Решение № 2867 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2010 г.
ВАСV отделение25.02.2011 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
Отменя решение № 292 от 16.04.2010 г., постановено по адм. д. № 20/2010 г. по описа на Административен съд София област и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Маргарита Иванова Милкинска против заповед № 892/21.12.2009 г. на командира на Поделение 28860. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2867 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на Поделение 28860 против решение № 292 от 16.04.2010 г., постановено по адм. д. № 20/2010 г. по описа на Административен съд София област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Маргарита Иванова Милкинска, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 892/21.12.2009 г. на командира на Поделение 28860, с която на редник Маргарита Иванова Милкинска е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че в административния акт не са изложени фактически основания, обосноваващи всяко едно от визираните дисциплинарни нарушения. Приел е, че в мотивите на заповедта не е направено ясно разграничение кои действия на редник Милкинска, представляват нарушение по чл. 242, т. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Съдът е посочил, че от заповедта не става ясно дали дисциплинарното наказание е наложено за едно дисциплинарно нарушение или за три такива, като не са изложени мотиви защо в конкретния случай е налице тежко нарушение по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Направен е извод за противоречие в мотивите на оспорената заповед относно наличието на едно или три дисциплинарни нарушения, с което е нарушено изискването за форма на административния акт. Прието е, че при издаването на заповедта е нарушена и нормата на чл. 247 от ЗОВСРБ, като не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. Направено е заключението, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В заповедта като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание са посочени следните обстоятелства: на 9.12.1009 г. редник Милкинска се явява на строевия плац на поделението за провеждане на изпит по строева подготовка в лош външен вид; при завръщане на строевия плац редник Милкинска иска неправилно разрешение за влизане в строя; при направена забележка за това същата отново иска неправилно разрешение за влизане в строя с думите "дали ще я пуснат в строя", за което отново й е направена забележка; редник Милкинска демонстративно напуска строевия плац, прибира се в района за разполагане на ротата и оставя оръжието си без надзор за около 30 мин. Посочените дисциплинарни нарушения са квалифицирани като такива по чл. 242, т. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ и чл. 112, т. 1, и чл. 114, т. 1, 4, 6,7,9 и 13 от Устава за войсковата служба на въоръжените сила на Република България. От събраните в административната преписка и в съдебното производство писмени и гласни доказателства по несъмнен начин е установено, че редник Маргарита Иванова Милкинска е извършила, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. От факта, че административнонаказващият орган не е посочил за всяко едно от нарушенията конкретната правна квалификация, а е изброил хипотезите на чл. 242, т. 1, т. 2 и 3 от ЗОВСРБ не следва извода, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Извършените дисциплинарни нарушения са описани ясно и конкретно, поради което са съответни на хипотезите на чл. 242, т. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ. Съгласно последните нарушения на военна дисциплина са неизпълнение на задължение по военна служба (чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ); нарушаване на правилата за подчиненост (чл. 242, т. 2 от ЗОВСРБ); нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест (чл. 242, т. 2 от ЗОВСРБ). Несъмнено с поведението си изразяващо се в явяване в лош външен вид, оставяне на оръжието си без надзор за около 30 минути, неправилно искане за влизане в строя и нарушаване на правилата за отдаване на чест Милкинска е допуснала нарушение на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, като последните две нарушения осъществяват и фактическия състав на чл. 242, т. 3 от ЗОВСРБ. С демонстративното напускане на строевия плац редникът е осъществил и нарушение на чл. 242, т. 2 и 3 от ЗОВСРБ. Извършените нарушения осъществяват и фактическите състави на посочените в заповедта правни норми от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. От изложеното следва, че оспорената заповед съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Съгласно правилото на чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. В настоящия случай заповедта съдържа конкретно описание на фактическата обстановка, като са посочени и разпоредбите, които са нарушени. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена в нарушение на предписаната от закона форма е незаконосъобразен. Такъв е и изводът, че от заповедта не ставало ясно колко нарушения е извършила жалбоподателката. Както бе посочено същите са описани ясно и конкретно и следва единствено да бъдат приведени към цитираните в заповедта правни норми. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на Административен съд София област, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗОВСРБ. След като по несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателката е извършила, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, то са налице и материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 247 от ЗОВСРБ. Редник Милкинска с поведението си е извършила няколко нарушения на военната дисциплина, което е достатъчно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В случая за неизпълнението по демонстративен начин на заповедта на командира да поиска разрешение за влизане в строя съгласно разпоредбите на Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и напускането на плаца без разрешението на командира, е образувано и наказателно производство за извършено престъпление по чл. 372, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Действително дисциплинарната отговорност е независима от наказателната, но образуването на наказателно производство за престъпление от общ характер е индиция за тежестта на извършените нарушения на военната дисциплина. Изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното следва, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е законосъобразна, като постановена и в предписаната от закона форма и в съответствие с материалноправните норми на ЗОВСРБ. Обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,