Решение № 13745 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5521/2012 г.

Решение № 13745 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5521/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Александров Петров, от гр. София, срещу решение № 492 от 3.02.2012 г. по адм. д. № 1752/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 35 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците Националната експертна лекарска комисия, главен директор на СУСО и "Кремиковци" АД не са взели отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 492 от 3.02.2012 г. по адм. д. № 1752/2011 г., Административен съд - София-град, второ отделение, 35 състав, е отхвърлил жалбата на Димитър Александров Петров, от гр. София, срещу експертно решение № 2 от заседание 2 от 5.01.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия, с което е потвърдено експертно решение № 1128 от 10.08.2009 г. на ТЕЛК по очни заболявания при V МБАЛ, гр. София. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Правилно първоинстанционният съд е приел, че началото на производството по обжалване на болничен лист № 2215125 от 24.03.2009 г. на очна ЛКК при "ДКЦ - 16 - София" ООД пред ТЕЛК е поставено с писмо на НОИ № П-ЕР-291 от 2.06.2009 г., както и че предвид датата на представянето на болничния лист пред НОИ - 19.05.2009 г., визираният в чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) 14-дневен преклузивен срок е бил спазен. В експертно решение № 1128 от 10.08.2009 г. на ТЕЛК по очни заболявания при V МБАЛ, гр. София, писмото на НОИ, с което тази комисия е била сезирана, изрично е посочено. Административната преписка, към която се съдържа и решението на ТЕЛК, е била представена от НЕЛК предварително на 1.04.2011 г., съгласно изискванията на чл. 152, ал. 2 АПК. Приета е в съдебното заседание, състояло се на 3.11.2011 г., в присъствие на процесуалния представител на жалбоподателя. Доказателствената тежест за установяване на друга дата за сезиране на ТЕЛК пада върху жалбоподателя. Последният е участвал в производството пред ТЕЛК, експертното решение му е известно и е упражнил правото си на жалба срещу това решение пред НЕЛК. Разглеждайки обстоятелствено посочения въпрос, без да сочи нови доказателства, касаторът не е съобразил също така, че предмет на съдебен контрол е било последващото решение на НЕЛК, а не решението на ТЕЛК. Неправилна е и тезата на касатора, която е в смисъл, че срокът за обжалване е започнал да тече, считано от 19.05.2009 г., когато болничния лист е представен за изплащане пред НОИ, а не от следващия ден. Посоченият в чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗЗ и чл. 63, ал. 1, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ израз "срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК" следва да се тълкува в смисъл, че този срок започва да тече от следващия получаването ден, тъй като в предходния ден се случва правнорелевантния факт получаване, който може да бъде по различно време спрямо работния ден на администрацията и възможността й да реагира по постъпилото искане. Същото се отнася и до организиране на защитата на физическите лица и дружествата. В тази връзка е константната съдебна практика. Въпросите дали диагнозата, поставена в процесния болничен лист е отговаряла на действителното здравословно състояние на Петров към момента на издаването му, както и дали заболяването обуславя временна неработоспособност за периода, за който е издаден болничният лист изискват специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава. Ето защо и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, той правилно е назначил и изслушал медицинска експертиза. Становището на вещото лице офталмолог относно липсата на обективиране на заболяването "централен серозен хориоретинит" в медицинската документация съвпада със становището на НЕЛК, отразено в експертно решение № 2 от заседание 2 от 5.01.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия. Правилно и въз основа на представените по делото ЛАК на Петров и амбулаторен лист № 794 от 24.03.2009 г., първоинстанционният съд е направил изводите си, че при издаването на болничния лист действително са допуснати и нарушения по чл. 7, ал. 1 НМЕР, чл. 26, ал. 4 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 и 3 ПУОРОМЕР, чл. 23, ал. 3 ПУОРОМЕР и чл. 22, ал. 6 ПУОРОМЕР. В тази връзка не е налице и нарушение на материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,