната власт, местното самоуправление и администрация с други представители на обществеността; т. 12 засяга стриктното и безпристрастно изпълнение на професионалните задачи, т. 36 - събирането на доказателства при разследването на престъпления и правонарушения, а т. 38 се отнася за отношенията с други държавни органи и организации. Сочените текстове нямат нищо общо с твърдяното нарушение. В тази връзка правилна се явява и констатацията за нарушение на правото на защита на наказания служител и невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като не може да се изведе извод кои действия или бездействия на служителя съставляват неизпълнение на служебните задължения и нарушение на нормите на Етичния кодекс. Видно от приложените доказателства, служителят няма конкретни задължения във връзка с връчването на призовки (такива не са посочени в представената длъжностна характеристика, а и не следват от заеманата от служителя длъжност началник на група "Охрана на обществения ред" в "Охранителна полиция"). По делото не е установено, че извършеното действие е било насочено към компрометиране дейността на полицията или за да препятства разследването - напротив събраните доказателства сочат, че Петров е съдействал на служителя, натоварен с връчването на призовки, като е транспортирал последния до адресите на призованите лица, установил е грешката в адреса на призования свидетел и е посочил верният адрес, с което практически е подпомогнал призоваването. Поставената върху призовката забележка не може да се квалифицира като поведение, предприето в нарушение на цитираните в заповедта норми на Етичния кодекс и като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал нормата, на която се е позовал административния орган за налагане на дисциплинарното наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една години". Съгласно чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР наказанието се налага за "извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание". Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на служителя, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение представлява дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "порицание" (чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР). В случая обаче по несъмнен начин е установено, че действията на Петров не би могло бъдат квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения или неспазване на служебните правомощия по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗМВР, откъдето и изводът, че в конкретния казус е неприложима цитираната разпоредба. Като е приел, че поведението на Петров (поставената върху призовката забележка) не се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "порицание", е извел верен извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР за санкциониране на служителя с посоченото в заповедта дисциплинарно наказание. Настоящият петчленен състав на ВАС не споделя становището на представителя на ВАП за допуснато от тричленния състав нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК, състоящо се в недаване на указания за представяне на цитирания в атакуваната заповед Етичен кодекс. Между страните няма спор относно Етичния кодекс на служителите от Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия и на съдържанието на неговите разпоредби, така както са цитирани в мотивите на решението. Затова първоинстанционният съд не е имал основание да указва на министъра на вътрешните работи да приложи към административната преписка Етичния кодекс, с оглед приемането му като доказателство по делото. Неприлагането му не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, още повече че подобно оплакване не е направено с касационната жалба. Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК при касационната проверка съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а служебно следи само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При липса на твърдяно касационно основание неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствени правила, касационният съд няма правомощие по чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд след отмяна на обжалваното решение на друго касационно основание, а решава делото по същество. Във връзка с цитираната съдебна практика, на която се е позовал прокурорът от ВАП Вичо Станев в пледоарията си в съдебното заседание на 26.01.2012 г. следва да се отбележи, че тя не касае идентични правни спорове. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените съдебни разноски. Видно от приложените доказателства по делото - договор за правна защита и съдействие (лист 9), касаторът следва да бъде осъден да заплати на Петър Димитров Петров сумата от 400 лева съдебни разноски за процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,