Решение № 2116 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2017 г.

Решение № 2116 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8408/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на О. В. чрез адв. В. Лилов против решение № 3555/26.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2902/2017 г. от Административен съд София-град. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответните страни – Комисия за защита от дискриминация чрез юрк. Милушева и Комисия за енергийно и водно регулиране чрез юрк. Петрова оспорват жалбата като неоснователна. Ответната страна – Върховен административен съд представя писмен отговор с възражения срещу основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността и, настоящият състав на ВАС, Пето отделение, като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните с оглед заявените касационни основания установи следното: С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на О. В. срещу решение № 55 от 07.02.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 105/2015 г. Жалбоподателят сезира специализирания държавен орган с искане да бъде установено нарушение по признак "лично положение" от страна на КЕВР по отношение на различното третиране на субектите, до които се отнася увеличението на цената на тока с Решение № Ц-16/01.10.2014 г., като наложи предвидените за това санкции на енергийния регулатор, като в тази връзка счита, че лишаването от право на гражданите – потребители на електрическа енергия да обжалват решенията на КЕВР за определяне на цените на ток е дискриминационно поведение, което противоречи на европейското право. По-конкретно оплакванията се изразяват в следното: С Решение Ц-16/01.10.2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране изменя утвърдени с предходно нейно решение цени на отделните енергийни предприятия в резултат на което цената на ел. ток се увеличава средно с 9. 79% за битовите клиенти на регулирания пазар, в сравнение с увеличението на цените на клиентите на свободния пазар - 2. 2% и 1. 6% за клиентите на свободния пазар, присъединени на високо напрежение. Тези разлики според жалбоподателя сочат на неравенство в третирането на битовите потребители на ел. енергия в сравнение с потребителите на такава на свободния пазар. На следващо място В. твърди, че физическо лице и в качеството си на битов потребител на ел. енергия има право да обжалва решенията на регулаторния орган с които утвърждава цени на ел. енергия по силата на закона, на европейските и международни актове. Отричането на това право в практиката на Върховния административен съд го поставя в неравностойно положение с останалите субекти, на които е признато правото да оспорват решенията на КЕВР. С решението си Комисията за защита от дискриминация (КЗД) 1. Установява на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗдискр., че ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация по отношение на жалбоподателя О. Винаров; 2. Установява на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че ответната страна Върховен административен съд не е извършила нарушение на ЗЗДискр. По отношение на жалбоподателя О. В. и оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-223/26.01.2015 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-797/27.02.2015 г. и вх. № 44-00-1032/16.03.2015 г., подадени от В. За да постанови оспорения пред административния съд резултат, КЗД приема следното: 1. С Решение Ц-16/01.10.2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (с променено наименование Комисия за енергийно и водно регулиране) изменя цената по която Национална електрическа компания продава на крайните снабдители с електрическа енергия, изменя цената на "задължение към обществото", която е за сметка на крайните потребители на ел. енергия, променя цените за пренос на електроенергия в мрежите на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "ЕВН България Електроразпределение" АД и "ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД, и цените, по които тези три дружества продават на крайните потребители-битови и небитови-електроенергия. С решението са изменени и цените, по които продава електроенергия "ЕСП Златни пясъци" ООД на битови и небитови клиенти. Според антидискриминационната комисия решението на регулатора не съдържа посочените от жалбоподателя стойности на увеличение на цената на потребители на средно и потребители на ниско напрежение. По същество обаче приема, че действително е налице разлика в цената, която заплащат крайните потребители, присъединени към разпределителната мрежа на средно и ниско напрежение, но разликата не е дискриминационна, защото потребителите се намират в различно положение. Доставянето на електроенергия до краен потребител на ниско напрежение е свързана с по-големи разходи за изграждане на самата мрежа и по-големи загуби на енергия в същата тази мрежа, затова и цената е по-висока. Що се отнася до потребителите, които са в сравнимо положение с жалбоподателя-всички потребители, присъединени към разпределителната мрежа на ниско напрежение, поддържана от "ЕНЕРГО ПРО Продажби" АД, те заплащат потребената ел. енергия на еднаква цена. 2. По втория спорен въпрос дали жалбоподателят е дискриминиран поради отказа на Върховния административен съд да разгледа негова жалба срещу цитираното по-горе решение на КЕВР, КЗД намира, че не е неравно третиране, доколкото В. е третиран напълно наравно с всяко друго физическо лице в сравнимо положение, и законовите правила са прилагани еднакво, а позоваването на Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С326/02) и на Директива 2009/72/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, задължаващи страните-членки на ЕС да осигурят възможност на гражданите за ефективна защита на нарушените им права пред съд е неотносимо, тъй като се отнася само до взаимоотношенията между потребители и търговци. По тези съображения Комисията за защита от дискриминация произнася административния акт. За да потвърди оспорения административен акт, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазена процедура, като са споделени изводите на КЗД относно липсата на нарушения на антидискриминационното законодателство. Приема също така, че ценообразуването е обосновано с политиката на КЕВР като енергиен регулатор. Решение Ц-16/01.10.2014 г е административен акт и като такъв засяга определени права и интереси, но по отношение на неограничен брой потребители, а не на един, за да го поставя при условия на неравно третиране. За