Решение № 61 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2009 г.

Решение № 61 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Свиленград, и на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния им представител, срещу решение № 771 от 09.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2341 от 2008 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което по жалба на "Метал Корпорейшън" ООД е отменено решение № 8000-0767 от 24.09.2008 г., издадено от заместник-началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0376 от 29.10.2008 г. на директора на РМД - Пловдив. В касационната жалба по същество са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - "Метал Корпорейшън" ООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Пловдив, е било решение № 8000-0767 от 24.09.2008 г. на заместник-началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0376 от 29.10.2008 г. на директора на РМД - Пловдив. При решаването на спора първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 08.10.2007 г. е подаден ЕАД № 07BG003100H0033054/08/10 от 2007 г. за оформяне на митнически режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление в Република България" за стока № 1 - "безшевни тръби от стомана с диаметър, превишаващ 168, 3 мм", с произход Русия и код по TARIC 7304399380, и за стока № 2 - "безшевни тръби от стомана с диаметър, непревишаващ 168, 3 мм", с произход Русия и код по TARIC 7304399299, като е заплатен ДДС в размер на 5864, 40 лева. За целите на тарифното класиране на стоката на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността е извършена последваща проверка на посочения ЕАД в Митница - Свиленград. От приложените към митническата декларация анализни сертификати за качество е установено, че съставът на стоманата, от която са изработени тръбите, е с въглероден еквивалент (CEV), определен чрез формулата и химичните анализи на Международния институт по заваряване (IIW), непревишаващ 0, 86. Стока № 1 и стока № 2 от ЕАД следва да се класират в тарифни номера, различни от декларираните, а именно: първата стока в ТН 7304399230-А741 с антидъмпингово мито в размер на 24, 1%. Втората стока следва да се раздели на две позиции по отношение на окончателното антидъмпингово мито: безшевни тръби от стомана с размери 89 х 6, 5 мм - 1250 кг, с размери 42 х 5, 5 мм - 1850 кг, и с размери 33, 7 х 2, 9 мм - 5000 кг, се класират в ТН 7304399230-А741 с антидъмпингово мито в размер на 24, 1% върху митническата стойност, и безшевни тръби от стомана с размер 33, 7 х 4 мм - 6750 кг, се класират в ТН 7304399230-А999 с антидъмпингово мито в размер на 35, 8% върху митническата стойност. Основанието за определяне на антидъмпингово мито за стоките (безшевни тръби от желязо или стомана), на което се е позовал административният орган по обсъждания ЕАД, е Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че към момента на осъществяването на процесния внос на стоки цитираният регламент не е бил публикуван на български език в "Официален вестник" на ЕС, поради което задълженията, предвидени в него, не могат да бъдат противопоставяни на българските частноправни субекти, дори и да са станали известни на лицата по друг начин. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, постановено след обстоен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на административното и съдебното производство. Основното възражение на касатора е, че неправилно съдът е приел за неприложим в конкретния случай Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна. Според касатора този регламент действа на територията на Република България от момента на присъединяването й към общността, тъй като съгласно чл. 5 от същия правилата му се прилагат пряко от всички членки в своята цялост от следващия ден на обнародването му в "Официален вестник" на Европейския съюз - или на 30.06.2006 година. В тази връзка е цитиран чл. 2 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Република Румъния в ЕС - от датата на присъединяването разпоредбите на Конституцията, Договорът за ЕОАЕ и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат от тези държави при условията, предвидени в Конституцията, в Договора за ЕОАЕ и в Протокола. Касаторът твърди, че това правило е императивно и не изисква превод на български език на съответните актове, за да породят действието си, като от 01.01.2007 г. те са част от действащото право на България и са пряко приложими на територията й. Така изложеното възражение е неоснователно. От доказателствата по делото и от извършената от настоящия съдебен състав служебна проверка се установява, че посоченият регламент със Celex номер 32006R0954 не е публикуван на български език в "Официален вестник" на Европейските общности. Правилно съдът, анализирайки разпоредбите на чл. 2 и чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС, е стигнал до извода, че задължението за изпълнение на актовете, които са приети от европейските институции преди присъединяването на България, се подчинява на общите условия за прилагане на общностното право, както е предвидено със самия акт за присъединяване. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 254, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност следва да се приеме, че актовете, приети от европейските институции преди присъединяването на Република България, са задължителни за изпълнение от техните български адресати след публикуването им на български език в "Официален вестник" на ЕС. Напълно обосновано съдът се е позовал и на практиката на Съда на ЕО, и конкретно на решението му по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc, постановено по подобен казус, в което изрично е постановено, че чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия (идентичен с чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС) не допуска задължения, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в "Официален вестник" на ЕС на езика на дадената нова държава членка, т. е. на един от официалните езици на ЕС, какъвто безспорно е и българският език, да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. В тази връзка, както е прието в мотивите на обжалваното решение, към момента на осъществяването на процесния внос на стоки - на 08.10.2007 г., Регламент (ЕО) на Съвета № 954/2006 от 27.06.2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана с произход от Хърватия, Румъния, Русия и Украйна не е публикуван на български език в "Официален вестник" на Европейския съюз, съответно не е приложимо право, т. е. не може да породи каквито и да било задължения за "Метал Корпорейшън" ООД към посочената дата. В подкрепа на същия извод е и приетото в решението по дело № С-38/07 Р от 20 ноември 2008 г. на СЕО, а именно: т. 61 - Общностните разпоредби, приложими в областта на митническата тарифа, задължително се публикуват в "Официален вестник" на Европейските общности. Считано от датата на това публикуване, те представляват единственото позитивно право в тази област - право, което всеки трябва да познава; т. 62 - Регламентът, който е надлежно публикуван в посочения "Официален вестник" на Европейските общности и който следователно е пряко приложим и задължителен в своята цялост, описва по недвусмислен начин стоките, които следва да бъдат класирани в съответната позиция; т. 63 - От горепосоченото следва, че жалбоподателят не може да твърди, че е можел добросъвестно да счита, че този регламент не се отнася до внасяните от него стоки; т. 64 - Допускането на обратното би било равнозначно на насърчаване на операторите да се възползват от грешките на техните митнически власти. С оглед изложеното обосновано първоинстанционният съд, разглеждайки спора по същество, е мотивирал извода за незаконосъобразност на обжалвания пред него административен акт, поради което и правилно го е отменил. Неоснователни са и твърденията на касатора относно неправилността на решението във връзка с изводите на съда за необоснованост на административния акт. Дори и да се приеме, че правилно заместник-началникът на Митница - Свиленград, е определил разпоредбата на чл. 201, т. 1, б. "а" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г. като правно основание за възникване на вносното митническо задължение, това обстоятелство не би променило изхода на спора, предвид посоченото по-горе нарушение от митническия орган при постановяването на административния акт, довело до отмяната му от първоинстанционния съд. При този изход от спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 850 лв., представляващи адвокатски хонорар. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,