Решение № 1670 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2017 г.

Решение № 1670 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., против решение № 509 от 30.03.2017 г. по адм. д. № 131 по описа за 2017 г. на Административен съд - П., с което е отменено решение № 2153-15-307 от 22.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 5309194571 / протокол № 01358/14.09.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", а административната преписка е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. П. за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-15-2072 от 8.10.2015 г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на § 5 от ПЗР на КСО. Изложените съображения за неправилно прилагане на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Й. А. Сукнарова от гр. П. е оспорила касационната жалба в писмено заявление. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-15-307 от 22.12.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5309194571 / протокол № 01358 от 14.09.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж възраст на Й. А. С. от гр. П., в частта, с която е отказано отпускане на добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. За да отмени оспорените административни актове, Административен съд - П. законосъобразно е приел, че придобитият от лицето осигурителен стаж през периода 01.02.1982 г. - 01.06.1990 г. на длъжност "дружинен ръководител" и през периода 01.06.1990 г. - 01.10.1991 г. на длъжност "организатор на извънкласна и извънучилищна дейност" в Общински център за работа с деца - П. следва да бъде зачетен за "учителски" по смисъла на § 5 от ПЗР на КСО. Стажът е положен при действието на Закона за народната просвета (обн. - ДВ, бр. 218 от 1948 г., отм. ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.), които са приложими на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО: за осигурителен стаж по КСО се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Разпоредбите на чл. 19 от НПОС не са приложими при преценката и квалификацията на трудов стаж, придобит преди влизането им в сила на 1.01.2000 г. Положеният труд в основните училища при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателни и организационно-педагогически длъжности, сред които са дружинния ръководител, методист-организатора на извънкласна и извънучилищна дейност и др., се зачита за учителски на основание чл. 15, Раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета. Ръководителите на Димитровската пионерска организация "Септемврийче" са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование. Длъжността се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. В този смисъл първоинстанционният съд се е позовал на безпротиворечивата и последователна съдебна практика при тълкуването и прилагането на материалния закон. Изложените в касационната жалба доводи за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон се преценяват като неоснователни. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж няма придадено обратно действие по отношение на трудовите правоотношения на лицата, възникнали и приключили преди влизането й в сила. В чл. 11 от Указ № ЗЗ0 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86 от 1991 г.) изрично е предвидено, че учителите и дружинните ръководители на Димитровската пионерска организация "Септемврийче" се обучават в педагогически учебни заведения. Съгласно чл. 12 от указа на завършилите педагогическите учебни заведения за подготовка на дружинни ръководители се предоставят права на дружинни ръководители на Димитровската пионерска организация "Септемврийче". Трудът на дружинния ръководител е бил полаган в учебните заведения, в случая училище "Н. Г." - П. и ЕСПУ "С. Б." - П. Прегледът на цялата нормативна уредба, в сила до 1990 г., сочи, че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри (чл. 1 от ПМС № 50 от 2.11.1989 г. за въвеждане на новата система от основни заплати в народната просвета, Правилник за ученическите почивни лагери и екскурзионното летуване на учениците (ДВ, бр. 53 от 6.07.1982 г.) и др. В наредбите за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала, зает в средното образование, действали до 31.12.1999 г., са съществували изрични разпоредби, с които в кръга на учителските длъжности са били причислявани дружинните ръководители на щат с учителска квалификация, ученически организатори в национални, регионални и общински извънучилищни учреждения и организационно-педагогически работници в национални, регионални и общински извънучилищни учреждения. С оспорените административни актове незаконосъобразно е отказано признаване на учителски стаж за времето, през което лицето е работило като дружинен ръководител и организатор на извънкласна и извънучилищна дейност. Като е уважил жалбата и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд - П. е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за касационното производство в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,