Решение № 9346 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15353/2013 г.

Решение № 9346 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15353/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Вениш" ЕООД, ЕИК 131447274, подадена чрез адв. Маринов срещу Решение № 5453/12.08.2013, постановено по адм. д. № 6670/2012 по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2001108796/24.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 922 от 23.04.2012 г. на директора на дирекция на "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. С касационната жалба касаторът иска отмяна на обжалванато решение, без да сочи конкретни отменителни основания за отмяната му. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. София чрез процесуалния си представител в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационнната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на "Вениш" ЕООД против ревизионния акт, с който на дружеството са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди: м. 02, м. 05, м. 07, м. 08, м. 09, м. 11, м. 12.2008 г.; м. 05, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г.; м. 02, м. 06 и м. 12.2010 г. в общ размер на 29 317.06 лв. и съответните лихви и по ЗКПО общо за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. - 13 846.65 лв. и съответните лихви. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по фактурираните услуги с доставчик "И. М. Х груп" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД и "Мед Ком" ЕООД, "Топ Адвертайзинг" ЕООД, "Мега реклама 2009" ЕООД, "Проект Инженеринг 2009" ЕООД и "Крамекс 001" ЕООД. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В мотивите към атакувания съдебен акт съдът подробно е анализирал реалността на процесните услуги с "И. М. Х груп" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД и "Мед Ком" ЕООД, "Топ Адвертайзинг" ЕООД, "Мега реклама 2009" ЕООД, "Проект Инженеринг 2009" ЕООД и "Крамекс 001" ЕООД. Основен спорен въпрос в производството е дали е налице реално осъществена доставка на услуги, за които жалбоподателят е упражнил право на пълен данъчен кредит, респективно дали посоченият във фактурите ДДС е начислен правомерно. По този въпрос, първостепенният съд правилно е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. Приложим по отношение на процесните фактури е ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от същия закон, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит. За установяване реалност на доставките в тежест на жалбоподателя е да конкретизира какви точно са извършените услуги, че същите са извършени от посочените по-горе лица, както и че извършените услуги са послужили за търговската дейност на жалбоподателя. В тази връзка от страна на "Вениш" ЕООД са представени фактурите, които документират сделки с предмет извършване на най-разнообразни рекламни услуги- разпечатка и разпространение на рекламни материали и календари за съответната календарна година; изработка на панаирни сувенири; изработване на интернет страница; заснемане на артикули; дигитална обработка на файлове; качване в онлайн каталог; изработка на флаш анимация и банер и поддръжка на база данни; идеен проект и изработка на мултимедиен уеб сайт; маркетингово проучване на пазара и др.; договори за възлагане на услугите и протоколи за приемане на услугите. Тези доказателства не идентифицират услугите в степен, обосноващ извода за реално изпълнение на услугите. Правилно е направено заключение, че представените договори не съдържат клаузи, които да уреждат съществени елементи от договореностите между страните, в частност да очертаят конкретното изпълнение от страна на изпълнителя и да определят дължимото от страна на възложителя възнаграждение. Липсват изявления от страните, които обезпечават изпълнението на договора и указват, че всяка една от обвързаните с договора страни полага усилия за изпълнението му. Недостатъчното индивидуализиране на предмета на доставката във фактурата е пречка да бъдат направени изводи за връзката на фактурата с другите доказателства, поради което административният орган правилно е направил заключение, че тези представени доказателства не документират действителни изявления от страните, респ. реално извършени доставки. По делото както е приел административния съд не е установено категорично какви точно услуги са извършени, от кого са извършени и какъв е крайния резултат на тези услуги. По делото не се установява с какъв персонален и материален капацитет са изпълнени процесните услуги. Всички описани по-горе доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че е не е доказана реалност на услугите с преките доставчици на РЛ и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Във връзка с непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по всички горепосочени фактури е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Увеличението на финансовия резултат е във връзка с непризнати разходи за данъчни цели, отчетени от РЛ по издадените от доставчик "И. М. Х груп" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД и "Мед Ком" ЕООД, "Топ Адвертайзинг" ЕООД, "Мега реклама 2009" ЕООД, "Проект Инженеринг 2009" ЕООД и "Крамекс 001" ЕООД фактури - наличен счетоводен разход, който не е документално обоснован, тъй като е налице първичен счетоводен документ, който не отразява вярно стопанската операция /чл. 10 от ЗКПО/. Предвид изложеното по-горе относно липсата на реално извършена услуга и съответно на това - на данъчно събитие, налице са предпоставките по чл. 16, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. със сумата от 13 846.65 лв. и съответните лихви. Ето защо решението на административния съд и в частта, в която е потвърден РА, с който правилно е увеличен финансовия резултат с тази сума се явява правилно и следва да се остави в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение