Решение № 5511 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13658/2014 г.

Решение № 5511 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13658/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Николов Богатинов от гр. Радомир срещу решение № 595 от 25.09.2014 г. по адм. д. № 619/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Перник, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 595 от 25.09.2014 г. по адм. д. № 619/2014 г., Административен съд - гр. Перник, е отхвърлил жалбата на Георги Николов Богатинов от гр. Радомир решение № 5001183820 от 1.07.2014 г. на директора Териториално поделение на НОИ - гр. Перник, и потвърденото с него разпореждане № 5001183820546 от 24.01.2014 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение на НОИ - гр. Перник. В касационната жалба само са изброени отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, без да са наведени конкретни оплаквания, с изключение на нарушение на материалния закон. Вместо това Богатинов е изложил такива по отношение на фирми и полицията, с твърдения за дължимо от тях обезщетение. С разпореждане от 21.08.2014 г., съдът е дал указания на жалбоподателя, че не сочи доказателства, от които да е видно, че има необходимия стаж за пенсиониране. С молба от 11.09.2014 г. Богатинов е представил три броя удостоверения, които вече са били взети предвид от пенсионните органи. В съдебното заседание, състояло се на 12.09.2014 г. той е заявил изрично, че не спори относно посочените в решението и разпореждането години на признат трудов и осигурителен стаж и превърнат в определена категория. При това положение оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. По първоначалното дело е било установено, че Богатинов не притежава трудова книжка, за която твърди че е била открадната. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Според чл. 7, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена, съответната дирекция "Инспекция по труда" издава нова въз основа на писмена молба-декларация на работника или служителя, в която се посочва, че трудовата книжка е изгубена, кой я е изгубил и данни за работодателите, при които е работил. Следователно пред касатора е съществувала правната възможност да поиска по посочения ред издаване на дубликат на цитирания документ, което той не е сторил. Независимо от изложеното, пенсионните органи са признали осигурителен стаж 2 м. и 25 дни по чл. 104, ал. 3 КСО, 11 г. 06 м. и 1 ден от втора категория и 10 г. 02 м. и 27 дни от трета категория или общ осигурителен стаж от трета категория 25 г. 03 м. и 28 дни. Това е извършено въз основа на данните по чл. 5, ал. 4 КСО, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица, като са взети предвид и представените от Богатинов удостоверения образци УП-30 и УП-3, както следва: 7.05.2009 г. - 15.03.2010 г. - 10 м. и 08 дни, както е посочено в удостоверение изх. № 12 от 15.03.2010 г., издадено от "Амалтея Прима" ООД; 10 г. 06 м. 14 дни (втора категория) по удостоверение № ФСО 1- 28-134 от 2.06.1988 г., издадено от "Заводски строежи - ПС" - гр. Перник. Корекции са извършени само относно осигурителния стаж от 9 г. 10 м. и 02 дни, отразен от осигурителя "Радомир - Метали" АД в удостоверение обр. УП-30 без номер и дата. След извършена проверка цитираният осигурител е анулирал това удостоверение и е издал удостоверение обр. УП-3 изх. № 013 от 21.01.2014 г. за периода 22.04.1985 г. - 25.02.1992 г., т.е. за 6 г. 10 м. и 3 дни, въз основа на разплащателните ведомости. За осигурителния стаж в "Мини Перник" ЕАД и "Кристал - Перник" ЕАД са съобразени удостоверения изх. № ОАС-02-9696 # 1 от 18.11.2013 г. и изх. № ОАС-02-9697# 1 от 6.12.2013 г., издадени от Обединено архивно стопанство при ТП на НОИ - гр. Кюстендил. Извън отразения в цитираните документи осигурителен стаж друг такъв не е бил доказан. При това положение правилен е изводът на първоинстанционния съд, че Богатинов не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия, тъй като няма 10 години при условията на първа категория труд, нито 15 години при условията на втора категория труд. Към момента на подаване на заявление вх. № МП-27964 от 17.10.2013 г. е приложима разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., съгласно която до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете и са навършили възраст преди 1 януари 2012 г. 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд или 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Според т. 2 от същия текст от 31 декември 2011 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 48-годишна възраст за жените и 53-годишна възраст за мъжете при първа категория труд и 53 години за жените и 58 години за мъжете при втора категория труд. По делото не е било спорно, че към момента на подаване на заявлението за пенсия Богатинов има необходимата възраст за пенсиониране, но няма дължимия осигурителен стаж. Не са налице и общите условия за пенсиониране, регламентирани в разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, тъй като кандидатстващия за пенсия няма осигурителен стаж от 37 г. и 08 м. По изложените съображения се приема, че съдът е приложил правилно и материалния закон. Останалите отразени в касационната жалба оплаквания по отношение на фирми и органите на полицията са ирелевантни за конкретния спор, а и решаването на възникналите с тях проблеми не са от компетентността на този съд, поради което не се коментират. По делото не е направено искане за разноски и съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,