Решение № 734 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2015 г.

Решение № 734 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ""К." ООД гр. С. срещу Решение № 5591 от 19.08.2015 г., постановено от Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. дело № 9901 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2101307841/12.05.2014 г. на органи по приходите в частта, потвърдена с Решение № 1657/15.09.2014 г. на Д. Д. "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в която на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 22 010,96 лв., ведно с дължимите лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрск. И. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски в размер на 1160 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд в състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна, поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество срещу издадения ревизионен акт, в частта му, в която е потвърден с решение на горестоящия административен орган, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е начислена лихва за забава, съдът е приел за законосъобразни и обосновани изводите на приходните органи за това, че не са налице условията за ползване на данъчен кредит, предвидени в разпоредбите на чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 6 и чл. 9, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 68, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3 и 5 ЗДДС. Изводите на съда са правилни, кореспондират със събраните доказателства по делото и установената фактическа обстановка по спора. Неоснователни са доводите на касатора за допусната необоснованост в обжалвания съдебен акт. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че е достатъчно да се установи действителност на търговските сделки и договорни отношения между ревизираното дружество и неговите съконтрахенти, за да се приеме реалност на извършените доставки и оттам да е налице право на възникване на приспадане на данъчен кредит. За целите на данъчното облагане следва да бъде установено при условията на пълно доказване от страна на получателя като лице, претендиращо, че в негова полза е възникнало материалното право на приспадане на данъчен кредит, че по обективираните в данъчни фактури сделки са извършени реални доставки на стоки и/или услуги. За тази цел, както правилно е посочил първоинстанционният съд, следва да се установи, извън формалните изисквания за форма - издадена фактура, възможността на доставчика да извърши услугата или да прехвърли право на собственост върху стоката, предаването и приемането на стоката, съответно на договорената услуга, индивидуализирани по своя вид, количество или други съществени белези, използването на стоките/услугите за икономическата дейност на РЛ или за последващи облагаеми доставки. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националният данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че за процесните фактури не са поискани и съответно събрани доказателства за наличието на съответната стока у доставчика, съобразно количеството и вида й към съответните дати по фактурите, данни за съхраняване на стоката, натоварването и транспортирането й до получателя, респективно прехвърляне на собствеността на последния. С. по процесните фактури са родово определени вещи и собственост върху тях се прехвърля с предаването им. /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/ Доколкото обаче стоките имат материално битие, в случая следва да се установи и че притежаваните от доставчика стоки са достигнали до жалбоподателя. Предпоставките за възникване право на ДК трябва да са налице по конкретните доставки, а за процесните такива липсват каквито и да са доказателства и за съхранението на стоките, за тяхното транспортиране, по част от фактурите и за доставянето и прехвърлянето собствеността на стоките предмет на процесните фактури на жалбоподателя - приемо-предавателни протоколи и др. Предвид гореизложеното, правилно е приета липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС по процесните фактури, издадени от "Д. к." ЕООД /кетъринг услуга/, от "К. и." ЕООД /транспортна услуга/, от "Р. 2010" ЕООД /транспортни услуги и строителни материали/, от "С. р. и.-63" ЕООД /транспортна услуга/. По отношение на фактурите, издадени от "Д. к." и "С. р. и. -63" са налице данни за последваща реализация във връзка с предмета на услугите, но липсват доказателства за осъществяването на услугите именно от лицата, издатели на фактурите. Липсва приемане и предаване на възложените дейности между прекия изпълнител и възложителя, липсват доказателства за извършване на каквито и да било дейности от прекия изпълнител във връзка с предмета на услугата - както относно кетъринга, така и относно извършен транспорт като за последния няма данни и за издавани транспортни документи. Такива доказателства, както и данни за последваща реализация или използване на услугата за икономическата дейност на РЛ, липсват и по отношение на фактурираната транспортна дейност от "К. и." ЕООД и "Р. 2010" ЕООД. Относно фактурата за продажба на строителни материали, издадена от "Р. 2010" ЕООД, не се установява прехвърляне на право на собственост поради липса на приемо-предаване - отделяне на конкретните стоки от рода им чрез индивидуализацията им. По отношение на фактурите, издадени от "Х. т к." ЕООД и "Р. 2005" ЕООД, с предмет услуги - изработване на наръчник, фотографски изображения, рекламни тениски, чанти и отпечатване на наръчник, постери, изработване на офис мебели, са налице данни за договорни отношения и извършено приемо-предаване на изпълнението. За да се приеме настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, РЛ е следвало да докаже, че услугите са действително извършени от фактуриралите ги дружества. Това означава, че дори да са изпълнени всички други предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит /в случая наличие на фактури и извършено плащане/, при неустановена реалност на същите, посоченото материално право не може да възникне. Не се установява достоверна дата на представените договори и приемо-предавателни протоколи, ценени като частни документи в съпоставка с останалите събрани доказателства, въз основа на които се установява, че двете фирми, издатели на фактурите не са отразили фактурите в счетоводните си документи и няма данни да са извършвали дейност в периода на издаване на фактурите, нито са налице данни, че тези две дружества със собствени средства или чрез подизпълнители са имали обективна възможност и материална обезпеченост да извършат специфичните дейности, отразени като изготвен краен продукт в издадените фактури. Отсъствието на доказателства за установяване на релевантните факти, води до извода за липса на реални доставки на услуги, поради което обосновано и законосъобразно съдът е отчел, че изводите на органа по приходите за липса на доставка по посочените фактури са законосъобразни. С касационната жалба се обжалва изцяло решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта, потвърдена от данъчния директор, вкл. и относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Е." ЕООД и "П. к." ООД, както и по фактури за закупено гориво от различни доставчици за ползване на собствени автомобили на дружеството при командироване на лица. В жалбата не са наведени конкретни касационни оплаквания във връзка с неправилност на решението в тези му части. При служебна проверка на решението в същите части касационният съд не констатира пороци, водещи до незаконосъобразност и отмяна на съдебния акт. Правилно е прието, че са налице ограничения по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС - първата група стоки и услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели, както и по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС - втората група стоки и услуги са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението, експлоатация на леки автомобили, отговарящи на определението за такива. По изложените съображения касационният съд намира жалбата на "К." ЕООД за изцяло неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение следва да бъдат присъдени 1160 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение