Решение № 5651 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2018 г.

Решение № 5651 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6253/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Видин обжалва Решение № 32/05.04.2018 г. по адм. дело № 32/2018 г. на Административен съд – Видин, с което е отменена негова Заповед № 17-0953-001151/19.12.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка. Ответникът П. Петков е на позиция за неоснователност на оспорването. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Предмет на заповедта е прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП в хипотезата на предоставяне управлението на лек автомобил на неправоспособен водач. ППС е собственост на "Тонков карс" ЕООД и е управлявано от П. Христов – водач с отнето СУМПС, като тези факти не са спорни. Мярката е наложена на П. Петков, който в мотивната част на заповедта е идентифициран с качеството си на управител на търговското дружество. Субект на административната мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП (в релевантната редакция – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) може да бъде единствено собственикът на превозното средство, независимо дали той съвпада с управлявалото го лице. Без значение е правната връзка на физическото лице с дружеството – те са отделни правни субекти със самостоятелно имущество, а предпоставката за определяне на надлежния субект на ПАМ според нормата е принадлежността на правото на собственост. Съдържанието на подлежащата на изпълнение разпоредителна част на акта ясно и недвусмислено, чрез индивидуализацията на субекта, изразява волята на органа да наложи ПАМ на физическото, а не на юридическото, лице. При липсата на тъждество между възможния субект и конкретния адресат на мярката заповедта противоречи на материалния закон и само на това основание тя е подлежала на отмяна. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответника на платеното и своевременно заявено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което не е прекомерно и е съобразено с предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение