Решение № 446 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2013 г.

Решение № 446 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по касационните жалби на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, гр. София, бул. "Витоша" № 18, чрез процесуалния представител - юристконсулт Мария Ботева, "ЛФС" ЕООД, гр. София кв. "Малашевци", ул. "Бесарабия" № 79, чрез адв. Васил Руйков, "ВИАБЕЛ" ЕООД, гр София, ул. "Бойчо Огнянов" № 1а, представлявано от управителя Светослав Дичев, чрез адв. Петьо Славов, "ВМ Финанс груп"АД /ВМФГ/, гр. София, бул. "Самоковско шосе" № 1, представлявано от изпълнителния директор Иво Петров, чрез адв. Велислав Драмов, "Томбоу-България" ЕООД, гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 54, представлявано от управителя Манол Курдаланов, чрез адв. Владимир Кинкин, "Идънред България" АД, гр. София, район "Слатина" бул. "Цариградско шосе" № 137, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор Ерве Габриел Виктор, чрез адв. Антон Кръстев, "ВМ финанс груп" АД - клон Пловдив, чрез адв. Велислав Драмов, "Содексо пасс България" ЕООД, гр. София, ж. к."Младост"4, Бизнес парк София № 1, бл. 12, ет. 1, представлявано от управителя Арно Мартена, чрез адв. Десислава Лукарова и "Етап-Адресс" АД, гр. София, бул. "Васил Левски" № 138, представлявано от изпълнителния директор Зеки Байрам, чрез адв. Васил Георгиев, против решение № 7005 от 22.05.2013 г., постановено по адм. дело № 919/2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Във всичките касационни жалби се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Релевират се касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение, връщане на производството пред административния орган или постановяване на решение по същество. Дружествата - касационни жалбоподатели, при условията на евентуалност, молят намаляване на наложената санкция. В съдебно заседание касаторите поддържат касационните жалби по изложените в тях основания. Претендират се разноски. Ответникът - "Чек Дежене България" ЕООД, гр. София, бул. "Ген. Едуард И. Тотлебен" № 53-55, офиси 215-216, чрез адв. Мария Димитрова оспорва касационната жалба на КЗК и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответникът - "ЦБА Асет-Мениджмънт" АД, гр. Дебелец обл. Велико Търново, местност "Усито", офис сграда "Логистичен център ЦБА", не изразява становище по касационните жалби и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура в подробно и мотивирано заключение, сочи частична основателност на касационните жалби на КЗК и "Томбоу България" ЕООД досежно възлагане на разноски на дружеството. Сочи се неоснователност на останалите касационни жалби и недопустимост на касационната жалба на "ВМ финанс груп" АД - клон Пловдив. Върховният административен съд, в настоящият петчленен състав на Първа колегия, намери касационните жалби като процесуално допустими, тъй като са подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Предмет на контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, пред тричленния състав на Върховния административен съд е решение № 1461 от 11.12.2012 г., постановено по преписка № КЗК-704/1165/2011/482 от 2012 г. на КЗК /Комисията/. С оспореното решение независимият специализиран държавен орган на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК, на основание чл. 66, ал. 1 от ЗЗК, на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и на основание чл. 69, ал. 4 от ЗЗК е установил, че "Томбоу България" ЕООД, "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД, "ЛФС" ЕООД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "Идънред България" АД са извършили нарушение по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК, за което им е наложил съответните имуществени санкции. Постановил е прекратяване на нарушението и незабавното му изпълнение. Със същото решение органът по конкуренция е установил, че "Чек Дежене България" ЕООД е извършил нарушение по чл. 29 от ЗЗК и също му е наложил имуществена санкция. На следващо място е установил, че "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД и "ВМ Финанс Груп" АД не са извършили нарушения по чл. 29, чл. 31 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, установил е, че "Виабел" ЕООД и "Содексо Пасс България" ЕООД не са извършили нарушения по чл. 30 и 32, ал. 2 от ЗЗК (отм.). На основание с чл. 69, ал. 4 от ЗЗК органът по конкуренция е възложил на "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД, "Идънред България" АД да заплатят на "Томбоу България" ЕООД направените от него разноски в размер на 3576,94 лв. На същото правно основание на "Томбоу България" ЕООД и на "Чек Дежене България" ЕООД, Комисията е възложила да заплатят разноските на "ВМ Финанс Груп" АД направените по производството разноски в размер на 3325 лв. С процесното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, в производство по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК е постановил: ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на "ВМ Финанс Груп" АД - клон Пловдив срещу решение № 1461 от 11.12.2012 г., постановено по преписка № КЗК-704/1165/2011/482 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 919/2013 г. на Върховния административен съд по отношение на него. ОТМЕНЯ решение 1461 от 11.12.2012 г., постановено по преписка № КЗК-704/1165/2011/482 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, в която е прието за установено, че "Чек Дежене България" ЕООД е извършило нарушение по чл. 29 от ЗЗК и му е наложена имуществена санкция в размер на 250 (двеста и петдесет) лева. ОТМЕНЯ решение 1461 от 11.12.2012 г., постановено по преписка № КЗК-704/1165/2011/482 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, в която на "Чек Дежене България" ЕООД е възложено да заплати на "ВМ Финанс Груп" АД разноски. ИЗМЕНЯ решение 1461 от 11.12.2012 г., постановено по преписка № КЗК-704/1165/2011/482 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, в която на "Томбоу България" ЕООД е възложено да заплати разноски на "ВМ Финанс Груп" АД като ги увеличава от 3325 (три хиляди триста двадесет и пет) лева до 6150 (шест хиляди сто и петдесет) лева. ОТХВЪРЛЯ жалбите на "Томбоу България" ЕООД, "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД, "ЛФС" ЕООД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "Идърнред България" АД срещу решение 1461 от 11.12.2012 г., постановено по преписка № КЗК-704/1165/2011/482 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в останалата му част. ОСЪЖДА "ВМ Финанс Груп" АД да заплати на "Чек Дежене България" ЕООД направените разноски от 50 (петдесет) лева. ОСТАВЯ без уважение искането на "Томбоу България" ЕООД, "Виабел" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД, "ЛФС" ЕООД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "Идърнред България" АД за присъждане на направените разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Органът по конкуренция е бил сезиран с искане от страна на "ВМ Финанс Груп" АД - Клон Пловдив за образуване на производство за евентуално извършени нарушения по чл. 29 и чл. 36 от ЗЗК от страна на "Томбоу България" ЕООД. По това искане е била образувана преписка № КЗК- 704/2011 г. Към нея е присъединено и писмо-сигнал с вх. № ВХР-593 от 18.03.2011 г. С определение № 1057 от 27.07.2011 г. органът по конкуренция е конституирал като ответна страна по тази преписка "Чек Дежене България" ЕООД. "Томбоу България" ЕООД е сезирал с искане КЗК за образуване на производство за евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 31, чл. 36, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗК от страна на "Содексо Пасс България" ЕООД, "Виабел" ЕООД и "ВМ Финанс Груп" АД. По искането е образувана преписка № КЗК-1165/2011 г. С ново искане "Томбоу България" ЕООД е сезирало КЗК с искане за образуване на производство за извършени нарушения от страна на "Идънред България" АД, "Етап-Адресс" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "ЛФС" ЕООД по чл. 29 и чл. 36, ал. 4 от ЗЗК. По искането е образувана преписка № КЗК-482/2012 г. С протоколно определение № 735 от 5.06.2012 г. на основание чл. 63 от ЗЗК, КЗК е обединила и трите образувани преписки в една, ведно с материалите по образувани преписки, съдържащи доказателства, релевантни по вече образуваните преписки, като производството е продължило по преписка под № КЗК- 704/1165/482 от 2012 г. Между страните по обединената преписка в качеството им на искатели и ответни страни не е имало спор, че всеки един от тях е оператор на ваучери за храна, по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, обн. в ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г. с последно изменение, обн. в ДВ, бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., а релевантната към спора редакция е обн. в ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 1.08.2010 г., наричана само "Наредба № 7". Според събраните доказателства КЗК е установила за всяко едно дружество заповедта на министъра на финансите, с която му е издадено разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна, а относно "Чек Дежене България" ЕООД и заповедта, с която му е отнето разрешението да извършва дейност като оператор на ваучери за храна, и тази заповед, с която определената му номинална стойност за 2010 г. е намалена на нула. Прието е, че органът по конкуренция е посочил относимата нормативната уредба, регулираща дейността на операторите на ваучери за храна - чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, Наредба № 7 и Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна или добавки към нея, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн. в ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., наричана само "Наредба № 11". Според чл. 209, ал. 1 ЗКПО, не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, б. "б" в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно посочените изисквания в трите точки на нормата, от които третото изискване е ваучерите за храна да са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс. В ал. 2 са посочени изискванията, на които трябва да отговаря лицето, което кандидатства за да получи разрешение за оператор на ваучери за храна, а в ал. 3 - хипотезите, при наличието на които разрешението се отнема. Съдът е приел, че КЗК е посочила легалното определение на понятията "ваучери за храна" и "оператор", дадени съответно в т. 36 и 35 на § 1 от ДР на ЗКПО. Според органът по конкуренция относима разпоредба от Наредба № 7 е чл. 3, ал. 1, която сочи кои лица, имат право да отпечатват ваучери за храна, а това са тези лица, които са получили разрешение от министъра на финансиите да осъществяват дейност като оператор. Наред с това нормата сочи също, че ваучерите за храна, отпечатани от легитимните оператори, се приемат като средство за замяна само в обектите в чл. 2, ал. 2 на доставчици, които са сключили договор за обслужване с оператор. Прието е, че КЗК е преценила като относима за случая и нормата на чл. 12 от Наредба № 7 в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 58 от 2010 г. и в сила от 1.08.2010 г. Според нея общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна се утвърждава със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Министърът на финансите със заповед определя за всяка календарна година индивидуалната квота за предоставяне на ваучери за храна и общия брой на индивидуалните квоти, определен като съотношение между размера на общата годишна квота и размера на индивидуалната квота. Индивидуалната квота се предоставя със заповед на министъра на финансите или от упълномощено от него лица на оператор, подал заявление за получаване на първа индивидуална квота. В ал. 4 на чл. 12 от Наредба № 7 е указан редът, по който може да се кандидатства за получаване на нова индивидуална квота от оператор и изискванията затова. Според ал. 5 номиналната стойност на предоставените от оператор на работодател ваучери за храна по получена индивидуална квота не може да превишава тази индивидуална квота. Предоставянето на ваучери за храна по следваща индивидуална квота е възможно, след като е изцяло изчерпана предходната индивидуална квота. Индивидуалните квоти се предоставят по реда на постъпване на заявленията до достигане на общия брой на индивидуалните квоти, определени в заповедта на министъра на финансите по ал. 2, т. 2 на чл. 12. Освен това всяка предоставена индивидуална квота има уникален номер. Прието е, че правилно органът по конкуренция е определил и системата на функциониране на ваучерите за храна. Чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лицата, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна под формата на ваучери, отделно от възнаграждението им. Ваучерите за храна са средство за замяна, посредством които ползвателите им получават храна и хранителни продукти срещу номиналната стойност, посочена във ваучерите за храна от търговски обекти, според съдържанието му в § 1, т. 4 ДР на Наредба № 7, ресторанти - според т. 7 и заведения за бързо обслужване - т. 8. Редът и условията, при които се предоставят и използват ваучерите за храна, представляват специфична система за действие, основна роля в която изпълняват операторите на ваучери за храна. Системата е нормативно регулирана. Според чл. 13 от Наредба № 7 работодателите договарят отпечатването и предоставянето на ваучери за храна чрез подписването на договор с оператор, който е получил разрешение от министъра на финансите по чл. 9, ал. 4. След като работодателят поръча договореното количество ваучери, операторът му изпраща проформа фактура. Работодателят изплаща номиналната стойност на ваучерите, както и уговореното в договора с оператора възнаграждение за отпечатването, по специални банкови сметки, открити от оператора и наречени "ваучери за храна". След това операторът отпечатва поръчаните ваучери, опакова ги и ги доставя на работодателя в срок до 5 работни дни от датата на плащането. Получените от работодателя ваучери за храна се предоставят на работниците и на служителите. Те като ползватели на ваучерите за храна, получени само от един оператор, могат да ги ползват само в тези търговски обекти на доставчик, с които операторът е сключил договор за обслужване - чл. 14 от Наредба № 7. Според чл. 15 от Наредба № 7 операторите сключват договори за обслужване само с доставчици, които отговарят едновременно на изискванията посочени в ал. 1, т. 1 - 5 на чл. 15. В ал. 3 на чл. 15 е уредено съдържанието на договора, сключен между оператора и доставчика относно условията и сроковете за приемане на ваучерите за храна и изплащане на номиналната им стойност от страна на оператора, както и размера на възнаграждението на оператора от страна на доставчика за предоставените услуги по осребряване на ваучерите за храна. Всеки търговски обект, който е приел ваучери за храна на оператор, с който има подписан договор, изпраща до съответния оператор приетите ваучери. Всеки предаден ваучер подлежи на прочитане и двойна проверка от страна на оператора, с цел да се установи неговата автентичност. След това операторът издава фактура с възнаграждение по прочитане и осребряване на ваучерите, която се изпраща на търговския обект. След заплащането на фактурата от страна на доставчика, операторът е длъжен да изплати номиналната стойност на ваучерите за храна в срок до 20 работни дни от предоставянето на ваучерите за осребряване от страна на доставчика, с който е сключил договор за обслужване на ползватели - чл. 15, ал. 4 от Наредба № 7. Редът и условията за отпечатване на ваучерите за храна от страна на оператор, който е получил разрешение по реда на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7, включително и императивното им съдържание е уреден в чл. 22 от Наредба № 7. Посочено е също, че органът по конкуренция е съобразил и механизма на счетоводното отчитане и данъчното третиране на сделките с ваучерите за храна, според Указанието за счетоводно отчитане, предоставяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, издадено от Министерството на финансите с изх. № УК-3 от 21.03.2005 г. В него са разграничени следните последователни етапи според счетоводното им представяне: Първи етап: Паричен превод в размер на номиналната стойност на договорените ваучери. Втори етап: Начисляване на договореното възнаграждение с работодателя, респективно търговеца. Трети етап: Ефективно предоставяне на ваучерите под формата на книжа. Четвърти етап: Отчитане на ваучерите, предоставени за осребряване от търговците. Пети етап: Заплащане на търговците на номиналната стойност на отчетените ваучери. Прието е от първата инстанция, че в съответствие с Методиката за извършване на проучване и определяне на пазарното положение на предприятията на съответния пазар, приета с решение № 393 от 21.04.2009 г., органът по конкуренция е определил продуктовия и географски пазар. При определянето на географския пазар КЗК е отчела действието на основната правно-административна бариера - получаване на разрешение от министъра на финансите за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна Това действие е с обхват на територията на цялата страна. Търсенето и предлагането на услугата по отпечатване и предоставяне на ваучери за храна се извършва на територията на цялата страна, поради което географският пазар е определен като национален. При съобразяване на обстоятелството, че продуктовият пазар включва всички стоки и услуги, които могат да се приемат от потребителите като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени, с акцент върху значението на взаимозаменяемостта на търсенето, КЗК е определила, че операторите на ваучерите за храна предоставят на две различни групи потребители два различни вида услуги, свързани с ваучерите за храна: 1: услуги по отпечатването и предоставянето на ваучери за храна на работодатели и 2: услуги по осребряването на ваучери за храна, предадени от търговски обекти. В съответствие с особеностите на предоставяните услуги, задължението за спазване на нормативните изисквания регулиращи тази материя, при осъществяването на дейността си, всички