Решение № 12856 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2010 г.

Решение № 12856 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Д"ОУИ"София при ЦУ на НАП срещу решение № 12 от 23.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1268 по описа за 2009 г. на Административен съд-София град, с което е отменен РА № 802759 от 17.10.2008 г. на ТД на НАП София град, потвърден с решение № 1929/20.12.2008 г. на директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определените на "Еврокомерс" ООД, гр. София данъчни задължения по ЗКПО за 2003, 2004, 2005 г. поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска да бъде отменен съдебният акт и да се присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба "Еврокомерс" ООД, гр. София - чрез процесуалния представител я оспорва в съдебно заседание и представен по делото писмен отговор от 16.04.2010 г.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 802759 от 17.10.2008 г. на ТД на НАП София град, потвърден с решение № 1929/20.12.2008 г. на директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определените на "Еврокомерс" ООД, гр. София данъчни задължения по ЗКПО за 2003, 2004, 2005 г. поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) Увеличението е било направено от ревизиращите органи със суми, за които се твърди, че са от договор за наем на помещение. За да отмени акта съда е приел, че от доказателствата по делото се установило, че за процесния период не е реализиран от дружеството доход, тъй като то не е получавало никакъв наем от помещението, няма и счетоводно отразяване на такива суми. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, съдебният акт е обоснован. Спорните суми са определени по реда на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО / отм., действащ за процесните периоди на 2003,2004 и 2005 г. От приложените доказателства правилно - искови молби и съдебни решения, включително последното представено и пред настоящата инстанция, е изведен извод, че по договор за наем не е плащана наемна цена. Те. не са получавани суми, с които са процесните години да бъде увеличен финансовия резултат. В съдебното производство чрез заключение на вещо лице аса дадени данни, че макар счетоводството на дружеството да не е водено съвсем редовно, за процесните периоди има данни и в тях отразяване на суми, представляващи наемна цена на помещение - обект "кафене". Макар договорът да е подписан на 15.12.2003 г., няма издавани фактури и счетоводно отразяване, защото наемателят не е заплащал дължимия наем на дружеството-ответник по касация. Именно във връзка с претенцията на дружеството към наемателя да си заплати определената с договора цена са и водените съответно търговски дела, последното от които е завършило с решени от 18.06.2010 г. и наемателя "И. Д. М-20" ООД е бил осъден да заплати сумата от 15255 лв. незаплатена наемна цена по договор за наем от 15.12.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, за месеците 7,8 и 9 на 2004 г. След като дружеството през 2003,2004 и 2005 г. не е получило никакви суми от наем, същото не може и да бъде реализирало доходи. Нормата на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) изисква финансовият резултат да бъде / счетоводната печалба или загуба/ за данъчни цели се увеличава с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. Видно от събраните данни, включително предвид изготвеното заключение на съдебносчетоводната експертиза именно за месеците 7,8,910,11,12 на 2004 г. и 1,2,3,4,5 на 2005 г. наемателят не е плащал никакви суми - наем на ответника по касация. Затова и не са издавани счетоводни документи и не са отчетени приходи, с които да бъде увеличен финансовия резултат за тези години. Поради което отменяйки акта в тази му част, съда е постановил едно законосъобразно решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се дължат разноски в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение