Решение № 113 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10310/2016 г.

Решение № 113 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10310/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационните жалби на Г. И. Д., С. М. Д., Б. М. Д., Й. А. Й., Е. С. С., Е. С. Д., Й. С. А., К. Г. П. - К., Д. Ф. Й., П. Б. Й., А. Б. Й. и А. И. С., чрез процесуалния им представител адвокат Игнатова и Областния управител на О. С., срещу решение № 4251/20.06.2016 г., постановено по адм. дело № 319/2016 г. по описа на Административен съд С. град. Г. Д., С. Д., Б. Д., Й. Й., Е. С., Е. Д., Й. А., К. П. - К., Д. Й., П. Й., А. Й. и А. С. считат решението за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост по изложени в жалбата доводи. Искат отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се определи размера на дължимото им се обезщетение за одържавен недвижим имот по посочения в жалбата начин и размер. Областният управител на О. С. счита решението за неправилно в частта му, с която е осъден да заплати разноски по делото, произтичащи от внесени депозити за изготвяне на заключение от допусната по делото експертиза, като постановено в нарушение на закона. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на Г. Д., С. Д., Б. Д., Й. Й., Е. С., Е. Д., Й. А., К. П. - К., Д. Й., П. Й., А. Й. и А. С., против заповед на областния управител на О. С., с която е утвърдена оценката на подлежащо на обезщетяване с компенсаторни записи имущество, отчуждено по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, като сумата е разпределена съобразно установените по представени декларации квоти между наследниците на собствениците на дружеството, чието имущество е одържавено С обжалваното решение обжалваната заповед е изменена, като е увеличен общия размер на дължимото се обезщетение с компенсаторни записи, съответно размера на дължимото се на всеки един правоимащ обезщетение. За да постанови този резултат, съдът се е основал на заключението на назначената по делото експертиза, изготвена на база относимата правна уредба от експерт, отговарящ на изискванията на чл. 6, ал. 4 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Не са налице твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Производството по делото се е развило при надлежно участие на страните, като са извършени дължимите се съдопроизводствени действия съобразно неговия предмет и направените от страните доказателствени искания. Обратно на твърдяното в касационната жалба на Г. Д., С. Д., Б. Д., Й. Й., Е. С., Е. Д., Й. А., К. П. - К., Д. Й., П. Й., А. Й. и А. С., то е постановено и при правилно приложение на закона, като е определена оценка на квотите на лицата с признато право на обезщетяване в съответствие с относимите разпоредби на чл. 3, ал. 5 и чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4 ЗОСОИ. Доводите, че обезщетението, дължимо се на касационните жалбоподатели следва да се определи при приложението на чл. 4, ал. 3, т. 1, б. "а" и "б" и т. 3 ЗОСОИ са неоснователни. Съдът правилно е приел, че този въпрос е решен с влязъл в сила административен акт по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ и не може да бъде предмет на ново обсъждане във втората фаза на производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Начинът на обезщетяване не може да бъде променен в производството по определяне на оценка и установяване на квоти. Със заповедта, основана на чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ, е уважено искането за обезщетяване на наследниците на съдружниците в "Г. С.. Димов и братя" СД, като е определен и начина на обезщетяване - с компенсаторни записи за стойността по активното салдо на одържавеното дружество по нарочен баланс от 28.12.1947 г., намалено с изрично посочената в заповедта реално възстановена собственост. Не е налице признато право на обезщетяване върху одържавени земя и/или сгради, за да се приеме приложението на сочените от касационните жалбоподатели законови разпоредби, относно начина на определяне на стойността на дължимото им се обезщетение с компенсаторни записи. В случая правото на обезщетяване е признато при приложението на чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ, като стойността на имуществото, за което се дължи обезщетение следва да се определи по чл. 4, ал. 3, т. 2 ЗОСОИ, а именно съобразно стойността, посочена в нарочния баланс, намалена със стойността на реално възстановената собственост. Дължимото се обезщетение в случая е определено съобразно приложимите законови норми, като размерът му е изведен от заключението на назначената по делото експертиза. Неправилно с обжалваното по делото решение е осъден ответника по жалбата, областен управител на О. С., да заплати сторените по делото разходи за изготвяне на експертизи, в размер на 800 лева, на жалбоподателите Г. Д. и К. П. - К.. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, при уважаване на отхвърленото искане, съдът назначава експертиза и решава окончателно претенцията. Съгласно чл. 6, ал. 4 ЗОСОИ в случаите на заплащане на разходите за извършване на експертизи от вещи лица от страна на правоимащите лица, размерът на обезщетението се увеличава съответно със стойността на направените разходи. Касае се за разпоредба, уредена в ЗОСОИ, която се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 143 АПК. По тази причина направените от жалбоподателите разноски за възнаграждение за вещо лице е следвало по закон да бъдат включени в стойността на дължимото се обезщетение с компенсаторни записи чрез увеличение на същото и не могат да бъдат възлагани на областния управител. При съобразяване на посочените разпоредби дължимото се обезщетение за одържавеното имущество възлиза на сума в размер на 239 473 лева. При приложението на чл. 4, ал. 5 ЗОСОИ промяна в стойността на дължимите се компенсаторни записи е налице за Г. Д., със сума в размер на 200 лева, на А. С. със сума в размер на 100 лева и на К. П. - К. със сума в размер на 100 лева. Поради изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта му, с която: е осъден областен управител на О. С. да заплати на Г. И. Д. разноски по делото в размер над 250 лева до присъдения такъв от 650 лева; на К. Г. П. - К. в размер над 375 лева до присъдения такъв от 775 лева; е изменен размера на оценката на подлежащото на обезщетяване имущество на сума в размер на 238 673 лева; е определена стойността на полагащото се обезщетение с компенсаторни записи на Г. И. Д., А. С. и К. П. - К., като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което: се определи оценка на подлежащото на обезщетяване имущество на сума в размер на 239 473 лева; се определи стойността на дължимите се компенсаторни записи на Г. Д. на сума в размер на 53 200 лева, на А. С. на сума в размер на 26 600 лева и на К. П.- К. на сума в размер на 39 900 лева. В останалата му част като правилно решението следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд