Решение № 6870 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2017 г.

Решение № 6870 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. М., гражданин на Ирак против решение № 137 от 21.07.2017 г. по адм. дело № 204/2017 г. на Административен съд - С.. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 10043 от 19.05.2017 г. на председателя на Държавната агения за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за неспазване на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от процесуалния му прдставител - адвокат Мирчева. Тя обосновава твърдения за съществуваща заплаха по отношение на кандидата, представляваща предпоставка за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Ответната страна - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ. Спазени са административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от закона. От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Б. А. М. против решение № 10043 от 19.05.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Възразява за проявен формален подход при оценката на бежанската му история и от там за наличие на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Смята, че са налице и материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като данните, на които се е позовал административният орган са стари и не разкриват обективно обществено-политическата обстановка в Ирак. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съобразил е утежнената обществено-политическа обстановка в Ирак, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Нещо повече, административният орган и съда са приели, като относително достоверен неговия разказ, макар, че той е вътрешно противоречив и на места житейски нелогичен. Видно от регистрационния лист жалбоподателят е кюрд, по вероизповедание сунит, женен с три деца. Твърди, че съпругата му е в затвора в град С., както и че децата му са в България, а в същото време в нито един момент от интервюто, не е посочил, че е напуснал Ирак заедно с тях и дори не ги споменава. Едва пред съда заявява, че иска заедно със семейството си да остане да живее в България. Обяснява, че не е бил чл. на партия, но в същото време набирал нейни членове, поради което бил отвлечен и бит. Хората, които са го отвлекли са неизвестни, но в същото време знае от коя политическа партия са. Освободили са го на седмия ден, а след това са го заплашили с убийство. Твърди, че са убили негов приятел и роднина, без да споменава името му и каква връзка има с неговата съдба. Всички тези изявления са крайно неубедителни и твърде противоречиви и не поясняват причината, поради която той дори не е направил опит да се свърже с полицията. Преценката на бежанската му история, логически свързана и с отговорите на останалите въпроси при проведеното интервю, прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд за причини, довели до напускане на страната по произход, които не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя, се акцентира на наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Съдът намира и тези възражения за неоснователни. В рамките на административното и съдебното производство са представени три справки за обществено-политическата обстановка в Ирак, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 19.12.2016 г. и е за обществено-политическата обстановка в Ирак и И. К.. Втората справка е от 2.03.2017 г. и е за движение ГОРАН, за което кандидатът за статут твърди, че е набирал членове, без самият той да членува в него. Двете са обсъдени в мотивите на административния орган и въз основа на тях са направени изводи за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В същото време интервюто е проведено на 20.12.2016 г., а решението на председателя на ДАБ е взето на 19.05.2017 г. Съпоставянето на датите ясно показва краткия период от време между изготвянето на справките и произнасянето на компетентния орган. Поради това са неоснователни възраженията, че при вземане на решението е използвана стара справка, съдържаща неактуални вече данни за обществено-политическия живот в Ирак. В настоящото съдебно производство е представена трета справка от 30.03.2018 г. за общото положение в страната и актуалното положение в Мосул. В нея е констатирано освобождаване на територията, контролирана от "Ислямска държава". В резултат на това 3.5 милиона иракчани за се завърнали по домовете, а още 2.3 милиона остават в положение на вътрешно разселване. Основните проблеми вече са свързани с унищожената инфруструктура и липсата на услуги. Коментират се атаки на ИД, но те касаят райони, различни от района, където жалбоподателят твърди, че е живял. Това дава основание на касационната инстанция да приеме възможността за вътрешно разселване по чл. 9, ал. 4 ЗУБ, която също дерогира предоставянето на хуманитарен статут. Отделно от това отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социлна група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение