Решение № 3373 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Б. К. от гр. Елин Пелин, област София, чрез адв. Н. Байдаков, против решение 1534 от 05.12.2024 г., постановено по адм. дело 993/2024 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за издаване на задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет), материализиран в писмо с изх. СЛ/Д-Е-С/692-238/26.06.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Сандански. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът в противоречие с материалния закон е приел, че не е налице основание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет, за издаване на задължителното предписание, а именно ответната страна да отказва съдействие на административния орган. В съдебно заседание чрез адв. Братоевска поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Сандански, чрез ст. юрисконсулт Папазова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът К. Л. И., чрез адв. В. Йорданова в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна. С решение 66 от 29.06.2020 г. по гр. д. 512/2019 г. на Районен съд - Елин Пелин, потвърдено с решение 260152/12.05.2021 г. по гр. д. 20/2021 г. на Софийски окръжен съд и влязло в сила на 04.07.2022 г., родителските права по отношение на децата К. Б. К. и Р. Б. К. са предоставени за упражняване на майката К. Л. И.. Определен е режим на лични контакти на бащата Б. Б. К., според който бащата има право да взема децата в определени дни и часове от седмицата, през празниците и за рождени дни. Касаторът твърди, че от майката са допуснати множество нарушения на определения режим на лични контакти на бащата с децата, санкционирана е многократно, вкл. и с присъди по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс. По отношение на децата са приети планове за действие за деца в риск. През март 2024 г. майката заявява пред държавен съдебен изпълнител, че възнамерява да ползва правото си на непрекъснат 20-дневен период с децата при нея. Б. К. е подал заявление рег. 368/28.03.2024 г. до Държавен съдебен изпълнител (ДСИ)-Сандански, с което се е противопоставил на това искане, като нерегламентирано от съдебния режим на отношенията с децата. Поискал е и получил разяснение относно режима на отношения с децата чрез ДСИ-Сандански от Районен съд - Елин Пелин. С писмо от 22.06.2024 г. И. уведомява касатора, че периодът от 20 дни непрекъснат контакт с децата й започва. Както е установено и с процесния отказ, същата не работи и няма как да ползва отпуск и тя е с децата през цялото време, когато те не са с него. Режим за виждане не следва да й бъде определен, тъй като упражняването на родителски права е предоставено на нея. В отговор, касаторът предложил с писмо, майката да уточни в кои дни смята да има този непрекъснат контакт с децата, като заявил готовност временно да се откаже от прилагането на съдебно-определения режим на контакт с децата, но срещу компенсация от нейна страна. К. е подал на 20.06.2024 г. до ДСП Сандански искане за издаване на задължително предписание до И. за изпълнение на режима на контакти с децата, като е посочил график с определени дати и часове. Искането е заведено в ДСП Сандански с рег. СЛ/Д-Е-С/692-236/20.06.2024г., а впоследствие е подал и сигнали на 22.06.2024 г. и 25.06.2024 г. с рег. СЛ/Д-Е-С/692-237/24.06.2024 г., рег. СЛ/Д-Е-С/692-239/26.06.2024г. ДСП-Сандански е изпратила писмо за отказ от издаване на задължително предписание с рег. СЛ/Д-Е-С/692-238/20.06.2024г., който е оспорен от К. пред Административен съд София-област (АССО) като незаконосъобразен, немотивиран и в противоречие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Органът е приел, че майката оказва съдействие за изпълнение на режима за контакти. Административният съд е отхвърлил жалбата на Б. К. срещу отказа на директора на ДСП - Сандански, като е приел, че оспореното писмо, е законосъобразен административен акт като издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложени са мотиви, че не е налице отказ за сътрудничество от страна на майката на децата, полагаща грижи за тях, поради което не се налага издаването на задължително предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗДет. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките за издаване на задължително предписание по отношение на майката, тъй като същата съдейства в работата с децата, спазва определения режим на лични контакти, а по делото не е установено децата да са в риск. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, административният съд обосновано е приел, че органът е постановил законосъобразен акт. Съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет., при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Видно от текста на цитираната разпоредба необходима и задължителна предпоставка за издаването на административен акт по посочения текст на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. е наличието на отказ за сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила на детето по Глава трета от ППЗЗДет. В случая това е майката и от доказателствата по делото не се установява наличието на поведение от нейна страна, което може да се тълкува като отказ за сътрудничество. Видно от съставения протокол по подадения от бащата сигнал, майката е предоставила на ДСП информация и обяснения относно необходимостта да заведе децата на концерт и лекар, което е наложило промяна в установения график за срещи с бащата, и за което той е уведомен. Касационният състав намира, че определеният от съда режим на лични отношения между децата и баща им се спазва, липсва отказ за сътрудничество от страна на майката спрямо този режим, същите ползват социална услуга психологическо консултиране и подкрепа съобразно разработен план с крактосрочни и дългосрочни цели. Не са налице данни децата да са в риск, следователно правилно е отказано издаването на исканото предписание и правилно жалбата срещу този отказ не е уважена. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след постановяване на съдебното решение от ДСП не са предприели необходимите стъпки за изясняване на ситуацията (по чл. 14-17) от ППЗЗДет. Видно от приложеното по делото решение на АССО, за да потвърди отказа на директора на ДСП - Сандански да издаде задължително предписание, съдът е приел, че ДСП е предприела нужните действия по смисъла на чл. 14-18 от ППЗДет. като органът работи с децата и родителите от 2022 г. и по случая е събрана необходимата информация от семейството, децата, училището и други източници. В решението си също съдът правилно приема, че по делото има данни, че майката не е отказала да сътрудничи на административния орган във връзка с предприетата работа по случая, а напротив оказва съдействие на социалните работници, поради което не се налага предприемане на мерки по чл. 18, ал. 4 от ППЗДет. като подобни съображения, изложени и в жалбата на касатора до ДСП са неоснователни. Неотносими към основанието за прилагане на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет към процесния правен спор, са наличието на предходни влезли в сила осъдителни присъди на ответницата по касация по чл. 182, ал. 2 от НК. Административният орган е изпълнил вмененото му задължение да събере доказателства и да изясни фактите и обстоятелствата по случая, настъпили след подаване на сигнала от касатора. Видно от приложените към преписката документи работа по сигнала е извършена. Поради съществуващ междуличностен конфликт между двамата родители и с цел преодоляване на рисковете за емоционалното развитие на децата от въвличането им в родителския конфликт, ДСП Сандански е предоставила на децата и родителите социална услуги за преодоляване на родителското отчуждение и конфликта на лоялност, възникнали в резултат на влошените отношения между родителите. В изпълнение на чл. 16а от ППЗЗДет са разработени планове за действие за работа и с двете деца, с участието на родителите, училището, социалната услуга. Определени са дългосрочни и краткосрочни цели и дейности за тяхното постигане. В целите е залегнал и план за работа с родителите информиране и консултиране на родителите за правата и задълженията им, както и относно задължителния характер на постановеното решение относно режима на контакти с децата и издръжката. Видно от доказателствата и становището на ДСП майката не е отказала сътрудничество във връзка с дейността по информиране и консултиране. Явила се е на среща със социалните работници, дала е пояснения по случая (съгласно изготвен протокол), уведомена е отново за задължението да се спазва режимът на контакти с децата на бащата. За всички тези действия касаторът е уведомен, като правилно органът е посочил, че майката сътрудничи на ДСП Сандански и следователно не са налице предпоставките за издаване на задължително предписание. Възражението на касатора относно извода на съда, че майката "не оказва необходимото съдействие" и органът не е предприел действия по проверка по сигналите на касатора, не е подкрепен с доказателства, поради което настоящият състав намира за неоснователно. Видно от доказателствата по делото административният орган е влязъл в контакт с майката, за срещата е съставен протокол, където са изяснени фактите и обстоятелствата по случая. Съставен е план за действие, по който се предприемат съответните стъпки и майката оказва съдействие при изпълнението му на социалните работници. Изводът на първоинстанционният съд се подкрепя от събраните пред него доказателства, между които няма такива сочещи за незаконосъобразност на процесния акт. Възраженията в касационната жалба относно неправилното приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия състав по изложените по-горе съображения. Във връзка с гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Не са налице изложените от касатора основания за отмяна на съдебното решение. Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника И. за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,