Решение № 372 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2024 г.
ВАСТрето отделение15.01.2025 г.докладчик т Светлана Борисова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 1924/22.03.2024 г., постановено по адм. дело 411/2024 г. по описа на Административен съд София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Е., гражданка на Русия, против Решение УРИ 365р-68397/29.11.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Варна.
ОСЪЖДА М. А. Е., [ЛНЧ], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Варна съдебни разноски за юрисконсултско представителство пред двете съдебни инстанции в общ размер на 200 (двеста лева) лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Варна, чрез юрисконсулт Г. Георгиев, против решение 1924/22.03.2024 г., постановено по адм. дело 411/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се становище, че изводът на съда за несъответствие на издадения индивидуален административен акт с материалния закон е неправилен. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна М. А. Е., гражданка на Руската федерация, чрез адвокат С. Цветкова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на М. А. Е., гражданка на Руската федерация, Решение УРИ 365р-68397/29.11.2023 г., издадено от директора на ОДМВР - Варна, по Заявление за събиране на семейство, рег. 4509/23.10.2023 г., и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението. С решението е осъдена ОДМВР - Варна да заплати на М. А. Е. сторените от нея разноски по делото в общ размер на 1450,90 лв. От фактическа страна по делото е установено, че М. А. Е., гражданка на Руската федерация, според документите е с пол жена. Същата е пристигнала на 11.08.2023 г. с дългосрочна виза Д , с разрешение за продължително пребиваване тип Единно разрешение за пребиваване и работа , за срок до 24.04.2025 г., и е подала Заявление за събиране на семейство, рег. 4509/23.10.2023 г., с което е заявила желание за събиране на семейството й, като е посочила имена на съпруг Б. - Е. С. . С оспореното Решение УРИ 365р-68397/29.11.2023 г., издадено от директора на ОДМВР - Варна, органът е отказал издаване на положително становище по процедурата по чл. 12, ал. 1 ППЗЧРБ. Прието е, че според представеното удостоверение за граждански брак, на 27.03.2019 г. такъв е сключен между Е. - М. А. и К. - М. С., който, съгласно представените документи по делото, [заличен текст], във връзка с което му е издаден нов акт за раждане и е отразена промяната в регистрите за гражданско състояние. Съответно са променени и имената му - от К. - М. С. на К. - Е. С., а на по-късен етап на Б. - Е. С.. Посочено е, че горното е в противоречие с българските закони, по-конкретно Конституцията на Република България и Семейният кодекс, поради което така представеният документ за брачна връзка, макар и формално да е съставен изцяло съгласно изискванията на действащия в Руската федерация закон, към датата на подаване на Заявление peг. 4509/23.10.2023 г. не е допустим за изпълнение по реда на българското законодателство, поради последвалата [заличен текст]. Органът посочил още, че предвид доказателствата, Е. М. и Е. Б. са от [заличен текст], като промяната в данните би имала за последица определянето на брака като сключен между лица от [заличен текст], което обективното право на Република България не признава. За пълнота е посочено още, че М. А. Е. [заличен текст] с имената Е. - М. А., но също [заличен текст]. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че основната причина за постановяване на отказ от страна на органа е непризнаването на представеното удостоверение за сключен на 27.03.2019 г. граждански брак между М. А. Е. и М. С. К., съставено в гр. Новосибирск, Руска федерация. Административният съд приел, че употребеният в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ израз когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство касае само правната валидност на такива документи, т.е. дали са издадени от легитимен държавен или друг орган. С него следва само да се удостовери, че лицата са семейство, но не следва да се разпростира и върху това, дали съпрузите са от различни полове, още повече, че процесният случай не касае граждански брак, сключен в Република България. Посочено е, че действително според цитираното от органа Решение 15/26.10.2021 г. на Конституционния съд на РБ, по конституционно дело 6/2021 г. понятието за пол следва да бъде разбирано само в биологичен смисъл, но разпоредбите на ЗЧРБ не поставят условието съпрузите да са с различен пол, като също така сключеният в Руската федерация граждански брак не е прекратен или анулиран, а държавата на произход на двамата чужденци е допуснала промяна на [заличен текст] и промяната на името на съпруга на М. А. Е.. Административният съд се позовал и на нормите на Европейския съюз, като посочил, че неиздаването на положително решение по Заявление за събиране на семейство, рег. 4509/23.10.2023 г. не съответства и на Директива 2003/86/ЕО, включително на забраната за дискриминация, основаваща се на пол и на задължението за защита на семейството и зачитане на семейния живот. Въз основа на гореизложеното, АССГ отменил Решение УРИ 365р-68397/29.11.2023 г., издадено от директора на ОДМВР - Варна, върнал преписката за ново произнасяне и осъдил органа да заплати сторените от М. А. Е. разноски. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционният съд за неправилност на Решение УРИ 365р-68397/29.11.2023 г., издадено от директора на ОДМВР - Варна. Напротив, в административният акт подробно са посочени причините, поради които не може да бъде издадено положително решение по започната процедура по чл. 12 ППЗЧРБ със Заявление рег. 4509/23.10.2023 г., подадено от М. А. Е., гражданка на Руска Федерация, с цел събиране на семейство на основание чл. 24, ал. 1. т. 13 ЗЧРБ за съпруга й Б. Е. С., гражданство Руска Федерация. Правилно в административния акт е посочено, че представеният от М. А. Е. документ, с който тя удостоверява семейна връзка с Б. Е. С., не отговаря на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ, където е посочено, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително или за постоянно пребиваване, както и на чужденец, получил международна закрила - когато документите, удостоверяващи семейните връзки и правото на издръжка, са признати или допуснати за изпълнение по реда на българското законодателство. Не се споделя становището на първоинстанционният съд, че горепосочената норма касае само правната валидност на документите, удостоверяващи семейните връзки, т.е. дали са издадени от легитимен държавен или друг орган. От посочената разпоредба следва, че разрешение за продължително пребиваване може да получи чужденец, който е член на семейството на друг чужденец, получил разрешение за продължително или за постоянно пребиваване. В конкретния случай, от представеното удостоверение за сключен брак е видно, че на 27.03.2019 г. брак е сключен между Е. - М. А. и К. - М. С.. Т.е. като член на семейството на М. А. Е., е посочено лицето К. - М. С.. Фактът, че последният [заличен текст] друго име, не го прави автоматично член на семейството на Е. - М. А.. За да се приеме, че [заличен текст], посочените две лица са в брак, е било необходимо да се представи актуално удостоверение за сключен брак, в което да е отразена корекцията на променените имена. Административният орган неколкократно е указвал на жалбоподателката необходимостта от представяне на такъв документ. Отговорът на жалбоподателката е бил, че такъв няма как да бъде представен, защото държавата на произход на М. А. Е. и Б. Е. С. Руска федерация, не признава браковете между две лица от еднакъв пол. Административният орган е акцентирал на това, че и в Република България не се признава сключването на брак между двойка от един пол чл. 46. ал. 1. изр. 1 от Конституцията на РБ посочва, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена, а съгласно чл. 5 от Семейния кодекс бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена. Следва да се посочи, че тази уредба на брака не противоречи на разпоредбите на Правото на ЕС, защото съгласно чл. 4 от Договора за Европейския съюз, съюзът зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Правилно в оспорения акт органът се е позовал и на Решение на СЕС (Голям състав) от 5 юни 2018 г. - Коман и Хамилтън, C-673/16, където е посочено, че безспорно правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака, са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност . В Решение от 24 ноември 2016 г., Паррис, C-443/15. т. 59 е посочено, че държавите-членки разполагат със свободата да предвидят или да не предвидят брак между лица от един и същи пол . Правилно административният орган се позовал и на Тълкувателно решение 2/2020 от 20.02.2023 г. по Тълкувателно дело 2/2020 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, където е посочено, че промяната на данните, касаещи пола на единия съпруг, би имала за последица определянето на брака като сключен между лица от един и същи пол по рождение, което обективното право на Република България не признава, поради и което удостоверението за сключен граждански брак в Русия не е допустимо за изпълнение по реда на българското законодателство. Следва да се има предвид и отговорът на Дирекция Консулски отношения при Министерство на външните работи, изпратен до Началник сектор Миграция в отговор на УРИ 365000-61510/03.11.2023 г., във връзка с откритата процедура по чл. 12 ППЗЧРБ по отношение на Б. Е., съгласно което представените документи, удостоверяващи семейните връзки, не отговарят на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ, като и в това писмо е цитирана Конституцията на Република България, и изрично е посочено, че лицата, подали документи за събиране на семейството, са [заличен текст]. Поради изложеното, горепосочената дирекция възразява по отношение на Б. да бъде дадено разрешение за събиране на семейството на територията на България. Поради това, обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено, а жалбата на М. А. Е., подадена против Решение УРИ 365р-68397/29.11.2023 г., издадено от директора на ОДМВР - Варна следва да бъде отхвърлена. При този изход от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което настоящият състав определя в размер на общо 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,