Решение № 13211 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 411/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София против Решение 21843/31.10.2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. 8486/2024 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22221723004546-091-001/20.03.2024 г., издаден от органи по приходите възложител и ръководител на ревизията, държавни служители в ТД на НАП - Пловдив. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА, както и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от юрк. Иванова. Ответникът по касационната жалба Джи енд Кей 1 ЕООД, ЕИК 204977935, със седалище и управление в гр. София, [жк], [улица], [адрес] - не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221723004546-091-001/20.03.2024 г., издаден от органи по приходите, държавни служители в ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена от директора на Дирекция ОДОП София с Решение 802/13.06.2024 г. За да прогласи нищожността на РА като издаден от некомпетентни органи по приходите, съдът приема, че органите по приходите възложител и ръководител на ревизията са държавни служители в ТД на НАП Пловдив, а компетентната ТД на НАП за производствата по ДОПК спрямо ревизираното дружество със седалище в гр. София е ТД на НАП София (чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК). Обосновава извод, че РА е издаден в нарушение на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от кодекса от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив. Излага мотиви за това, че за определяне компетентността на органа възложил ревизията са издадени Заповед З-ЦУ-869/03.05.2023 г., Заповед З-ЦУ-1602 / 28.07.2023 г., Заповед З-ЦУ-ОПР-22/22.08.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП, но с първата заповед се определят единствено органи по приходите, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. Посочил е, че с изменение на ЗНАП, обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., е приета нова норма в разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, която предвижда, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Според съда обаче не е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 9 ЗНАП да се обоснове причината, която налага на органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив да се възлага извършване на ревизия на юридическо лице със седалище в София. Във връзка с противоречивата съдебна практика по прилагането на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП на основание чл. 124, ал. 1, т. 5 ЗСВ от ОС на колегиите на ВАС е прието Тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. по тълкувателно дело 2/2024 г. Според него не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Даденото с Тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. по тълкувателно дело 2/2024 г. задължително за съда тълкуване на приложимите законови норми обуславя и различно от постановеното от АССГ разрешаване на спорния по делото въпрос относно валидността на РА, В оспореното първоинстанционно решение не са изложени мотиви за съответствието на РА с приложимите материалноправните норми при установяването на задълженията за косвен данък. Липсата на фактически установявания и на обосновани правни изводи на съда препятства възможността за извършването на касационна проверка на оспореното първоинстанционното решение за приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК. Според чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане, при което съдът да извърши проверка за законосъобразността на акта съгласно дадените по-горе задължителни указания. Той дължи произнасяне и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение