Решение № 2041 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10301/2012 г.

Решение № 2041 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10301/2012 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е образувано по жалба на Стоян Петров Иванов и Мая Петрова Манова, срещу Решение № 650 от 30 юли 2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели и изграждане на пътен вариант на път IV-18017 при км 12+000 с. Големо Бучино", на територията на областите София и Перник (обнародвано в Държавен вестник, бр. 60 от 7.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение от 8 лева за отчуждаваната част от 0.028 дка от поземлен имот с номер по КК 3858.63, а по КВС - 003063, в землището на с. Мало Бучино, засегната от реконструкция на водопровод. Незаконосъобразността на решението в оспорената му част се основава на това, че не е определено изискуемото се от закона равностойно парично обезщетение за отчуждаемата част, тъй като строителството, за което се отчуждава имота е приключило, а целите на решението биха могли да бъдат постигнати и без отчуждаване. В хода на производството се твърди нищожност на оспореното решение, поради липса на предмет на отчуждаване. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част, тъй като имотът не е завладян, а е учреден сервитут, за какъвто е определен и размер на обезщетение от вещото лице. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: С писмо № 04-19-93/13.06.2011 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е направил искане за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт кабели и изграждане на пътен вариант на път IV -18017 при км 12 + 000, село Големо Бучино и път IV -18017 при км 8 + 800, село Мало Бучино, на територията на областите София и Перник, като част от обект "Автомагистрала Люлин" от км 0 + 000 до км 19 + 135,21. На 17.07.2012 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите внесли в Министерския съвет доклад, с който предложили да се приеме решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда. Съответно с т. 1 на оспореното Решение № 650 от 30.07.2012 г. на Министерския съвет на РБ, на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС, са отчуждени за държавна нужда имоти и части от имоти - частна собственост, описани подробно в Приложение № 1, като с т. 3 от него е разпоредено предварителното му изпълнение. Отчуждаването е въз основа на влязъл в сила на 29.05.2012 г. парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-14-1174 от 3.05.2012 г., на министъра на регионалното развитие и благоустройството за обект: "АМ "Люлин" от км 0+000 до км 19+135,21 - реконструкция на електропроводи, газопроводи, водопроводи, оптични кабели и тт-кабели; Изграждане на пътни варианти на път IV-18017 при км 8+800 с. Мало Бучино и при км 12+000 с. Големо Бучино на територията на областите София и Перник. Съгласно приложението към точка първа от решението, раздел "Засегнати имоти и сервитут при реконструкция на водопровод CHG250 при км. 6+860 от имот № 003063 по картата на възстановената собственост на землището на село Мало Бучино, целият с площ от 0.807 дка, се отчуждава част от 0.028 дка и се определя обезщетение в размер на 8 лева. Установено е по делото от представения договор за доброволна делба на земеделски земи и не е спорно, че жалбоподателите, заедно с други физически лица са собственици на отчуждения имот. По искане на жалбоподателите по делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно даденото от вещото лице заключение проектната документация описва, че трасето на магистралата пресича водопровод CHG250 и посочва причините налагащи изместването му, а парцеларния план е изготвен за реконструираните инженерни мрежи. Реконструкцията касае полагане на тръби по ново трасе, което преминава през процесния имот. Изграждането на основния обект и изместването на засегнатите инфраструктурни трасета, включително водопровода е извършено в периода 2007 -2011 г. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда. С цел изясняване спорния по делото въпрос относно размера на дължимото се обезщетение, съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, оценката на процесния имот е направена по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, във вр. с чл. 3 и чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, като е определено равностойно парично обезщетение за ограниченото право на ползване на 0.028 дка от процесния имот на стойност 9 лв. Оценката е определена по този ред при непредставяне от страните на вписани сделки, отговарящи на изискванията на ЗДС. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, посочени в решението и собственици на имота, предмет на отчуждаване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението е прието от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, в надлежната форма. Спазени са административнопроизводствените правила по чл. 34 от ЗДС, решението е постановено при правилно приложение на закона. Установено е наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, при наличието на влязъл в сила подробен устройствен план. Неоснователни са доводите на жалбоподателите при изложеното за нищожност на оспореното решение, основана на твърдяна липса на предмет на отчуждаване. Такъв по делото е частта от имота им, определена в одобрения парцеларен план, въз основа на който се извършва отчуждаването. Не се установи по делото, не се и твърди от жалбоподателите този план да е обжалван от тях, съответно да е отменен в частта му, касаеща имота им. При това положение несъстоятелно е твърдяното, че имота им не може да се ползва по предназначение, а именно за път. Изложените съображения са относими за законосъобразността на влезлия в сила подробен устройствен план, която не може да бъде обсъждана в настоящото производство по отчуждаване. Освен това имота съгласно представената скица представлява земеделска земя - ливада. Неотносими в това производство са и доводите за предварително завземане на имота, при липса на предпоставки за това. Защитата на правото на собственост, ако е било нарушено, подлежи на защита по съответния законов ред. Съгласно чл. 32 от Закона за държавната собственост имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение за имотите в урбанизираните територии и устройствени зони се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. По определението, дадено в § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, пазарни цени са осреднените цени от всички описани сделки с имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. С оглед на събраните по делото доказателства, а именно заключението на съдебно-оценителната експертиза съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от 0,028 дка от имота, който е с характер на земеделска земя, възлиза на 9 лева. Същото е определено на основание чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, към която препраща чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост. Този начин за определяне на оценката е приложим, тъй като оценката на отчуждената част от имота не може да се извърши посредством използването на пазарни аналози, тъй като не е формирана пазарна цена. В случая не са налице сделки, покриващи критериите на закона, които да се използват за определянето на пазарна цена. При определяне на цената на имота по възприетия ред няма значение дали той е отчужден или върху него са учредени ограничени вещни права или сервитут, тъй като, както в случаите на учредяване на ограничени вещни права и сервитути, така и в случаите на отчуждаване на земеделски земи, оценката се извършва по реда на чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи във връзка с чл. 1, т. 5 от същата наредба. Именно въз основа на тези разпоредби е определено и обезщетението от вещото лице в случая. Неоснователно се твърди от ответника по жалбата, че е учреден сервитут, а не се извършва отчуждаване на имота. Проведена е процедура по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за държавни нужди по ЗДС, а не такава по учредяване на законни, т.е. без съгласието на собствениците сервитути. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗДС отчуждените за задоволяване на държавни нужди имоти стават публична държавна собственост, докато при учредяване на сервитути собствеността на служещия имот не се променя. В конкретния случай не се представят доказателства да е учредено ограничено право на ползване и на какво основание. Освен това съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗДС имотът се смята за отчужден от датата, на която паричното обезщетение, определено в решението на Министерския съвет или в заповедта на областния управител бъде преведено по сметка на правоимащите, за разлика от учредяването на сервитут, което възниква с подписването на договор или с влизане в сила на решението на административния орган. Волята на административния орган е недвусмислено изявена в оспорвания административен акт и тя е да отчужди посочения изчерпателно и засегнат от Решението на Министерски съвет частен имот като след изплащане на обезщетението на правоимащите този имот придобива статут на публична държавна собственост. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението на собствениците на подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено по заключението на вещото лице, което отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на същия закон, т.е. на сумата от 9 лева. Искането за присъждане на понесените по делото разноски е направено своевременно от жалбоподателите и е представен списък на разноските съгласно чл. 80 от Гражданския процесуалния кодекс. Не е направено от ответната страна възражение за прекомерност, поради което претендираните разноски следва да се присъдят в цялост, а именно 810 лева, включващи: адвокатско възнаграждение на стойност 500 лева, възнаграждение за вещи лица 300 лева и внесена държавна такса 10 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд