Решение № 91 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2772/2020 г.

Решение № 91 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2772/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. срещу решение № 1270/17.06.20 по г. д. № 5829/19 на Софийски апелативен съд, Іс., в частта, с която, след частична отмяна на решение № 6373/5.09.19 по г. д. № 5149/18 на СГС, І-20 с., предявеният от касатора срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 15000 лв. до 311709, 96 лв. Излагат се съображения за незаконосъобразност и се моли за отмяна на атакувания съдебен акт, уважаване на предявения иск в пълен размер и присъждане на разноски.

Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.

С определение № 863/9.12.20 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос във връзка с приложението на обществения критерий за справедливост.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика, вкл. т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968, реш. № 223/4.07.11 на ВКС по г. д. № 295/10, IV ГО, реш. № 832/10.12.10 по г. д. N. 593/10, ІV ГО, и др., са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Неразумно дългата продължителност на воденото наказателното производство има решаващо значение за негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца; касае се за обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ, в чл. 2б /нов, ДВ бр. 98/12 законът посочва като основание за отговорност на държавата независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно, се увеличават вредните последици за обвиняемия, което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /реш. № 100/7.07.19 по г. д. № 2682/18, ІV ГО, реш. № 29/5.03.12 по г. д. № 170811, ІІІ ГО, реш. № 52/27.03.12 по г. д. № 1065/11, ІІІ ГО и др. /.

По основателността на касационната жалба:

Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от доказателствата по делото:

• на 26.08.99 г. е било образувано следствено дело № 207/99 по описа на Столична следствена служба, по същото ищецът е давал два пъти обяснения и три пъти е бил разпитван като свидетел;

• на 17.06.02 е бил привлечен като обвиняем - за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. с ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК - за това, че през периода 22.07.99-15.08.99 в [населено място], [населено място] и [населено място], Варненска област, в съучастие с още четири лица, чрез използване на неистински частни и официални документи, е получил без правно основание с намерение да присвои и присвоил чуждо движимо имущество – 562490 л. дизелово гориво в 10 жп цистерни на стойност 668190, 48 лв., собственост на "Еко Петролеум" ООД, като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък случая; взета му е мярка за неотклонение "подписка"; след постановено /на 13.09.02 принудително довеждане, разпит /на 26.09.02 и предявяване на предварително производство /на 14.01.03/, през 2003 г. обвинителният акт е бил внесен в съда;

• наказателното производство е преминало през три съдебни инстанции - с присъда № 51/23.11.07 по нохд № 859/02 на СГС, НК, 18 с., ищецът е признат за виновен и осъден на 7 г. лишаване от свобода при първоначален строг режим, конфискация на Ѕ част от цялото му имущество, лишаване от право да заема ръководна и управленска дейност и да упражнява професия "търговец" за срок от 9 г. - като безспорно мотивите към присъдата са изготвени 6 години след постановяването й; с присъда № 5/4.03.15 по внохд № 652/13 на САС, НК, присъдата на СГС е отменена и ищецът е признат за невинен; с окончателно решение на ВКС № 10/28.01.16 по н. д. № 1456/15 на ВКС, ІІ НО, присъдата на САС е потвърдена; по време на съдебната фаза от производството са били проведени общо 35 открити заседания, на които ищецът е присъствал лично;

• медицинската документация за А. Г. съдържа диагнози "псориазис вулгарис", "други форми на затлъстяване", "неинсулиново- зависим захарен диабет", "периартритис коксе син", "гонартроза", "сънна апнея"; въпреки стресогенните елементи в хода на продължителния съдебен процес, вещото лице по неоспорената съдебно-медицинска експертиза приема, че не е налице убедителна причинна връзка на установените заболявания и събитията в хода на наказателното производство за периода от първия разпит 26.08.99 до влизането в сила на оправдателната присъда на 28.01.16 /вкл. доколкото част от заболяванията са били налице и преди този период-напр. затлъстяване, псориазис, през 1991-1992 г. ищецът е преживял стрес по време на катастрофа /6 до 12 часа след катастрофата започват да се засилват психологичните прояви на посттравматичния стрес, който има защитна функция и активира целия физически и психически потенциал/, в нито един от съставените документи в периода 29.06.10-4.11.14 във връзка с посещения при ендокринолог и ортопед и предприетото съответно лечение състоянието му не е оценявано като резултат или влошаване в хода на непрекъснат стрес/;

• след задържането му при подмяната на документите му, начина на живот на ищеца се променил; започнал да говори за обвинение и затвор, обстановката в дома му се влошила, станал свадлив, работата не му вървяла; наказателното дело му се отразило много лошо - бил постоянно в лошо настроение, затворил се в себе си, спрял да се занимава с обичайните занимания /имал икономическо образование и бил един от директорите на Софийска фондова борса (изпълнителен директор/член на Съвета на директорите на "СФБ Капиталов пазар"АД), като се надявал да продължи дейността си в тази посока/; хората започнали да го отбягват, като че ли загубили доверие в него; напълнял, чувствал се зле, имал здравословни проблеми, през нощта спял с маска; след постановяване на осъдителната присъда бил много притеснен, че е осъден за нещо, което не е извършил, и че при евентуално потвърждение ще отиде в затвора; коренно се променил /св. Афионлиев, св. Р. /;

При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Спорен е въпросът какъв е размера на дължимото обезщетение.

