Решение № 9442 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2008 г.

Решение № 9442 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Матеепан Параман, гражданин на Шри Ланка, против решение № 433/1.08.2008 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Владимиров, моли съда да отхвърли подадената жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 433/1.08.2008 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, оправомощен съгласно заповед № 198/22.07.2008 г. на председателя на ДАБ при МС, на Матеепан Параман е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка от административният орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително са изложени мотиви в подкрепа на направения краен извод за неоснователността на искането за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. При това обосновано е прието, че жалбоподателят е гражданин на Шри Ланка, влязъл нелегално в Република България през м. октомври 2007 г.; като причина за получаване на статут сочи, че се страхува, както от "тамилските тигри", така и от правителствените войски, от които е бил задържан и разпитван. При проведените интервюта, чужденецът твърди, че семейният им ресторант бил посещаван редовно от членове на организацията "Тигри за освобождение на Тамилски Илам", които се хранели в него без да плащат; след като човек от обслужващия персонал на ресторанта бил застрелян от въоръжена група, семейството решило да не сервира повече на "тамилските тигри", което предизвикало недоволството им и заплахи, че ще бъдат убити като предатели и го накарало да напусне област Джафна; с лек автомобил стигнали до лагера на армията в с. Кодикамам, за да получат разрешение за преместване в друг район, но след проверка на личните им данни в лагера били задържани по обвинение, че помагат на "тамилските тигри"; чужденецът бил държан със завързани очи в единична килия със завързани очи и неколкократно разпитван; успял да избяга и да се скрие в дома на леля си в същото село, след което се свързал с трафикантска мрежа и напуснал Шри Ланка. Със становище от 5.06.2008 г., изготвено от мл. експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Матеепан Параман да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта и справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ на МС от 19.03.2008 г. и 26.05.2008 г., заместник председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка е съобразено, че бежанската история на чужденеца съответства на политическата обстановка в област Джафна, Североизточна Шри Ланка, характеризираща се с етнически конфликт, прераснал в гражданска война; от 1983 г. сепаратистката организация "Тигри за освобождение на Тамилски Илам" води борба за създаването на независима тамилска държава, като упражнява контрол върху северните и източните части на страната, съставляващи 10% от територията й; организацията има променливо влияние, налице са спирания и възобновявания на военните действия, на през периода юли 2006 г. - юли 2007 г., влиянието й в източната провинция е елиминирано; резултатите от проведени избори през месец май 2008 г. сочат на силно намалено влияние на "тамилските тигри", демократизация и умиротворяване на Източната провинция на Шри Ланка, поради което въз основа данните от приложените в преписката справки, е направен обоснован извод, че не са налице условията за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, включително при условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от същия закон. В случая по делото действително не са събрани доказателства, установяващи твърденията на Матеепан Параман за наличието на предпоставките да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ (в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ, бр. 52/2007 г.), хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Във връзка с наведения в жалбата довод за приложимостта на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. настоящият съдебен състав съобрази тълкуването на текста съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С - 465/2007 г., че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по - широк план, присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт"; насилието в основата на посочените заплахи се квалифицира като "безогледно" - термин, предполагащ, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и в този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради факта на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. Предвид посоченото тълкуване и актуалните данни за ситуацията в Шри Ланка (по - конкретно Източната провинция, от където е чужденеца), не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността му като цивилно лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. По изложените съображения, обжалваното решение на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при МС е законосъобразно включително относно отказания на Матеепан Параман хуманитарен статут. Поради това, че наличието на никоя от посочените по - горе предпоставки не е установено по отношение на жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение