Решение № 9205 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 871/2014 г.

Решение № 9205 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 871/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по искане на Славейко Алексиев Пънкин от гр. Симеоновград и Манол Ангелов Ангелов от гр. Димитровград за отмяна на решение № 377 от 11.05.2012 г. на Министерски съвет на Република България / обн. ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавни нужди за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 кв/ч, фаза 2, Първомай - Свиленград. Отмяната се иска на основание чл. 39, ал. 3 от ЗДС се отнася до имоти № 51891.111.1 с площ от 40.953 дка, № 51891.111.2 с площ от 1. 833 дка, № 51891.111.5 с площ от 1. 732 дка и № 51891.111.6 с площ от 1.734 дка, находящи се в землището на с. Нова надежда, общ. Хасково, местност "Бостанлъка", ЕКАТТЕ 51891. Твърдят, че имотите са закупени с нот. акт № 58 по нот. дело № 365 от 2009 г., същите фигурират в решението на Министерски съвет с правилната идентификация, но като собственик е записано друго лице - ЕТ "Донев - 95". За имотите е определено обезщетение, както следва: 48 600 лв. за първия имот, 394.00 лв. за втория имот, 4 534 000 лв. за третия имот и 3655.00 лв. за четвъртия имот. Решението не е било обжалвано, влязло е в сила и в 6-месечния срок по чл. 39, ал. 3 от ЗДС собствениците не са обезщетени. Желаят отмяна на решението за отчуждаване на процесните имоти. Представят писмени доказателства. Ответникът - Министерски съвет на Република България оспорва искането като недопустимо, тъй като е подадено от лице, вписано като собственик в решението на МС. Според процесуалния представител на органа заявителите не са участвали като страни в административното производство по издаване на решението за отчуждаване и те не могат да защитят правата си по пътя на отмяна на отчуждаването по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗДС. Неправилното посочване на някое от обстоятелствата по чл. 31а, ал. 1 от ЗДС е основание за оспорване на акта. Министърът на регионалното развитие, министър на финансите и Националната компания "Железопътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители оспорват основателността на искането за отмяна на отчуждаването. Настоящият състав на Върховния административен съд, с оглед събраните по делото доказателства относно материалноправната и процесуалноправна легитимация на страните и с оглед съществото на спора, намира подаденото на основание чл. 39, ал. 3 от ЗДС от Славейко Алексиев Пънкин от гр. Симеоновград и Манол Ангелов Ангелов от гр. Димитровград за отмяна на решение № 377 от 11.05.2012 г. на Министерски съвет на Република България в частта досежно имоти № 51891.111.1 с площ от 40.953 дка, № 51891.111.2 с площ от 1. 833 дка, № 51891.111.5 с площ от 1. 732 дка и № 51891.111.6 с площ от 1.734 дка, находящи се в землището на с. Нова надежда, общ. Хасково, местност "Бостанлъка", ЕКАТТЕ 51891, като подадено от надлежни страни, за допустимо. Разгледано по същество същото е основателно по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 39, ал. 3 от ЗДС, ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта по чл. 34, ал. 2 или съответно на решението по чл. 34а, ал. 1, или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане административният съд по местонахождение на имота, съответно Върховният административен съд, отменя акта за отчуждаването. Разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗДС регламентира самостоятелно субективно право на лице, материално засегнато от отчуждително производство, чийто имот е предмет на отчуждаване и то има качество на собственик на същия, да поиска отмяна на отчуждаването на имота, ако в 6 месечен срок от влизане в сила на административното или съдебното решение за отчуждаване, не бъде обезщетено. Правото да се иска отмяна на отчуждаването следователно принадлежи на собственика на имота, т. е. на лице, чиито права на собственост към момента на отчуждаване обективно са съществували и са засегнати от отчуждителното производство. Това е така, тъй като отчуждаването, освен, че се регламентира като административно производство, завършващо с издаване на индивидуален административен акт, има по своята същност вещноправно действие и представлява отчуждителен способ за собственика на имот и е представлява придобивен способ за държавата. Ето защо въпросът за законосъобразността на административния акт, завършващ административното поризводство не може да се противопостави на правото на собственика да търси връщане на собствеността си, след като държавата не е изпълнила задължението си да обезщети последния. Независимо от обстоятелството дали собственикът е обжалвал решението за отчуждаване или не, т. е. независимо от това дали същият е упражнил правото на оспорване на административния акт, субективното право да се иска отмяна на отчуждаването в хипотезата на чл. 39, ал. 3 от ЗДС съществува. На това право не може да бъде противопоставено възражение, че правото на обжалване не е упражнено надлежно. Първо - защото правото на обжалване е също така субективно процесуално право, а не задължение и второ - поради самостоятелния характер на правото да се иска отмяна на отчуждаването по чл. 39, ал. 3 от ЗДС. Правото на собственост е сред абсолютните права и начинът, по който е регламентирано в Конституцията представлява гаранция за защитата му в случай на отчуждаване. Съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. От тази разпоредба се налага извод, че правото на обезщетение на собственика на отчуждената вещ също е защитено от Конституцията . В контекста на на конкретния правен спор правният интерес на лицата да искат отмяна на отчуждаваното по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗДС произтича от материалноправното им качество на собственици на имотите към момента на отчуждаването. От представения по делото нот. акт № 58, том III, рег 6757, дело № 365 от 2009 г. на нотариус № 352, действащ в района на РС - Хасково, става ясно, че заявителите Пънкин и Ангелов са закупили от продавача "Ниани - 2006" ООД представлявано от Кети Чанкова Ангелова от гр. Хасково, процесните имоти, които в нотариалния акт фигурират като поземлени имоти, съответно: 111001, 111002, 111005 и 111006, всички в ЕКАТТЕ 51891. По акта за собственост те се намират в местността "Бостанлъка" по плана за земеразделяне на землището на с. Нова надежда, общ. Хасково. В скиците на имотите, издадени от Общинската служба по земеделие, представени по делото заявителите фигурират като собственици въз основа на нот. акт № 58/2009 г. С оглед представените по делото нот. акт № 58/2009, скици за процесните имоти и справки от регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ, издадени от ОСЗ гр. Хасково, всички досежно имоти № № 111001, 111002, 111005 и 111006, в ЕКАТТЕ 51891 става ясно, че към момента на издаване на справките към дата 27.11.2013 г., собственици на имотите са заявителите Славейко Алексиев Пънкин и Манол Ангелов Ангелов. От справките се установява и че собствеността преди тях е принадлежала на "Ниани - 2006" ООД, от което дружество заявителите за закупили същите по силата на цитирания по-горе нотариален акт. Дружество "Ниани - 2006" ООД е закупило имотите от ЕТ "ДОНЕВ - 65" с договор от 8.10.2008 г. Едноличният търговец "Донев - 65", фигуриращ като собственик в решението на МС за отчуждаване, от своя страна, е придобил собствеността от Държавен поземлен фонд - МЗХ чрез договор за продажба на земеделска земя по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ № 64 от 2.02.1995 г., който е придобил имотите чрез делба. Следователно, по безспорен начин от представените справки се установява, че понастоящем - с актуалност на справката към 27.11.2013 г., заявителите са собственици на процесните имоти, фигуриращи в решението на МС № 377 от 11.05.2012 г., и че е налице идентичност между имотите по нот. акт № 58/2009 г. с имотите с идентификатори № 51891.111.1 с площ от 40.953 дка, № 51891.111.2 с площ от 1. 833 дка, № 51891.111.5 с площ от 1. 732 дка и № 51891.111.6 с площ от 1.734 дка, находящи се в землището на с. Нова надежда, общ. Хасково, фигуриращи в решението на МС. На следващо място става ясно, че лицето, посочено като собственик в решението на МС за отчуждаване - ЕТ "Донев - 65", е било собственик на процесните имоти до 13.10.2008 г., когато е продало същите на "Ниани 2006" ООД, от което дружество заявителите са ги придобили. Административното производство за отчуждаване, завършило с решението на МС № 377 от 11.05.2012 г., е започнало на 8.11.2011 г. с искане от НК "ЖИ" до министъра на регионалното развитие и благоустройството, находящо се в преписката по делото. Следователно към датата на започване на административното производство собствеността в патримониума на заявителите е била налице, данни за нея са били налични в съответната Общинска служба по земеделие и от административнопроцесуалната активност на органа е зависело действителният собственик да бъде посочен в решенето за отмяна. От представените по делото справки се установява също така и че други лица не са вписани и не фигурират понастоящем като собственици на процесните имоти. С оглед събраните по делото доказателства Върховният административен съд приема, че заявителите Пънкин и Ангелов са собственици по смисъла на чл. 39, ал. 3 от ЗДС на процесните четири имота - идентификатори № 51891.111.1 с площ от 40.953 дка, № 51891.111.2 с площ от 1. 833 дка, № 51891.111.5 с площ от 1. 732 дка и № 51891.111.6 с площ от 1.734 дка, находящи се в землището на с. Нова надежда, общ. Хасково, фигуриращи в решението на МС, от което обстоятелство от една страна произтича правото им да искат отмяна на отчуждаването и обуславя правния интерес от това, а от друга това обстоятелство изпълнява първата от двете предпоставки за основателност на искането. Видно от доказателствата в преписката, с искане, одобрено на 25.06.2012 г. от генералния директор на инвеститора ДП НК "ЖИ" е разрешено плащане на обезщетенията за имотите, отчуждени с решение на МС № 377 от 11.05.2012 г. Средствата са прехвърлени по сметка на областния управител на област Хасково. Това обстоятелство не се оспорва и се признава с становище на НК "ЖИ", представено по делото. Изискването на чл. 39, ал. 1 от ЗДС е обезщетението, определено с решението на МС или съдебното решение, да се преведе по сметка на правоимащите. Едва тогава, съгласно разпоредата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията, е налице условието за предварително обезщетение, след което настъпва придобивния за държавата ефект от отчуждаването. Следователно изискването и на Конституцията и на закона - чл. 39, ал. 1 от ЗДС е обезщетението да постъпи по сметка, т. е. в разпореждане, на правоимащите лица, а не на държавен орган /държавата да го прехвърли сама на себе си/. Под правоимащи лица, с оглед разпоредбата на Конституцията и защитата на правото на собственост, не следва да се разбира погрешно вписаното като собственик лице - лице, за което съществуват безспорни доказателства, че не е носител на правото на собственост. Принципът на законност - чл. 4, ал. 3 от АПК изисква в правния мир под правоимащи да се възприемат само лица които са действителни носители на права, а не други лица. В конкретния случай лице, което не е действителен собственик не може да се възприеме за правоимащо, само поради обстоятелството, че противно на съществуващите доказателства, е вписано като собственик. Независимо от погрешното вписване то не би могло да придобие материално право на обезщетение и да има изискуемо вземане срещу държавата, след като не е било собственик към датата на отчуждаване. Да се възприеме тезата, застъпена от ответника по делото, означава да се признаят материални права на лице, което обективно не разполага с тях. Следователно изискването на чл. 39, ал. 3 от ЗДС собственикът да не бъде обезщетен в 6-месечен срок от влизане в сила на административния акт за отчуждаване следва да се тълкува, така щото действителният собственик да не е получил по сметките си, т. е. в свое разпореждане, средствата от обезщетението. Неоснователно е възражението на ответната страна, че обезщетението правилно е преведено по сметка на областния управител, тъй като е налице спор за собственост. Спор за собственост е налице в обективен план, тогава когато за правото спорят частноправни субекти. Този спор подлежи на обективиране по съответния начин в правната действителност. Видно от доказателствата, данни за спор за собственост за процесните имоти няма. Лицето, вписано като собственик в административния акт е праводател, при това не пряк на заявителите. Между тези частноправни субекти няма пряко правоприемство, а спорове от друг характер по делото не са установени. Освен това хипотезата на чл. 39 от ЗДС изисква при действително съществуващ спор за собственост или спор върху вземането, този спор да се изяснява по съдебен ред и решението на съда да обвърже областния управител на кого да изплати средствата за обезщетение. При липса на обективен спор съдът не бил могъл да разгледа такова дело с оглед неговата недопустимост. Без съдебно решение средствата за обезщетението не могат да се изплатят на заявителите, след като същите не фигурират като адресати на административния акт. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че заявителите Славейко Алексиев Пънкин от гр. Симеоновград и Манол Ангелов Ангелов от гр. Димитровград са собственици по смисъла на чл. 39, ал. 3 от ЗДС на имоти № 51891.111.1 с площ от 40.953 дка, № 51891.111.2 с площ от 1. 833 дка, № 51891.111.5 с площ от 1. 732 дка и № 51891.111.6 с площ от 1.734 дка, находящи се в землището на с. Нова надежда, общ. Хасково, местност "Бостанлъка", ЕКАТТЕ 51891 и не са били обезщетени в 6 месечен срок от влизане в сила на решение № 377 от 11.05.2012 г. на Министерски съвет на Република България /обн. ДВ бр. 38 от 18.05.2012 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавни нужди за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 кв/ч, фаза 2, Първомай -Свиленград. Предвид изложеното искането за отмяна на решението на МС досежно отчуждаването на имотите се явява основателно и следва да се уважи. Водим от горното, Върховният административен съд,