Решение № 592 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 521/2010 г.

Решение № 592 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 521/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от Д. К. Д. и Я. Г. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 936 от 25.03.2008 г. по гр. д. № 730/07 г. на Районен съд гр. В. О. по молбата И. Х. Г., Д. С. А., Ф. Х. Т., К. Х. Д., Ж. Т. А., Д. А. С. и И. А. П. оспорват изложеното в нея и молят да се остави без уважение. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовано лице и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: С решението чиято отмяна се иска съдът е приел за установено по отношение на страните, че касаторите не са собственици на реална част с площ от 586.50 кв. м. от ПИ 181 по КП на м. "Бялата чешма, Д. и М. рид" от 1989 г., в кв. Виница на гр. Варна и е отменил нот. акт № 179/94 г. Приел е, че на ищците като наследници на И. Я., с решение на ОСЗ е признато за възстановяване правото на собственост върху нива от 24.6 дка в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ имот № 181 по КП, който включва процесната реална част. Ответникът се легитимирал като собственик с нот. акт № 179/94 г., с който бил признат за собственик на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв. м. от имот № 1* въз основа на удостоверение № 15 от 26.06.1982 г. на ОНС гр. В.. В производство по чл. 154 ГПК (отм.) било признато за установено, че удостоверението не е подписано от П. на ИК на ОНС. Освен това, с протокол № 17 от заседание на ИК на ОНС от 9.06.1982 г. бил одобрен списък на отнемане на неразработени земи и предоставянето им на други лица, като в списъка 0.6 дка в м. "Дилбер чешма" били предоставени на Д. Д., но без посочени граници. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Основание за отмяна са и новооткрити юридически или доказателствени факти които са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото защото са съществували към деня на приключване на устните състезания. За съществуването на новите доказателства страната трябва да не е знаела, или ако е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа. Основание за отмяна са и новооткрити документи, за които по време на процеса се е твърдяло, че съществуват, като твърдението трябва да бъде подкрепено с писмени доказателства за съществуването на фактите. Фактите които се сочат в молбата трябва да са от значение за делото и да са нови, т. е. да не са били включени в доказателствения материал докато делото е било висящо, но не новосъздадени, т. е. възникнали след приключване на делото. С молбата за отмяна е представен Протокол № 14 от 21.11.1979 г. за картотекиране и раздаване на земи по ПМС № 76 от 5.12.1977 г. със списък, в който под № 106 фигурира името на Д. С. с посочени граници за 0.6 дка хавра в м. "Дилбер чешма". Тази отнета земя била предоставена на Д. Д. съгласно протокол № 17. Представените доказателства не установяват нови обстоятелства които да имат съществено значение за изхода на спора. Документите не са нови, тъй като са съществували по време на разглеждане на делото и са могли да бъдат своевременно издирени и представени. Те не са и от съществено значение за изхода на делото, тъй като решаващо за изхода на спора е обстоятелството че удостоверение № 15 от 26.06.1982 г. не е подписано от П. на ИК на ОНС, а не въпроса за установяване точните граници на предоставения за ползуване имот. Твърди се, че е открито и ново обстоятелство, че наследодателя на страните не е притежавал място в "Д. чешма". Представя се заявление за членство от 6.03.1958 г. с декларация, в която не са описани имоти. Това доказателство също няма значение за изхода на спора. С оглед предмета на спора, отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на имота на някое от предвидените в закона основания, а ищецът не е длъжен да доказва своето право на собственост. С допълнителна молба се представят копие от КП на " К. " от 1956 г. с разписен лист за имот № 181 и копие от КП на м. "Бялата чешма и Д. " от 1989 г. Тези доказателства също не са нови такива които не са били известни на страните и съда, тъй като плановете са били представени по делото и са обсъдени в заключението на вещото лице. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответниците по молбата претендират за разноски. С оглед представеното пълномощно, молителите дължат заплащане на 300 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС,