Решение № 9793 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15137/2013 г.

Решение № 9793 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15137/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "БСД България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район "Лозенец", ж. к Лозенец, Орел № 1-3, вх. Б, представлявано от управителя Тинко Петров Младенов против решение № 5213/25.07.2013 г., постановено по адм. д. № 5962/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2001109262/30.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1024/4.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София и е осъдено дружеството да заплати на Д "ОДОП" София юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 504 лева. Към касационната жалба са приложени (в цялост) 6 бр. договори, сключени между касатора "БСД България" ЕООД, като възложител и "Енко Инженеринг" ЕООД като изпълнител, а именно: договор за изпълнение № BSD 0051/15.07.2008 г., ведно с приложение № 1 към договора; договор за изпълнение № BSD 0052/16.07.2008 г., ведно с приложение № 1 с описание на дейностите; договор за изпълнение № BSD 0053/21.07.2008 г., ведно с приложение № 1 с посочени максимални човекодни, които се приемат за извършване на инсталациите, обект на договора, 3 бр. възлагателни писма; договор за изпълнение № BSD 0054/29.05.2009 г., ведно с приложение № 1 в което са посочени цените за дейностите по изграждане на обекти към договора, анекс към договора, 2 бр. възлагателни писма; договор за изпълнение № BSD 0059/5.06.2009 г., ведно с приложение № 1; договор за изпълнение № BSD 0063/10.09.2010 г., ведно с приложение № 1, приети като доказателства по делото. Приложен е и протокол обр. 16 за установяване годността на ползуване на строеж "Оптичен кабел". В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, а именно представените доказателства доказващи изпълнението в цялост на всички СМР по договорите, по които страна е касатора, включително и на неоспорените от страните заключения на вещите лица по съдебно счетоводната и съдебно техническите експертизи. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба Д "ОДОП" София чрез процесуалния си представител в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от дружеството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред административния съд е бил ревизионен акт № 2001109262/30.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 1024/4.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 326 436.05 лв. и съответните лихви за забава в размер на 85 310.29 лв. по фактури издадени от "Енко Инженеринг" ЕООД (с ново наименование "Д Инженеринг" ЕООД), както и допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 115 540.19 лв. и лихви за забава в размер на 25 412.82 лв. С обжалваното решения административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против РА. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че при спазване на материалния закон е отказано право на данъчен кредит по 43 бр. фактури, издадени от "Енко Инженеринг" ЕООД. Първоинстанционният съд след като безкритично е възприел изводите на органите по приходите,, при което е отхвърлил жалбата, за което се е мотивирал, че въпреки приетите заключения на вещите лица по приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи и представените доказателства не са налице достатъчно доказателства за наличието на облагаеми доставки между "БСД България" ЕООД и "Енко Инженеринг" ЕООД. Съдът е изложил кратки мотиви, възпроизвеждащи фактическите и правни изводи на приходните органи, цитирал е приложимите правни норми и съдържанието им. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, не е ценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил конкретно и подробно възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата. Претендираното право на данъчен кредит от касатора е отказано въз основа на извършена на осн. чл. 45 от ДОПК насрещна проверка проверка на "Д Инженеринг" ЕАД (правоприемник на "Енко Инженеринг" ООД, като резултатите от проверката са обективирани в ПИНП. Изготвено е ИПДПОЗЛ до доставчика, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриване на дружеството на адреса и в законоустановения срок доставчика не е представил исканите документи. В РА е отразено, че е посетен офиса на РЛ, но не са представени относими документи във връзка с доставките на "Енко Инженеринг" ООД. Представените едва с възражението срещу РД копия от документи (фактури, договори, протоколи, извлечения от разплащателна сметка, незаверена от ОББ, хронологична ведомост) не са кредетирани с аргумента за липса на достоверна дата на съставянето им. Прието е още, че тези документи изразяват само намерение на страните за осъществяване на доставка, но не и реалното и изпълнение. За да отхвърли жалбата, съдът буквално е възпроизвел фактическата обстановка, описана в решението на данъчния директор, както и направените от същия фактически и правни изводи. В хода на ревизионното производство, във връзка с изпълнението на СМР са представени множество писмени доказателства, включително договори с подизпълнители, които не са обсъдени от съда. Мотивите на съдебния акт възпроизвеждат мотивите на органа по приходите и решението на решаващия орган, без да е извършен анализ на събраните писмени доказателства, които са относими към предмета на спора. Не е посочено от съда, че не се кредитират същите доказателства, за да бъде подложен на контрол този извод от настоящата инстанция. Предвид двуинстанционния характер на производството, ако бъдат обсъдени за първи път в касационното производство, представените и приети доказателства в хода на обжалването пред АС, би се нарушило правото на двуинстанционно производство за жалбоподателя. Допуснатото нарушение от съда на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са различни от приетите от съда, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото в отменената част, съдът следва да обсъди приетите писмени доказателства и заключението на ССчЕ и СТЕ. Ето защо касационната инстанция намира, че не може да провери правилността на съдебното решение, което в тази си част не съдържа собствени мотиви, вкл. и относно възраженията и доводите на жалбоподателя, по които съдът дължи произнасяне. Настоящата инстанция не може и не следва да замества липсващите мотиви на първоинстанционния съд, тъй като предмет на касационна проверка не е правилността на решението на данъчния директор. В производството по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,