Решение № 6165 от 8.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ВПД директор на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР против решение 7709/15.12.2022г. постановено по адм. д. 4940/2022г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена Заповед 1983к-674/4.05.2022г., издадена от Директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, чл. 204, т. 3 и чл.203, ал.1, т.13 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на Р. Георгиев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като водач на специален автомобил Първа степен, той и пожарникар в Участък Пожарна безопасност и защита на населението- Банкя на Девета Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението при Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на населението при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на решението. Твърди че не е допуснато, констатираното от първоинстанционния съд нарушение на процедурата, предвидена в Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /наричана по-долу Инструкцията/. Ответникът Р. Георгиев, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в пледоарията по същество, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни съображения за липса на основания за отмяна на оспореното решение. Заповедта правилно била отменена. Решението следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, по време на проведеното дисциплинарно производство. Обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до извод, че Георгиев е извършил описаното в оспорената заповед деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Въпреки тези изводи, съдът е отменил обжалваната пред него заповед. За да постанови този резултат Административен съд София град, е приел, че е налице нарушение на нормата на чл. 57, т. 4 от Инструкцията /грешно посочена в решението като чл. 57, ал. 1, т. 2/. Според съда след като Дисциплинарно-наказващият орган не е приел дадената правна квалификация на нарушението от страна на Дисциплинарно-разследващия орган, то той е бил длъжен да спази нормата от Инструкцията, като измени заповедта за образуване на дисциплинарното производство и върне дисциплинарното дело на дисциплинарно-разследващия орган, тъй като в случая била налице промяна в квалификацията на дисциплинарното нарушение. Приел е, че неизпълнението на описаната процедура е опорочило заповедта, поради което същата била незаконосъобразна, подлежаща на отмяна само на това основание. Така описаните изводи, довели до отмяна на заповедта са неправилни. Нормата на чл. 57, т. 4 от Инструкцията задължава дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ да измени заповедта за образуване на дисциплинарното производство и да върне дисциплинарното дело на дисциплинарно разследващия орган /ДРО/ в случаите когато със заповедта за образуване е определена една правна квалификация на деянието и в хода на проведеното дисциплинарно производство, са установени факти, които сочат на правна квалификация различна от първоначално определената със заповедта за образуване на производството. Същото се отнася и при установена разлика между първоначално описаната фактическа обстановка и установената по време на дисциплинарното разследване, като тази хипотеза е неотносима към конкретиката на настоящия правен спор, тъй като спорния по делото въпрос е не дали е налице установена нова фактическа обстановка /такава няма/, а дали е налице нова правна квалификация на нарушението. В случая в заповедта за образуване на дисциплинарното производство е посочено, че са налице предварителни данни за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР като е посочил двете възможни санкционни норми 1)чл. 203, ал.1, т. 13 деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и 2) чл. 203, ал. 1, т. 15 злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози. И двете водещи до наказание уволнение. След приключване на дисциплинарното производство със становището си по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР, ДРО е квалифицирал нарушението като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР неизпълнение на разпоредбите на този закон а именно чл. 203, ал. 1, т. 15 злоупотреба с наркотични вещества или техните аналози. След получаване на дисциплинарната преписка ДНО, не е приел посочената от ДРО квалификация, изложил е мотиви защо не приема тази квалификация, запознал е служителя с посочените мотиви и е издал заповедта за уволнение, като се е позовал на правните норми съдържащи се в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като единствено е изключил позоваването на т. 15, което се явява благоприятно за служителя. Изложеното налага извода, че не е налице нарушение на процедурата предвидена в чл. 57, т. 4 от Инструкцията. След като не е налице разлика между първоначално определената /със заповедта за образуване/ правна квалификация и тази на основание на която е наложено дисциплинарното наказание, не е необходимо да бъде издавана заповед за изменение на заповедта за образуване на дисциплинарното производство и връщане на преписката на ДРО. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако ДНО беше приел квалификацията на ДРО, която е различна от тази в заповедта за образуване, то в този случай следваше да намери приложение, предвиденото в чл. 57, т. 4 от Инструкцията изискване за изменение на първоначалната заповед за образуване и ще възникне нуждата от връщане на дисциплинарното дело на ДРО. В заключение - не е налице нарушение на процедурата предвидена в чл. 57, т. 4 от Инструкцията, дисциплинарното производство е образувано, проведено и приключило без нарушения на административнопроизводствените правила, което налага оспореното съдебно решение да бъде касирано. Тъй като в мотивите си първоинстанционният съд не се ограничил единствено до констатиране на процесуалното нарушение, а е обсъдил в пълнота доказателствата по делото, както и възраженията на наказания служител, и е достигнал до правилни изводи, че е налице извършено от служителя дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наложеното наказание /които мотиви настоящата инстанция споделя изцяло и не намира за нужно да повтаря/ не се налага връщане на делото, а оспорването срещу Заповед 1983к-674/4.05.2022г. следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,