Решение № 12803 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6026/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция Митница Пловдив в Агенция "Митници" чрез юрк. Симеонова, срещу Решение 2391/12.04.2022г. постановено по адм. д. 8809/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ /OGL FOOD TRADE LEBENSMITTELVERTRIEB GmbH/, Германия Решение РТД 3000-1799/30.07.2021 г.q издадено от Директора на Териториална дирекция Тракийска, Агенция "Митници" /понастоящем ТД Митница Пловдив/, с което е извършена корекция на митническа декларация подадена от дружеството с MRN 20BG003009092767R6 от 25.11.2020 г. за стока 2 пресни домати (Cocktail Crop 2020), тип кръгъл червен 1440 кутии, 8640 кг, като за елементни данни е посочен допълнителен режим Е02 стандартни стойности при внос; на основание чл. 75, § 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, отказано е да се освободи част от представеното от вносителя обезпечение за стока 2 в размер на 5035.63 лв. и същото е задържано като плащане на вносно мито. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба и в становище по съществото на спора се претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ, Германия, чрез адв. Горанов, оспорва основателността й в писмен отговор и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. В хода на производството пред първоинстанционния съд е установено, че на 25.11.2020 г. в МБ Пловдив е регистрирана митническата декларация с MRN 20BG003009092767R6, с вносител "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ /OGL FOOD TRADE LEBENSMITTELVERTRIEB GmbH/, Германия, c която били поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление стоки: 1. Пресни домати тип Череша 112 кутии нето тегло 336,00кг.; 2. Пресни домати, тип кръгъл червен 1440 кутии 8640,00кг. нето; 3. Пресни домати тип Череша 296 кутии 710,40 кг. нето. Като доказателство за турския произход на стоките по гореспоменатата митническа декларация бил представен и приет сертификат за движение EUR1. Стока 2 била декларирана с код по КН 0702000099, нето тегло 8640,00 кг., митническа стойност в размер на 26 262,15 лв., преизчислена в /100 кг. на 155,41 /100 кг. Определената от Европейската комисия (ЕК) за дата 25.11.2020г. стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход Р. Турция била 44,90 /100 кг. В хода на административното производство било прието, че съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 се изисква сравняване на декларираната вносна стойност с определената за деня стандартна вносна стойност и ако вносната стойност надвишава с повече от 8 % СВС, чл. 75, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, изисква вносителят да представи обезпечение в размер на митото, което вносителят би платил при определената за деня СВС (44,90 /100 кг.). При сравнение на двете числа за конкретната стока, декларираната вносна митническа стойност (155,41 /100 кг.) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС (44,90 /100 кг.), поради което вносителят представил обезпечение в размер на 5 035,63 лв. За стоки 1 и 3 е представено обезпечение съответно в размер на 195.83 лева и 414.04 лева. На 25.11.2020г. c писмо жалбоподателят бил уведомен, че на основание чл. 75, параграф 5, алинея 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация с MRН MRN 20BG003009092767R6 от 25.11.2020 г., е необходимо да представи доказателства, че стоката пресни домати е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 23.12.2020г. от страна на вносителя са представени доказателства, на какви цени са продадени пресните домати, като за стока 2 от 8 640,00кг. е посочено, че е продадена на цена от 168,00 /100 кг. След проверка на представените доказателства, административният орган констатирал, че за стока 2 приложените фактури за последващи продажби сочат, че доматите са продадени на цена 168,00 /100 кг., която е по-ниска от цената на придобиване на тази стока, включваща декларираната митническа стойност, с добавени всички разходи за доставката до местоназначението 174,16 /100 кг. Митническите органи са приели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, поради което внесеният за стоката депозит в размер на 5 035,63 лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Въз основа на горното и след уведомяване на вносителя, че предстои издаване на Решение на Директора на ТД Тракийска, с което за стока 2 ще се постанови неблагоприятен резултат възникване на митническо задължение, поради неизпълнение на условието по чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и предоставеното обезпечение в размер на 5 035,63 лева ще бъде усвоено, е постановен отказ да бъде освободено внесеното обезпечение в размер на 5 645, 50 лв., като 5 035,63 лв. от него е задържано като плащане на дължимото вносно мито за МД от 25.11.2020г., а останалата част от 609,87 лв. е разпоредено да бъде възстановена на титуляра. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Според съдът, в процесния случай са събрани убедителни и безспорни доказателства за действителността на декларираната договорна стойност на стоката, за начина на осчетоводяване на стоката, както и осчетоводяването на извършените продажби, доказателства за реално плащане на цената на която е доставена стоката, от които е видно, че жалбоподателят изчислява печалбата на месечна база, а не за всяка конкретна сделка (доставка). Съдът е приел, че са спазени всички условия за определяне на митническата стойност по реда на чл.70 от МКС - дружеството е внесло и декларирало с посочената митническа декларация пресни домати (стока 2) в посоченото количество и тази стока е продадена впоследствие на LIDL на посочените цени, а в МКС и в Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 не е предвидена възможност на митническите власти да определят митническата стойност на внасяна на територията на ЕС стока от трета страна, вземайки предвид реализирането на търговска печалба от вносителя при последвала продажба на стоката. Представени са фактури и доказателства за извършено плащане към турските партньори, като от тези документи може ясно да се определи договорената цена и съответната митническа стойност, като цената на стоките в българската митническа декларация съответства на цената на стоките, посочени в турските митнически декларации за износ. Според административния съд, митническият орган неправилно е приложил и тълкувал разпоредбата на чл.75 пар.5 от ДР 2017/891, тъй като не съществува правна възможност, митническите власти да поставят определянето на митническата стойност в зависимост от последваща реализирана печалба на стоките, предмет на внос. Приел е за основателен довода на оспорващия, че в случая се касае за периодичен внос на един и същ вид стоки в значителни количества, които се реализират в големи търговски вериги, в случая LIDL, разполагащи с множество магазини за продажби на дребно, т.е. резонно е при такъв тип търговски взаимоотношения, печалбата от реализацията на сравнимия продукт (пресни домати) да се изчислява на месечна база. В заключение е приел, че в случая не е налице основание за определяне на митническа стойност, по начин, различен от посочения в чл. 70 от МКС и съответно за възникване на допълнителни публични задължения за оспорващия Решението е неправилно. По делото не е формиран спор по фактите. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. В тежест на вносителя е да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечния срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. в от МКС /вж. чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент/. Доказването на условията на освобождаване на партидата включва не само фактурата, а и всички документи, необходими за извършване на митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от партидата /чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент/. Условие за освобождаване на гаранцията е представяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. Иначе обезпечението се задържа чрез плащане на вносни мита /чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент/. В случая не е спорно, че вносителят ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ е избрал да определи митническата стойност на внесената стока въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно текста на член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. Съгласно разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на СЕС, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индикации, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. В съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В случая декларираната договорна стойност на внесените стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, партидата е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюза и вносителят е бил поканен да представи документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. В случая вносителя не е представил писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Липсват каквито и да е документи, подписани от износителя, които да потвърждават цената, на която е закупена стоката. Трайните търговски отношения на вносителя и клиентите му, при които печалбата се постига в дългосрочен план, не представляват обстоятелство, потвърждаващо достоверността на декларираната договорна стойност. При тези съображения следва да се приеме, че вносителят не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, а като е достигнал до други изводи, АССГ е постановил неправилно решение, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт - отхвърлена. Съобразно изхода на спора и своевременно заявеното искане на касатора са присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, същите са дължими в размер на по 300 лева за всяка инстанция съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 чл. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение