Решение № 11788 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9523/2009 г.

Решение № 11788 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9523/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 36 от 25.05.2009 год., постановено по адм. д. № 839/09 год. Административен съд - София град, първо отделение, шести състав, е отхвърлил жалбата на "Параходство Български морски флот" - АД - гр. Варна, срещу ревизионен акт № 990000039/21.11.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Големи данъкоплатци и осигурители - гр. София, потвърден с решение № 99/20.01.2009 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. София. С решението съдът е осъдил "Параходство Български морски флот" - АД - гр. Варна да заплати на Д "ОУИ" - гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лв. С определение от 24.06.2009 год., постановено по същото делото, административният съд е оставил без уважение молбата на директора на Д "ОУИ" - гр. София за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Параходство Български морски флот" - АД - гр. Варна, представлявано от Христо Иванов Донев и Йонко Миланов Йонков, чрез пълномощникът им адв. Георги Костолов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания РА относно определените с него задължения за социални и здравни осигуровки на "Параходство Български морски флот" - АД - гр. Варна. Ответния по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Срещу постановеното определение на административния съд от 24.06.2009 год. е подадена касационна жалба (по съществото си е частна такава) от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В същата се прави оплакване, че определението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли Върховния административен съд да отмени определението и вместо него да постанови друго такова, с което да присъди юрисконсултско възнаграждение на дирекцията в размер на 159 154,58 лв. Ответното по частната жалба дружество не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде отхвърлена. По отношение на частната жалба на Д "ОУИ" - гр. София изразява становище за частична основателност. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба на "Параходство Български морски флот" - АД - гр. Варна Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Параходство Български морски флот" - АД - гр. Варна, срещу ревизионен акт № 990000039/21.11.2008 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Големи данъкоплатци и осигурители - гр. София, потвърден с решение № 99/20.01.2009 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, относно определените с него задължения както следва: - допълнително определени вноски за ДОО за 2003 год. в размер на 5 588 856,54 лв., вноски за ДЗПО - УПФ - в размер на 135 215,10 лв., вноски за фонд ДПЗО - ППФ в размер на 1 342 178,56 лв. ; вноски за здравно осигуряване в размер на 867 209,71 лв.; допълнително начислени за 2003 год. задължения за ДОО в размер на 493,80 лв. и лихви 603,06 лв., както и допълнително определени задължения за НЗОК в размер на 52,92 лв. и лихви 38,39 лв., допълнително определени за периода 2000 - 2002 год. здравни осигуровки за НЗОК в размер на 371, 38 лв. и лихва в размер на 209,21 лв. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаването на акта, като е разгледал по отделно основанията на административния орган за определянето на допълнителни задължения на дружеството. По отношение на допълнително начислените вноски за 2003 год. за ДОО, ДЗПО и НЗОК първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно ревизиращият орган е квалифицирал изплащаните от "Параходство БМФ" - АД задгранични дневни пари на екипажите, извършващи международен рейс, като възнаграждения и други доходи от трудова дейност, върху които се дължат вноски за здравно и социално осигуряване. Изложени са мотиви, че тези суми са били изплащани от дружеството на основание Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, издадена от министъра на финансите въз основа на ПМС № 40/2.07.1987 год., в сила от 15.11.1990 год., и действала до 1.07.2004 год., чл. 31, ал. 1 от който е предвиждал, че членовете на плавателните състави получават дневни задгранични пари за дните, прекарани в плаване зад граница от изходната до входната българска гранична проверка или по рейсова заповед, която наредба не е била обнародвана в "Държавен вестник". Посочено е още, че съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България нормативните актове са обнародват, като такова задължение съществува и в разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 от ЗНА , поради което въпросната наредба не е станала част от законодателството на Република България и дружеството се е позовавало на нея без правно основание, от което следва изводът, че дневните задгранични пари, заплащани на екипажите, нямат характер на командировки, а са елемент от трудовото възнаграждение на моряците и върху тях се дължи заплащане на осигурителни и здравни вноски. Административният съд е изложил и мотиви, че съгласно чл. 215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет, която законово делегация не може да бъде прехвърляна - чл. 2, ал. 2 от ЗНА . Първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно липсата на законово изискване правилници, наредби, инструкции и заповеди на министри да бъдат публикувани, поради което въпросната наредба е била действащ нормативен акт към периода, още повече, че порокът й е бил саниран чрез обнародване в "Държавен вестник" на изменения на наредбата, като в тази насока се е позовал на установената съдебна практика, в това число решение № 2174 от 11.03.2004 год. на ВАС, петчленен състав, по адм. д. № 3680/03 год. На база на изложеното са направени изводи за законосъобразност на РА в частта относно определени допълнителни задължения за 2003 год. за ДОО в размер на 5 588 867,54 лв., за Универсален пенсионен фонд в размер на 135 215 лв., за Професионален пенсионен фонд в размер на 1 342 178,56 лв. и за НЗОК в размер на 867 209,71 лв. По отношение на начислени вноски за ДОО и НЗОК ведно с лихви за забава по договор за поръчка, сключен между дружеството и Марко Митев, административният съд е възприел становището на ревизиращия екип, че се касае за прикрит трудов договор, като за заплатеното възнаграждение по него се дължат вноски. За законосъобразен е счел съдът РА и в частта му относно определени допълнителни вноски за НЗОК ведно с лихви за забава върху изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за незаконно уволнение. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора против постановеното решение на административния съд са свързани с неправилно приложение на материалния закон. Същите са изложени спрямо отделните части на съдебния акт и ще бъдат разгледани в тази последователност. По отношение определените допълнителни вноски върху заплатените командировъчни пари се прави оплакване за необоснованост на изводите на съда за нищожност на въпросната Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина , издадена от министъра на финансите въз основа на ПМС № 40/2.07.1987 год., в сила от 15.11.1990 год. Излагат се доводи, че дружеството правомерно се е позовало на нормативен акт, издаден от компетентен държавен орган, поради което то не може да търпи неблагоприятни последици от неправомерното поведението на държавен орган. Твърди се още, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че наредбата е нищожна на още едно основание - недопустимо делегиране на компетентност, тъй като компетентността на министъра на финансите е определена на осн. чл. 7, ал. 2 от Постановление № 40 от 2.07.1987 год. Жалбоподателят излага и доводи, че дори и да се приеме, че обнародването на Наредбата е съществен порок, то този порок води само до унищожаемост на наредбата и тя поражда правни последици, още повече, че допуснатият порок е саниран чрез обнародването в "Държавен вестник" на актовете, с които са извършени изменения на наредбата. Направените оплаквания са неоснователни. При изграждане на своите изводи първоинстанционният съд се е позовал на фактите по делото и тълкуването на закона съобразно установената съдебна практика. Предвид на изложеното в жалбата следва да бъде прието, че самият жалбоподател също приема, че както нормите на отменената Конституция от 1971 год. , така и тези на сега действащата Конституция - чл. 5, ал. 5, поставят изискване за обнародване в "Държавен вестник" на нормативните актове. В същия смисъл задължение поражда и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗНА, както към момента на приемане на наредбата, така и към настоящия момент. Неизпълнението на това задължение се възприема като твърде съществен порок на акта, който води до неговата нищожност. Подробни аргументи в тази насока са изложени в мотивите на цитираното от първоинстанционния съд решение № 2174 от 11.03.2004 год. на ВАС , петчленен състав, по адм. д. № 3680/03 год., които се споделят напълно от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Настоящият състав споделя и изводите на административния съд за нищожност на процесната наредба като издадена от некомпетентен орган поради липса на законова делегация. Цитираната разпоредба на чл. 215 от КТ определя нормативна подзаконова компетентност на министерския съвет на Република България относно определяне на обезщетенията при командироване, а чл. 2, ал. 2 от ЗНА установява забрана за прехвърляне на подобна компетентност. В този смисъл извършеното с нормата на чл. 7, ал. 2 от ПМС № 40/2.07.1987 год. прехвърляне на компетентност на министъра на финансите е в нарушение на закона, което е самостоятелно основание за нищожност на наредбата. А след като един нормативен акт е нищожен, то той не поражда правни последици и не може да бъде извършено позоваване на него. На това основание законосъобразно е прието, че заплащаните командировъчни пари на екипажите следва да се третират като част от трудовото възнаграждение, поради което върху се дължат задължителни вноски за социално и здравно осигуряване, каквито вноски не са направени от дружеството, а са определени с ревизионния акт. На второ място в касационната жалба се правят оплаквания относно определянето на допълнителни задължения върху заплатените суми по договора за поръчка, сключен между дружеството и физическото лице Марко Митев. Посочва се, че чрез извършеното тълкуване на клаузите на договора е накърнено правото на страните за свобода на договарянето, които са свободни сами да определят правата и задълженията по едно гражданско правоотношение. Направеното оплакване е неоснователно. На база на тълкуване на клаузите на договора, както и даденото тълкуване за разграничението на трудовите и гражданските договора, изразено в Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1985 год. на ОСГК на ВК на НРБ, административният съд обосновано е възприел тезата на органа по приходите, че въпросният договор, макар и сключен като граждански, по своето естество представлява трудов такъв и върху заплатените суми по него, имащи характер на трудово възнаграждение, се дължи внасянето на задължителни осигуровки, което задължение не е изпълнено от дружеството. По изложените по-горе мотиви се явяват неоснователни и останалите оплаквания, изложени в касационната жалба. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По частна жалба на Д "ОУИ" - гр. София С решението си административният съд е приел, че на Д "ОУИ" - София се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, като предвид фактическата и правната сложност на казуса и обстоятелството, че делото е решено в едно съдебно заседание, е определил такова в размер на 2 000 лв. По реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК (нов) съдът е бил сезиран с искане от страна на Д "ОУИ"- гр. София за изменение на решението в частта му за разноските, по повод на която е постановено процесното определение. С него молбата е оставена без уважение, като са изложени мотиви, че предвид установената съдебна практика на ВАС, основно състави на шесто отделение, разглеждащи подобен род дела, юрисконсултско възнаграждение не се следва. В тази насока съдът е цитирал подробно мотивите по решение № 1219 от 28.01.2009 год. на ВАС, VI-то отд., постановено по адм. д. № 12578/08 год. В частната жалба (неправилно наименувана като "касационна") се правят подробни и аргументирани оплаквания за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Настоящата инстанция намира същите за частично основателни. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящият съдебен състав не споделя практиката, която е описана в мотивите на обжалваното определение, тъй като същата се гради на превратно тълкуване на закона, а и доколкото не става въпрос за тълкувателно решение, тя не е задължителна за него. Изложените доводи в частната жалба в по-голямата си част са основателни и намират подкрепа в закона. Предвид фактическата и правна сложност на спора и с оглед на обстоятелството, че делото е решено в едно съдебно заседание, настоящият състав намира, че на Д "ОУИ"- гр. София се следва възнаграждение в размер на 5 000 лв. Поисканият размер от 159 154,58 лв. се явява твърде завишен, имайки предвид, че защита на пълномощника на дирекцията е в 5-6 изречения (доколкото е отразена в съдебния протокол), половината от които са досежно възнаграждението. От друга страна отговорността за разноски има обективен, а не санкционен характер, каквато теза е развита в жалбата, поради което не може да бъде използвана като вид репресия срещу жалбоподателя поради това, че той има добро материално положение и се е позволил да обжалва действията на администрацията. Предвид на гореизложеното частната жалба се явява частично основателна и следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение бъде изменено в частта му за разноските, като същите бъдат увеличени от 2 000 на 5 000 лв. В останалата част определението се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В този размер следва да бъде присъдено и възнаграждението на ответника по касация за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,