Решение № 10806 от 28.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Георгиев, чрез процесуален представител, против решение 3679 от 02.06.2022 г. по адм. дело 1314/2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което жалбата на Георгиев против заповед 513з-401/19.01.2022 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване служебното правоотношение в МВР, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. При липса на точно посочване на касационните основания от съдържанието на жалбата може да се направи извод, че отмяна се иска поради нарушения от първостепенния съд на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на СДВР, чрез процесуален представител в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл.204 ,т.3 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, в установената от закона форма и съдържа изброените в чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити. Споделя се извода на АССГ, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В конкретния казус дисциплинарното производство е образувано със заповед 5133-6352/26.07.2021г. на органа по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. А. Георгиев е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл.207, ал.8 ЗМВР, вкл. по чл.207, ал.8, т.2 ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл.207, ал.3 от ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл.206, ал.3 от ЗМВР/. Изготвена е обобщена справка рег.215з-42077/24.11.2021г.( чл.207, ал.7 ЗМВР), с която А. Георгиев е запознат. Противно на тезата на касатора в случая е спазена разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО на 08.12.2021г. е приел писмените обяснения на Георгиев вх.225000-20532/26.11.2021г., дадени по реда на чл.207, ал.10 ЗМВР чрез подпомагащия го адвокат Филипов (за даване на които служителя е бил изрично поканен с покана рег.225р-42986/24.11.2021г.). Както се отбеляза по-горе в конкретния казус служителя е упражнил правото си да бъде подпомаган в защитата си от адвокат( чл.207,ал.8 ЗМВР). След като подпомагащото лице в това си качество е упражнило право на подпомагания в дисциплинарното производство, за което право подпомагания е изрично уведомен- в случая да даде на осн. чл.207, ал.10 ЗМВР допълнителни писмени обяснения или възражения в 24 часов срок след запознаване с обобщената справка, адресирано до директора на СДВР( наказващия орган), процесуално нарушение в дисциплинарното производство ( което не е наказателно производство по см. на НПК), изразено в недаване на последна дума (изслушване), е изключено. Правилата, въведени с Инструкция 8121з от 06 юли 2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР имат единствено подпомагащ характер и не могат да противоречат на разпоредбите на ЗМВР, нито с инструкцията могат да се въвеждат правила относно дисциплинарното производство, които не са регламентирани в закона. В този смисъл ЗМВР в чл.206, ал.1 съдържа задължение за ДНО преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, а не за изпращане покана до държавния служител за изслушване или за даване на писмени обяснения. В случая служителя е уведомен от ДРО за правото му по чл.207, ал.10 ЗМВР, но с изрично посочване, че писмените обяснения следва да са адресирани до ДРО, което в случая е сторено от държавния служител чрез неговия представител-адвокат. С приемане на тези писмени обяснения ДНО е изпълнил задължението си по чл.206, ал.1 ЗМВР във вр. с целта на разпоредбата- наказващия орган да се запознае със становището на държавния служител, изразено след като по дисциплинарното производство е изготвена обобщена справка, съдържаща всички събрани в хода на това производство доказателства и формираното мнение на ДРО съобразно тези доказателства. Налага се извод, че процесното дисциплинарно производство е проведено съобразно императивните правила на ЗМВР при наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Неприлагането на формалните правила или процедури, предвидени в Инструкция 8121з от 06 юли 2021г. при спазване тези, уредени в ЗМВР не е нарушение на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарното производство още повече от категорията на съществените, нито е налице нарушение правото на защита на държавния служител. Съобразно разпоредбата на чл.207, ал.12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО рег.225р-42346 от 26.11.2021г. за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Георгиев. Издадена е процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което е наложено в сроковете по чл. 195, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на касатора е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, вр. чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени. Не се кредитират доводите на касатора относно неизвършване на вмененото му дисциплинарното нарушение. Същите са изцяло несъответни с безспорно установената по делото фактическа обстановка и приетите по делото доказателства. От приетите по делото доказателства е безспорно установено, че А. Георгиев, към датата на издаване на оспорения акт на длъжност полицай в група ООР на сектор ОП към 01 РУ при СДВР, на 15.03.2021 г., около 19:30 20:00 часа, в двора на училището в [населено място], община Дупница, област Кюстендил, в извън работно време, е бил свидетел на физическа саморазправа между лицата Д. Тричкова, М. Топузова и Т. Илиева, и не е предприел никакви действия да предотврати противоправното деяние, напротив- стрелял е с пистолет със съчми по две от момичетата Д. Тричкова и М. Топузова, като им е нанесъл телесни повреди доказано чрез показанията на свидетели-очевидци и изготвените съдебно-медицински експертизи на Д. Тричкова и М. Топузова. Освен, че е стрелял, мл. инсп. Георгиев е снимал случващото се с мобилния си телефон и е демонстрирал поведение, което се характеризира с викане, смях и забавление от случващото се. Това негово поведение е потвърдено от свидетели на възникналата саморазправа, които знаели, че Георгиев е полицейски служител. Свидетелските показания потвърждават данните, че мл.инсп. Георгиев е бил на мястото на сбиването и не е предприел действия за прекратяване на противоправното деяние, а напротив извършил е друго противоправно деяние, като е стрелял със съчми и е ранил Д. Тричкова и М. Топузова. Поведението на мл. инсп. Георгиев е станало достояние на множество граждани, на полицейски служители на РУ Дупница при ОДМВР Кюстендил, на служители на ОСО при ОП Кюстендил, на служители на РП Кюстендил и на РС Дупница и на неограничен кръг граждански лица след излъчване на репортажите по Нова Броудкастинг Груп ЕООД и БТВ Медия Груп ЕАД. При тези факти правилно първостепенния съд е приел, че с деянието са нарушени т.т. 15, 19, 20, 21, 30, 83 и 85, от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в министерство на вътрешните работи, утвърден със Заповед 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, с който служителя А. Георгиев е запознат. Това деяние, изразено чрез действия и бездействие, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно административния орган е наложил дисциплинарно наказание "уволнение по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР вр. чл.194, ал.1, т.6 ЗМВР, и на осн. чл.206, ал.1, т.8 от ЗМВР служебното правоотношение на Георгиев е прекратено, както законосъобразно е приел първостепенния съд. Неоснователни са доводите на касатора относно липса на влязла в сила осъдителна присъда спрямо него към дата на издаване на оспорената заповед и нарушение на презумпцията за невиновност. Изводите на ДНО и съответно на решаващия съд се основават на проведено дисциплинарно производство по реда на ЗМВР при наличие на данни за осъществени деяния, които ЗМВР определя като дисциплинарни нарушения, за извършването на които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършено от Георгиев деяние, което е определено от законодателя като тежко нарушение на служебната дисциплина/чл.203 ЗМВР/, за което е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено престъпление. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната и този принцип е отразен в нормата на чл.203, ал.3 ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. По отношение определените от АО вид и размер на дисциплинарното наказание и съответствието с целта на закона на оспорения акт, настоящата инстанция на осн. чл.221, ал.2, изр. второ, предл. последно, препраща към мотивите на първостепенния съд. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност вкл. показанията на свидетелите Георгиев и Данаилов. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. С оглед горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са налице основанията по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение