Решение № 5428 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12808/2017 г.

Решение № 5428 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12808/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. кмета на О. Д. и 2. ТПК "М.", с. М., чрез адв. М. срещу решение № 298 от 20.09.2017 г., постановено по адм. дело № 210/2017 г. по описа на Административен съд - С. Излагат се оплаквания за недопустимост на решението, поради липса на активна процесуална легитимация по чл. 131 ЗУТ за оспорващия Б. и алтернативно - неправилност на обжалваното решение и се претендира неговото обезсилване или отмяната му, със законните последици. Ответникът В. Й. Б., чрез адв. Ч., в писмено становище оспорва касационните жалби и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага да се обезсили решението или отмени и върне а ново разглеждане, поради неизяснена фактическа обстановка за статута на притежаваните от оспорващия мостов кантар и будка. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срок, поради което са процесуално допустими, но неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на В. Й. Б. заповед № РД-09-229/03.05.2017 г. на кмета на О. Д., с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на плана за регулация в кв. 11, УПИ I - за хотел, ресторант с образуване на ново УПИ II - за промишлени нужди, съставляващ част от УПИ I и ПИ 02717 в устройствена зона Пп и устройствени показатели - плътност на застрояване max. 60 % min. озеленяване 30 %, кинт. max 1.5, застрояване до 4 етажа и височина на кота стреха до 12 м, по одобрената графична част, като се образува нова улица, обслужваща новообразувания УПИ II- за промишлени нужди и прилежащи неурегулирани имоти. Прието е, че заповедта е издадена в нарушение изискванията по т. 6, ал. 1, чл. 134 ЗУТ, тъй като оспорващият не е дал съгласие за изменението, като засегнат от изменението -притежаваните от него сгради /мостов кантар и будка/, попадат под новопредвидената улица. Изложени са подробни мотиви за наличието на легитимация на оспорващия Б. по смисъла на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ, като е обсъдено и заключението на съдебно-техническата експертиза, сочещо, че закупените чрез търг от Б. мостов кантар и будка са сгради, а не преместваеми съобръжения, едната от които фигурираща в плана като "мс". Взето е предвид, че разписаното в чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, изискване за изменението на ПУП на това основание, а именно, че е необходимо съгласието на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, какъвто безспорно е Б., е императивно изискуемо, т. е. липсата на надлежно дадено съгласие от Б. е достатъчно основание за незаконосъобразност на одобреното с процесната заповед изменение на ПУП. Решението е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка. Приетите за установени от административният съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед е обоснован и правилен. В производството по изменение на ПУП по реда на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е изискуемо съгласието на всички засегнати от изменението собственици на имоти и носители на ограничени вещни права. В случая собственик на земята /УПИ I и ПИ 0270.17/ е държавата, чрез МЗХ, тъй като имотите, които се регулират с ПУП частично и се прави изменение на действащия ПУП частично за УПИ I, са частна държавна собственост - стопански двор на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ТКЗС - М./. Оспорващият Б. и заявителят на изменението "Д. М." ООД са собственици на отделни стопански сгради в бившия стопански двор и като такива са носители и на ограниченото вещно право на ползване на прилежащата територия на сградите. Именно поради това Б. е бил надлежен участник в административното производство - уведомяван надлежно за допускането на изменението и неговото одобряване, като подаденото от него възражение е разгледано от административния орган. Следователно е налице надлежно установена легитимация по чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ за оспорване на заповедта, тъй като е безспорно обстоятелството, че притежаваните от Б. сгради са пряко засегнати от изменението - попадат под улица. Възраженията по касационните жалби, че собствеността на Б., установена с представената тръжна документация и договор от 20.01.1992 г. не е върху сгради, а преместваеми съоръжения са в противоречие в изяснената по делото фактическа обстановка. Приетата без оспорване от страните СТЕ описва мостовия кантар и будката като сгради, с определени функции в бившия стопански двор, които са масивно строителство, а кантара граничи със съществуващата улица именно с оглед неговото предназначение. Установено е категорично, че и двете сгради попадат /едната - частично/ под новопредвидената през УПИ I улица. Обстоятелството, че се касае за сгради, а не за преместваеми съоръжения, се установява и от представеното в настоящата инстанция Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.04.2018 г., невлязло в сила. И двете сгради са описани със застроена площ и граници. Обстоятелството, че 1/2 ид. ч. от тези сгради е възложена на ТПК "М." не влияе върху легитимацията на Б. по чл. 131 от ЗУТ, тъй като постановлението не е влязло в сила, а освен това е възложена ид. ч. от недвижимостите и то след издаване на процесната заповед. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответника Б. и изхода на делото, двамата касатори дължат по равно реално направените разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 2000 лв, съставляващи адв. възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 03.04.2018 г. Възражение за прекомерност на разноските не е направено от касаторите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,