Решение № 552 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2018 г.

Решение № 552 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2018 г., VIII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "В.-С." ЕООД П., срещу решение № 880/23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 106/2018 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № 30-0300881/12.12.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – П., за наложена принудителна административна мярка - "запечатване на търговски обект – заведение за бърза закуска, находящо се в гр. П., бул. "Б." ..№...", стопанисван от търговеца за срок от седем дни и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на ПАМ. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплаквания относно липсата на извършено нарушение и относно преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона, както и нарушаване принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба Директорът на ТД на НАП - гр. П., редовно призован не е изпратил свой представител, в писмен отговор от 28.05.2018 г., твърди че касационната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди решението на Административен съд П.. Претендира се възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "В.-С." ЕООД П., против Заповед № 30-0300881/12.12.2017 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – П., за наложена принудителна административна мярка - "запечатване на търговски обект – заведение за бърза закуска, находящо се в гр. П., бул. "Б." ..№...", стопанисван от търговеца за срок от седем дни и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на ПАМ. За да отхвърли жалбата първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, издадена е в писмена форма и от компетентен орган, както и че в нея са изложени фактическите основания за налагане. Според съда противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да издаде съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, с което е нарушена разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон. Според решаващият съд мярката законосъобразно е приложена от административния орган като продължителността на срока е обоснована, с изложени мотиви. Съдът е приел, че след като в случая е установено, че този ред не е бил спазен, законосъобразно е наложена ПАМ. Изложени са мотиви в съдебното решение, че не са налице допуснати от административния орган процесуални нарушения. Обжалваното решение е правилно постановено. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда налагането на ПАМ, когато не се издаде съответния документ, а в случая това е фискална касова бележка. Издаването на касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент да издава такава касова бележка. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство, правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. Издаването от компетентния административен орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установено административно нарушение, по което страните по делото не спорят, административният орган не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния случай релевантните по делото факти и обстоятелства са изяснени. Безспорно е от приложената административна преписка, че при извършена проверка от приходните органи на 07.12.2017 г., при извършена контролна покупка на напитка, заплатена в брой от орган по приходите, на стойност 1. 00 лв., в стопанисвания от дружеството търговски обект в гр. П.., не е издадена фискална касова бележка. Това обстоятелство не се оспорва от дружеството. След като е установено извършването на административното нарушение - неиздаване на фискална касова бележка при продажба, което е нормативно задължение по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, то се налага извод, че ПАМ е издадена законосъобразно на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. При определяне срока на ПАМ, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено спазването на пределите на оперативната самостоятелност и съответствието на акта с целта на закона. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния административен съд във връзка с определения срок на налагане на мярката. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, големината на търговския обект и местоположението му, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 7 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС - 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 и чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПрП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 150 лв. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,