Решение № 3337 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2009 г.

Решение № 3337 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6374/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ваньо Николов, против Решение № 24/18.02.2009 г, постановено по адм. дело № 229/2008 г, на Административен съд - Габрово. С доводи за необоснованост и неправилност на оспореното решение се иска неговата отмяна. Постъпил е отговор от изп. директор на АГКК - София, в който оспорва изцяло касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение Административния съд - Габрово е отхвърлил жалбата на Ваньо Николов против Заповед № РД-18-77/16.07.2008 г, на изп. директор на АГКК - София, с която е одобрена КККР за землището на гр. Севлиево. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че ако има разлики между действителното положение на имотната граница между ПИ 2669 и ПИ 2670 и отразената в КК, то това е в рамките на допустимата грешка, съгласно чл. 18 от Наредба № 3/2005 г. По тези причини съдът е приел, че минималното разминаване на нанесената в КК процесна граница и заснетата на място съществуваща ограда е в границите на допустимите отклонения, поради което заповедта се явява законосъобразна. Решението е правилно. Съдът правилно е възприел заключението на вещото лице, което е установило, чрез изследване на предходните кадастрални планове, че процесната имотна граница е нанесена в КК именно чрез тяхното съвместяване. Отчитайки допустимите грешки, съгласно чл. 18 от Наредба № 3/2005 г, отразената в КК имотна граница е в рамките на допустимите законни отклонения, поради което заповедта се явява законосъобразна. С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна, решението е правилно, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,