Решение № 3565 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2014 г.

Решение № 3565 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7818/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "ФСДУС" при Община Две могили, област Русе, подадена чрез пълномощник, против решение № 7 от 10.04.2014 г., постановено по адм. д. № 468/2013 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменен, по жалба на Община Борово, представлявана от кмета на общината, акт за установяване на публично вземане по декларация (АУПВД) № 847/26.09.2013 г., издаден от главен специалист "МДТ" при Община Две могили, потвърден с решение № 5 (без дата) на директора на Дирекция "ФСДУС" при Община Две могили и общината е осъдена да заплати направените по делото разноски. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по направени от Община Борово възражения, които не са наведени в проведеното оспорване по административен ред. Счита, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ, където изрично е посочено данъчнозадълженото лице. Поддържа становището си, че това е Община Борово, на която е предоставено управлението на недвижимия имот - публична общинска собственост. Според касатора решението е необосновано, тъй като не са обсъдени в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което съдът е достигнал до погрешен правен извод. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Община Борово, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че недвижим имот, находящ се в УПИ IV, кв. 60 по плана на с. Бъзовец, Община Две могили е актуван като публична общинска собственост с Акт за публична общинска собственост № 916/30.03.2010 г. Управлението на имота е предоставено на кмета на общината на основание чл. 12, ал. 5 ЗОС. Имотът е деклариран по чл. 14 от ЗМДТ от Община Борово с декларация вх. № 0708000049/24.02.2010 г. Съдът е посочил, че съгласно заповед № РД-09-465 от 4.08.2000 г. на министъра на образованието и науката, на основание чл. 8, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, държавен недвижим имот, находящ се в с. Бъзовец, включващ и процесния урегулиран поземлен имот IV, кв. 60 по регулационния план на с. Бъзовец, ведно с построените в него сгради, е предоставен безвъзмездно за управление на Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа (впоследствие Дом за деца, лишени от родителски грижи) в с. Брестовица. С молба от 16.10.2012 г. директорът на ДДЛРГ е поискал от компетентния орган да бъде освободен от заплащане на такса битови отпадъци за цялата 2013 г., тъй като имотът няма да се ползва през цялата година, на основание чл. 19 от Наредба 13 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни на физическите и юридическите лица на територията на Община Две могили, област Русе. След извършена проверка за дължими местни данъци и такси е издаден оспорения Акт за установяване на публично вземане по декларация (АУПВД) № 847 от 26.09.2013 г. от гл. специалист "МДТ" при община Две могили, с който на Община Борово е установено задължение за ТБО за 2013 г. - I вноска, в общ размер на 29,01 лв., включващ главница и лихви. С решение № 5 (без дата) директорът на Дирекция "ФСДУС" при Община Две могили изцяло е потвърдил акта. При така установените релевантни факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключил е, че актът е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като е издаден срещу Община Борово, която не е задълженото лице. Съдът е изложил съображения, че след като в случая имотът е предоставен за управление на Дома за деца, лишени от родителски грижи "Св. Иван Рилски", с. Брестовица, то последният е задължено лице за заплащане на дължима ТБО. В този смисъл е посочил, че - предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление, като на основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ то е задължено за заплащането и на таксата за битови отпадъци. Решението е правилно. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че имотът - предмет на оспорения АУПВД - е публична общинска собственост на Община Борово, с предоставено през 2000 г. със заповед право на безвъзмездно управление на Дома за деца, лишени от родителски грижи в с. Брестовица. По делото не се спори, а и не са представени доказателства, че така предоставеното право на безвъзмездно управление през 2000 г. е изменено или прекратено след настъпилото преобразуване по силата на § 8, ал. 1 и ал. 5 ПРЗ към ЗИД на ЗНП (ДВ, бр. 105/2006 г.). Съгласно тази разпоредба, считано от 1.01.2007 г. домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, са преобразувани от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират. Според чл. 8, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗНП, домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях. Действително, в представения по делото акт за публична общинска собственост за процесния УПИ IV, кв. 60 в с. Бъзовец, също е отразено, че върху имота е предоставено право за управление на кмета на Община Борово, съгласно чл. 12, ал. 5 от Закона за общинската собственост. Но според цитираната законова норма, от кмета се управляват имотите и вещите - общинска собственост, доколкото не са предоставени за управление на други лица. В случая ползването и управлението на конкретния недвижим имот, предмет на АУПВД, се реализира от ДДЛРГ, с. Брестовица. Видно и от представената справка от Община Борово, която е собственик на имота, същият е включен в баланса на дома, което води до извод, че имотът продължава да е предоставен за безвъзмездно управление на ДДЛРГ, в качеството му на второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Именно директорът на дома е подал молба-декларация на 16.10.2012 г., в която е декларирал, че недвижимият имот няма да се ползва през цялата 2013 г. От анализа на тези факти, установени от събраните по делото доказателства и при съобразяване на приложимата правна уредба съдът е достигнал до съответния на закона правен извод, че за конкретния недвижим имот задълженото лице за заплащане на ТБО е ДДЛРГ "Св. Иван Рилски" в с. Брестовица, независимо от статута на имота като публична общинска собственост. Към момента на постановяване на оспорения акт, с който са определени публични общински вземания за ТБО по данни от декларация, е в сила нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), която не е съобразена както от органа по приходите, така и от решаващият орган. Поради това АУПВД противоречи на материалния закон, тъй като е издаден срещу данъчно незадължено лице - Община Борово. Като е отменил оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователно е касационното възражение, че съдът е излязъл извън предмета на съдебната проверка на АУПВД, тъй като нито в жалбата си до горестоящия административен орган, нито пред съда Община Борово е твърдяла, че не е задължен субект за ТБО. Първоинстанционният съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК е извършил проверка за законосъобразността на административния акт на всички основания, посочени в чл. 146 АПК. В постъпила по делото писмена защита от пълномощник на касационния ответник се претендира присъждане на сторени в настоящото производство съдебни разноски. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, претенцията е доказана по основание. Но надлежни доказателства за нейния размер не са представени. В пълномощното, приложено пред първоинстанционния съд, е уговорена и платена сума за адвокатски хонорар в размер на 150 лв., която е присъдена от Административния съд - Русе. Доказателства за други направени съдебни разходи не са ангажирани, поради което и разноски в полза на Община Борово за касационната инстанция не следва да се присъждат, като недоказани по размер. Воден от горното, Върховният административен съд