да е изпълнен фактическия състав на императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва да има по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сходни обстоятелства. А в разглеждания случай не са налице сходни обстоятелства, тъй като сделките с електрическа енергия на регулирания пазар са различни и подлежат на отделна нормативна уредба в сравнение с тези, сключвани при свободно договорени цени. По отношение на твърдяното от касатора неравно третиране от актове на правораздавателен орган, решаващият съд посочва в мотивите на обжалваното решение, че законодателят предоставя в правомощията на съда проверката на допустимостта на жалбата по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. В конкретния казус ВАС като се позовава на нормативен текст, приложим като отрицателна процесуална предпоставка, за да прекрати производството по жалбата на О. В. срещу Решение № Ц-16/2014 г. на КЕВР по адм. д. № 13384/204 г. по описа на съда, не допуска дискриминация по отношение на жалбоподателя, тъй като не извежда субективно прилагане на закона само спрямо него. Решението е неправилно. Основателно е касационното възражение за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебния акт, поради приетата законосъобразност на решението на Комисията за защита от дискриминация. В хода на административното производство пред комисията като доказателства са приобщени единствено решение № Ц-16/2014 г. на КЕВР и съдебния акт по адм. д. № 13884/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Анализът на доказателствата се заключава на първо място до възприемане и възпроизвеждане на становището на ответната страна КЕВР относно компетентността на регулатора да утвърждава цени, като ги изменя, респективно увеличава, но само за регулирания пазар, и на следващо до неприложимостта на европейските правни норми към правото на жалба на физическите лица –потребители на ел. енергия срещу решения на регулатора от вида на обсъденото по-горе. В съдебното производство не са изискани и приемани други, освен цитираните писмени доказателства. С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗД се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци. В разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗД цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, какъвто е признакът "лично положение" или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В конкретния казус нито КЗД, нито съдът конкретизират съдържанието на защитения признак "лично положение" по отношение на В. за да бъде извършена преценка налице ли е неравно третиране на жалбоподателя от страна на КЕВР в качеството му на "битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, според която разпоредба "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според Закона за енергетиката цените са два вида - регулирани и свободно договорени, което обуславя и двете групи потребители, които купуват изброените продукти - чл. 91. Анализът на компетентността на КЕВР, показва, че Законът за енергетиката предоставя нормативно правомощия на комисията, които са свързани не само с регулаторните правомощия за ценово регулиране, но и редица правомощия, свързани с контрола по преминаването от пазар по регулирани цени към организиран пазар по свободно договорени цени в съответствие с правилата за търговия с електрическа енергия (чл. 21, т. 39 от ЗЕ). При изпълнение на регулаторните си правомощия за ценово регулиране КЕВР се ръководи освен от общите принципи, посочени в чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ и от тези, установени в разпоредбата на чл. 31 от закона. Сред тези принципи са осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти (чл. 23, т. 5), създаване на гаранции за защита на крайните клиенти (чл. 23, т. 12) и цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин (чл. 31, т. 1). В светлината на посочената нормативна база в административното производство пред КЗД не е направено сравнително изследване на двете групи крайни потребители-битови клиенти, тези които плащат цената на ел. енергията по регулирани цени, съгласно Решение № Ц-16, и тези, които я заплащат по свободно договорени цени, за да се изясни налице ли е твърдяното неравно третиране, произтичащо от ценовото регулиране, на битовите клиенти, какъвто е О. В. в сравнение с битовите клиенти, свободно договарящи цените на ел. енергия. Изследването би дало яснота по въпроса налице ли е разлика в ценообразуването на ел. енергия при регулираните цени и тези при свободно договаряне, от какво произтича и оправдана ли е от гледна точка на нормативната уредба. На следващо място конкретизацията на защитения признак "лично положение" по отношение на В., който няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание, нито легално определение и следва във всеки конкретен случай да бъде установяван и доказван значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация е необходима за преценката за осъществена дискриминация от съдебната практика на ВАС. В решението на КЗД не е анализирана съдебната практика на Върховния административен съд, касаеща производствата по оспорване на решенията на регулаторния орган, произнесени в упражнение на правомощията му за ценово регулиране, по-конкретно видовете правни субекти на правото на жалба срещу тези решения, правната уредба в тази насока в Закона за енергетиката (чл. 13, ал. 9 от ЗЕ), с оглед установяване на твърдяното от жалбоподателя неравно третиране от действието на правни норми от позитивното национално законодателство, т. е. на привидно неутрални разпоредби. За посочените по-горе обстоятелства КЗД комисията не събира доказателства в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от ЗЗДискр., не провежда пълно и всестранно доказване за да установи по безспорен начин, че не са извършени нарушения на закона от ответните страни - КЕВР и ВАС, с което е нарушено изискването за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая и като краен резултат води до нарушение на материалния закон при произнасяне на административния акт. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че изводът на първоинстанционният съд за материална законосъобразност на оспореното пред него решение на КЗД е в противоречие с материалния закон, което налага отмяната на обжалваното съдебно решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната на съдебния акт, административната преписка следва да се върне на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на О. В. Воден от горното, ВАС