оператори на ваучери за храна се конкурират помежду си относно договаряне на условията на отпечатване и предоставяне на ваучерите за храна с работодателите. При договарянето работодателите обикновено заплащат на операторите възнаграждение за отпечатването и предоставянето на ваучерите за храна, което възнаграждение обикновено е процент от номиналната стойност на ваучерите. Операторите на ваучери за храна се конкурират помежду си и относно договаряне на условията с доставчиците по отчитане и осребряване на предоставените ваучери. При договарянето обикновено доставчиците заплащат на операторите възнаграждение за прочитането и осребряването на ваучерите, представляващо процент от общата номиналната стойност на използваните при този доставчик ваучери за храна. Тези възнаграждения формират основата на ценовата конкуренция между операторите на тези два отделни продуктови пазара. Съдът е установил, че в съответствие с образуваното производство по преписката органът по конкуренция е приел за предмет на проучване първият продуктов пазар - предоставяне на услуги по отпечатване и предоставяне на ваучери за храна. Прието е, че според представените от страните писмени доказателства, договори, фактури, копия от декларации и изисканите доказателства от страните по сключените договори, изискани и предоставени доказателства от страни по сключваните договори с операторите, включително и от информацията, предоставена от страна на Министерството на финансите, КЗК е определила дейността на всеки един оператор на ваучер за храна, необходимите разходи, извършвани от него по отпечатването и доставката на ваучерите за храна на работодателите, както по реда на Наредба № 7, а така също и по реда на Наредба № 11. Въз основа на представените отчети от страните за извършваната от тях дейност, органът по конкуренция е определил минималната референтна стойност на бройка отпечатан ваучер за храна, като е използвал броя сключени договори, броя на издадените ваучери, номиналната им стойност, при използваните количествени показатели. Същевременно е направил и икономически обоснован анализ на броя договори, сключени по цена под нула или близка до нула, включително и под половин стотинка, като възнаграждение уговорено между страната и работодателя. Използваният критерий, посочен в табличен вид, е за всички страни за периода от време 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Съдът е преценил, че органът по конкуренция е съобразил от посочените стойности за извършените услуги по отпечатване и доставка на ваучери за храна само тези, които са еднозначно и пряко относими към пазара за предоставяне на услугата отпечатване и предоставяне на ваучери за храна на работодателите. Доколкото за извършването на дейността по този вид услуга на този пазар са били относими и други административни и непреки разходи, КЗК е посочила, че такива не са били представени, поради което не ги е съобразила, въпреки че са относими и към двата вида извършвани услуги на двата продуктови пазара. Същевременно КЗК е определила относителния дял на договорите сключени с работодатели под референтната стойност на разходите за отпечатване и предоставяне на услугата ваучерите за храна, както и количеството издадени ваучери за храна, като относителен дял. Всичките данни се съдържат в папките към административната преписка, които са търговска тайна, защитена според чл. 55 от ЗЗК. Съдът с оспореното решение е приел, че на следващо място КЗК е установила, че всичките страни в производството са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗЗК и извършват стопанска дейност по отпечатване на ваучери за храна по реда на Наредба № 7, като се намират в конкурентни отношения помежду си на пазара на предлагане на услугата отпечатване и доставяне на ваучери за храна на работодатели, поради което е извършила преценка на дейността им съобразно чл. 29, чл. 31, чл. 36, ал. 1 и 4 от ЗЗК. Установено е, че органът по конкуренция е анализирал фактическия състав на чл. 36, ал. 4 ЗЗК, който забранява продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време на цени, по-ниски от разходите за производство и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти. Законодателят не е поставил изискване за настъпване на вредоносен резултат. Правилно съдът е приел, че основателно КЗК се е позовала на практиката си, според която количествата на предлаганата под себестойността си продукция трябва да са толкова значителни и периодът толкова дълъг, че търсенето да бъде пренасочено към услугите на нарушителя до степен, която реално причинява увреждане на конкурентите. В обхвата на разпоредбата са включени и услугите, които са продукт на търговска дейност, предназначен за размяна на пазара. Преди да разгледа поведението на страните и съпоставянето му с елементите на състава на чл. 36, ал. 4 ЗЗК органът по конкуренция е направил общи изводи, отнасящи се за всичките страни-оператори на ваучери за храна. Съобразил е, че при сключването на договор с работодател за отпечатване на ваучери за храна неговият предмет е отпечатване и доставка на ваучери за храна с определен номинал и определено количество ваучери по брой и с определен номинал. Цената за изпълнението на договора или паричният еквивалент на предоставената от оператора на работодателя услуга, е определеното в договора възнаграждение. За квалификацията на това възнаграждение като цена на договора е без значение точният му цифров израз, т. е. дали е определено като процент от номинала, както и каква е тази цифра, която на практика се определя и като нула. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че Комисията е съобразила обстоятелството, че сключваните договори между страните в производството и работодателите са за срок на изпълнение най-често от 1 г., като е имало и такива за срок от 2 години, а и с по-къс срок от 6, 8 или 9 месеца. Сключените договори са предвиждали периодично отпечатване на договореното количество ваучери с определен номинал и брой, като през целия срок на действие на договора определеното възнаграждение за оператора остава непроменено, включително когато е имало цифрово изражение нула или нула % от номинала. При това фактическо установяване Комисията е направила извод, относно страните, че по отношение на тях е осъществен и елемента от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 от ЗЗК - извършването на услуги на цени по-ниски от разходите за производството и реализацията им. Съдът основателно е преценил и възприел като правилни доводите на органа по конкуренцията относно наличието на останалите два елемента от фактическия състав на нормата на "чл. 36, ал. 4 от ЗЗК, а именно, значителни количества и продължително време, и то в хипотезата на продължавано нарушение по смисъла § 1, т. 8 от ЗЗК. Съдът е приел, че от правна страна Комисията е направила по отделно анализ на поведението на всеки един от операторите на ваучери за храна, страна по съответните преписки, като се е позовала на установеното във фактическата част относно извършения икономически анализ и е достигнала до извод, че "Томбоу България" ЕООД, "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД, "Виабел" ЕООД, "ЛФС" ЕООД, "Идънред България" АД, "ЦБА Асет Мениджмънт" АД и "Етап-Адресс" АД са осъществили всички елементи от фактическия състав на чл. 36, ал. 4 от ЗЗК, което подробно е обосновано. Прието е също така, че определената за установеното нарушение санкция е съобразена с изискванията на Методика за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение № 330 от 17.03.2011 г., като са отчетени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства за всяко дружество по отделно. Съдът е преценил като обосновано и правилно решението в частта му в която във връзка с твърдението на "Томбоу България" ЕООД, че трите дружества "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД и "Виабел" ЕООД са извършили нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, Комисията е посочила елементите на сложния фактически състав - неправомерно действие намиращо се в пряка причинна връзка с несключването на договор от конкурент. Изследвала е поведението на трите ответни дружества при участието им в процедури по реда на ЗОП, като е приела, че постановеното решение на възложителя, подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Доколкото при участието си в тези процедури ответните оператори са предлагали цени равни или близки до нула относно възнаграждението на възложителя при заплащането на услугата отпечатване и доставка на ваучери за храна и във всички случаи възнаграждения по-ниски от разходите за този вид услуга, Комисията е приела, че не може да се установи каква би била волята на възложителя при определянето на изпълнител, ако цената би била коректно предложена. Съдът основателно е приел, че Комисията с решението си не би могла да замести волята на възложителя при определянето на изпълнител по съответната поръчка, ако предложената цена би била друга. Както и дали при участието на "Томбоу България" ЕООД в същата поръчка при друга предложена цена от трите дружества - ответни страни, то "Томбоу България" ЕООД би бил избран за изпълнител. Поради това е направила извод за несъставомерност на поведението на трите дружества относно фактическия състав на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, поради липсата на елемента от фактическия състав - осуетяване на сключването на договор с друг конкурент. Съдът е достигнал до извода, че оспореното решение е правилно и относно твърденията на "Томбоу България" ЕООД за извършено нарушение от страна на трите дружества "Содексо Пасс България" ЕООД, "ВМ Финанс Груп" АД и "Виабел" ЕООД по чл. 31 от ЗЗК, респективно чл. 32, ал. 2 от ЗЗК (отм.), поради участието им в обществена поръчка с възложител "АЕЦ "Козлодуй", проведена през 2008 г., когато дружествата "Виабел" ЕООД и "ВМФГ" АД са подали декларации, че няма да ползват подизпълнители, Комисията е изследвала поведението им и с оглед на отменената разпоредба на чл. 32, ал. 2 от ЗЗК (отм.) с оглед на установяване на извършеното нарушение при действието на съответната по време норма. Поради това, че фактическият състав на чл. 31, респективно чл. 32, ал. 2 от ЗЗК (отм.) може да се осъществи само чрез действие, Комисията е направила извод, че трите дружества не са осъществили посочения фактическия състав чрез непредставянето на декларация за използване на подизпълнител пред възложителите. Съдът е преценил като законосъобразно решението на КЗК когато при анализ на понятието "подизпълнител", на което не е дадена легална законова дефиниция Комисията е възприела обикновеното житейско съдържание, което се влага в него, през призмата на посочените норми в ЗОП и отменената НВМОП, според които това е лице, което участва наред с изпълнителя в обществената поръчка, отговаря на изискванията, на които трябва да отговаря и участника, чийто подизпълнител е той, като е определен неговият дял от участие при изпълнението на конкретната обществена поръчка. В конкретния случай Комисията е приела, че "Содексо Пасс България" ЕООД не е подизпълнител по отношение на другите две дружества, на които извършва отпечатването на ваучери, издавани от тях, поради това, че те му заплащат тази услуга, а освен това не може да използва тяхната индивидуална квота, определена от Министерството на финансите, която има съответен уникален номер, нито другите две дружества могат да използват индивидуалната квота на дружеството извършващо физическото отпечатване на ваучерите за храна, поради което е направен извод, че и трите дружества не са осъществили фактическия състав на чл. 31, респективно чл. 32, ал. 2 от ЗЗК (отм.), тъй като не въвеждат в заблуждение възложителите, при участието си в обществени поръчки и не декларират ползването на подизпълнител. В същата преписка се твърди, че трите дружества са извършили нарушение ва забраната за извършване на стопанска дейност която е в противоречие с добросъвестната търговско практика - нарушение на чл. 29 от ЗЗК, респективно на отменения чл. 30 от същия закон. Съдът правилно е възприел извода на Комисията, че нито участието на дружествата в обществени поръчки без да декларират подизпълнител, нито физическото отпечатване и прочитане на ваучерите за храна представлява нарушение на посочените текстове от ЗЗК, действащ и отменен, поради факта и, че това не води до промяна на определената индивидуална квота на дружествата. Основателно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че решението на КЗК в частта му в която е прието, че "Чек Дежене България" ЕООД е извършило нарушение на чл. 29 от ЗЗК и му е наложена имуществена санкция е неправилно. Неправилно органа по конкуренцията не е отчел че със заповед № ЗМФ-24 от 13.01.2010 г. министърът на финансите като е отнел разрешението на дружеството да извършва дейност като оператор на ваучери за храна не е разпоредил предварително изпълнение. Поради това подадената жалба срещу тази заповед е спряла нейното изпълнение, по силата на суспензивния ефект та жалбата според разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК. Нещо повече със влязло в сила съдебно решение този административен акт е бил отменен. От това следва, че дружеството към процесния период не е изгубило разрешението си да извършва дейност като оператор на ваучери за храна. Втората заповед на министъра на финансите № ЗМФ-191 от 23.02.2010 г., с която на основание чл. 12, ал. 3 от Наредба № 7 е намалена разпределената му номинална стойност на ваучери за храна от 4 400 000 лв. на нула също е била оспорена. По тази жалба е било образувано адм. дело № 3301/2010 г. на Върховния административен съд, по което е постановено влязло в сила решение № 6945 от 21.05.2013 г., с което заповедта на министъра била отменена, но към процесния период по силата на суспензивния ефект на жалбата - чл. 166, ал. 1 от АПК, тази заповед също не е влязла в законна сила, а на нея също министърът на финансите не й е придал предварително изпълнение. От това следва, че дружеството е имало разпределена номинална стойност на ваучери за храна и не е извършвало дейността си в противоречие с правилата на добросъвестната търговска практика, защото не е увредило работодателите, с които е имало договорни отношение и им е издало ваучери за храна, по начин те да не ползват предвидените по ЗКПО социални облекчения. От изложеното следва, че решението на Комисията относно "Чек Дежене България" ЕООД е неправило, като материално незаконосъобразно, което налага неговата отмяна в тази му част, включително и в частта, в която на това дружество е наложена имуществена санкция, което правилно и първоинстанционния съд е сторил. Правилно първоинстанционният съд е уважил жалбата "ВМ ФГ" АД срещу частта от решението на Комисията, с което е намалено възнаграждението му относно адвокатския хонорар. Направеното възражение за прекомерност е с правно основание в чл. 78, ал. 5 от ГПК. В чл. 69 от ЗЗК няма препращане към нормите на ГПК, като и Комисията не е посочила правното основание, послужило за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е процесуална по своя характер и не може да се прилага по аналогия в административното производство, каквото по своя характер е това пред Комисията. Нормата се прилага в съдебното производство и съдът, пред който е направено възражението за прекомерност, може да го уважи или не. Поради това решението в частта, в която е намалено адвокатското възнаграждение в полза на "ВМ ФГ" АД съдът правилно е изменил, като е присъдил и разликата от 2825 лв., колкото е намалението на адвокатското възнаграждение, неправилно направено от Комисията. Основателно съдът е оставил без разглеждане жалбата на "ВМ Финанс Груп" АД - клон Пловдив срещу решение № 1461 от 11.12.2012 г., постановено по преписка № КЗК-704/1165/2011/482 от 2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията и е прекратил производството производството по адм. д. № 919/2013 г. на Върховния административен съд по отношение на него. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че жалбата на "ВМ Финанс груп" АД - клон Пловдив е недопустима, тъй като е подадена от клон на търговско дружество, който не е самостоятелен правен субект, няма правосубектност и не може да осъществява процесуални действия пред съд, включително да оспорва решения по ЗЗК. ВМ Финанс груп" АД - клон Пловдив e клон на търговското дружество. Законосъобразен е изводът на съда, че клонът не притежава процесуална правоспособност, поради което не може да бъде субект на процесуални правоотношения като страна. Клоновете нямат активна процесуална легитимация и не могат да бъдат самостоятелни страни по правни спорове. Клонът не е отделно юридическо лице, не е отделен субект от търговеца, а е част от търговското предприятие, т. е. от имуществото на търговеца. Единственият отличителен белег на клона е седалището, но той е обект на притежание на търговеца, а не е самостоятелен правен субект. Следователно същият не притежава нито материалноправна, нито процесуална правоспособност, поради което не може да бъде страна в съдебното производство. Извод в подкрепа на изложеното следва и от изричната разпоредба на чл. 20 от Търговския закон, съгласно която по спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могат да се предявяват срещу търговеца и по седалището на клона. Следователно правосубектен е търговецът, но не и клона на същия. Ето защо като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че решаващия съд е събрал в пълен обем релевантните за спора фактически обстоятелства, обсъдил ги е по отделно и в тяхната съвкупност и е направил правилни правни изводи, които споделя. Не са налице сочените в касационните жалби отменителни касационни основания, тъй като, както беше посочено оспореното съдебно решение е резултат на подробен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на които са формирани обосновани изводи и е приложен правилно материалният закон. Оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При очерталия се изход на делото, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,