Настоящият състав намира, че във връзка с висящото наказателно производство ищецът е търпял психически страдания, стрес, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение, страх от осъждане. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитаните свидетели, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца – изглеждал зле, бил коренно променен, притеснен, обезкуражен, загубил спокойствието и хармонията в дома си и в отношенията с най-близките, както и желанието си за социални контакти. Променил се и начина му на живот-затворил се, странял от хората и те го отбягвали, не му се говорило, изоставил работата и обичайните си занимания, бил тревожен и през целия период, в който била постановена осъдителна присъда – притеснен, че при евентуално потвърждаване ще трябва да влезе в затвора без основание. Неразумната продължителност на периода, през който е била постановена осъдителна присъда, а мотивите й не са били изготвени – което обективно препятства подаването на жалба за преразглеждането й от следваща инстанция, допълнително е увеличила вредните последици и, с оглед отговора на правния въпрос, има решаващо значение за негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца. Уронени били честта и достойнството му, чувствал се незаслужено злепоставен - още повече, че обвинението било в кръга на професионална реализация – в който случай незаконното обвинение има по-силно негативно отражение върху неимуществената сфера /реш. № 344/24.11.14 по г. д. № 2378/14, ІV Г0/.

При определяне на дължимото обезщетение и в съответствие с отговора на правния въпрос, даден по-горе, съдът отчита и прекомерната като цяло /независимо от сложността на делото и евентуалното своевременно приключване на някои етапи от разследването/ продължителност на негативното засягане на правата на личността /около четиринадесет години/ - в шест от които ищецът е бил признат за виновен и осъден без възможност да узнае мотивите за присъдата и да я оспори пред по-горна инстанция, а до постановяването на първата оправдателна присъда /от въззивната инстанция/ са минали още две години /т. е. общо осем години спрямо него е била постановена осъдителна присъда/; тежестта на престъплението, ангажиращо сериозна наказателна отговорност - заплахата за която също увеличава причиненото състоянието на страх от осъждане за нещо, което не е извършено; обстоятелството, че обвинението е в сферата на професионалната реализация и наложеното от първата инстанция наказание е било както лишаване от свобода, така и от права, в това число да се упражнява професията "търговец", ведно с конфискация на половината имущество; големия брой процесуални действия, извършени с участието на ищеца, вкл. принудително довеждане, като се има предвид и, че наказателното производство е преминало и през съдебна фаза /с общо три инстанции/, по време на която са били проведени 35 открити заседания, в които е присъствал; уронването на доброто име и злепоставянето, възрастта и социалното положение /значителният период, през който спрямо него се е водело наказателно производство, съвпада с най-активната възраст, вкл. за професионална и социална реализация/, интензитета на търпяните болки и страдания, вкл. цялостната промяна на начина на живот, описана по-горе, довела до допълнителен психически товар и напрежение.

Всички тези обстоятелства обосновават определянето на по-голям размер на дължимото обезщетение.

Същевременно съдът отчита и, че е била наложена най-леката мярка за неотклонение /подписка/, твърдяните здравословни проблеми не са в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение /предвид неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза/, както и че възражение за допринасяне за увреждането по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е било редовно предявено и подкрепено с доказателства.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че, като се отчитат критериите на чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в страната, за обезвреда на процесните неимуществени вреди се дължи общо сумата 25 000 лв., ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 28.01.16 г. до окончателното изплащане.. С оглед на това и предвид отговора на правния въпрос, следва да се приеме, че въззивният съд не е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства. Това се е отразило на правилността на решението му, респективно довело е до определяне на обезщетение несъответно на претърпените вреди - което е основание за отмяна на атакуваното решение.

Предвид всичко изложено по-горе атакуваното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15000 лв. до 25000 лв. е незаконосъобразно и трябва да се отмени - вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва считано от 28.01.16 г. до окончателното изплащане; в останалата - отхвърлителна част – то следва да се остави в сила. На ищеца се дължат и общо 91,42 лв. разноски за всички инстанции съразмерно на уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,