Решение № 7326 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2015 г.

Решение № 7326 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9619/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Р. И. И., чрез процесуален представител, против решение постановено по адм. д. № 343/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - Велико Търново. Навежда доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за необосновани изводите на първоинстанционния съд, че е паркирала автомобила си в нарушение на правилата за движение. След като по техническия проект зоната за кратковременен престой на таксита е за 3 места с дължина метра, паркирането в края на зоната не нарушава правила за движение. Вещото лице установява, че със знак Е20 са посочени 5 места. Твърди, че е паркирала извън зоната и преди знака за зона с платено паркиране. Навежда довод, че ПАМ е приложен в нарушение на закона и целта му, тъй като 10.05.2015 г. е неделен ден, на такси пиацата е имало само един паркиран таксиметров автомобил и не е създадена опасност или пречка за други участници в движението по чл. 98 от ЗДвП. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменена приложената принудителна административна мярка. Ответната страна инспектор "ПНП - ППС" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ("ОДПГ") ЕООД, със седалище гр. Велико Търново, не дава становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 281/01.07.2015 г. по адм. д. № 343/2015 г. по описа на АС - Велико Търново е отхвърлена като неоснователна жалбата на Р. И. срещу приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за принудително преместване на паркиран лек автомобил "Миникупър", собственост на жалбоподателката, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена от инспектор ПНП ППС при "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново, и обективирана в констативен протокол № 4996 от 10.05.2015 г. Със същото решение са оставени без разглеждане искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Жалбоподателката е осъдена да заплати на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД направени по делото разноски в размер на 200, 00 лв. За да постанови решението, съдът е приел, че автомобилът е бил паркиран на такси пиаца в нарушение на неподвижно поставените пътни знаци В-27 "Забранени са престоят и паркирането", Е-20 "Такси" 5 места, табела Т-17 "Табела с текст", която предупреждава за принудително преместване на нарушителите и Т-2 "Дължина 30 метра" на забраната. Мотивите са, че лекият автомобил е бил паркиран в 30-метровата забранена зона, означена с пътни знаци, мястото е определена за таксиметрова пиаца с решение № 488/6.07.2001 г. на Общински съвет Велико Търново. Прието е, че схемата за организация на движението предвиждаща 3, а не 5 места за таксита няма приоритетно значение пред решението на общинския съвет. Обосновава се с писмо от 24.06.2015 г. на община Велико Търново за 5 места за таксита разположени на 27, 70 м. Посочено е, че схемата не представлява генерален план за организация на движението по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организация на движението, защото е одобрена от главен архитект, а не от кмета на общината, каквото е изискването на чл. 14 и сл. от Наредба № 1/2001 г. Развити са съображения за материална компетентност на инспектора от "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, предвид заповеди № РД-22-1254/16.09.2010 г. и заповед № РД-22-1490/17.09.2014 г. на кмета на община Велико Търново, с които дружеството е определено за служба за контрол и с него общината е сключила договор. С друга заповед № РД-22/242/3.02.2015 г. кметът на общината е възложил на конкретни лица (сред които И. Д. И.) в качеството им като служители на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД да прилагат и да нареждат прилагане на ПАМ преместване на паркирано пътно превозно средство по чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" от ЗДвП. Решението е обосновано и материално законосъобразно . Пред съда е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, ал. 1, т. 5 б. "а" и "б" от ЗДвП принудително преместване на пътно превозно средство. Обосновано и материално законосъобразно съдът приема, че издателят на административния акт е компетентен административен акт. С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДВП законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи служба за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Следователно законът дава възможност кметът да определи със заповед функциите на служба за контрол да се извършват от търговско дружество, което не представлява структурно звено от администрацията на съответната община. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново посочва, че контролът по тази наредба се осъществява от кмета на общината или чрез определена с негова заповед служба за контрол и/или длъжностни лица. Разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на АПК също дава възможност всякакви видове юридически лица, включителни търговски дружества, да попадат в понятието "организация", носител на административни правомощия. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик. В случая със заповед № РД-22-242/3.02.2015 г. на кмета на общината на конкретно изброени служители на "ОДПГ" ЕООД е възложено да прилага или да нарежда прилагането на принудителна административна мярка преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик. Сред тях е И. Д. И. инспектор звено "ПНП ППС". В длъжностната характеристика на длъжността "инспектор в звено ПНП ППС" при "ОДПГ" ЕООД е посочено, че служителят има право да премества, фотографира, съставя протоколи. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото съдът приема, че лекият автомобил е паркиран в тридесетметровата зона, забранена за паркиране, определена за таксиметрова пиаца с решение № 488/6.07.2001 г. на ОбС Велико Търново и означена с неподвижни знаци В-27, Е-20, Т-17 и Т-2, указващи, че престоят и паркирането са забранени и предупреждаващи за принудително преместване при нарушение. Налице е хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, при която паркирането е в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано ППС и е основание за принудително преместване на ППС. Правилно съдът приема, че липсата на хоризонтална маркировка не води до друг правен извод, защото действието на пътните знаци В-27, Е-20, Т. 17 и Т-2 е обозначено недвусмислено на 30 метра. Обстоятелството, че не са затруднени другите участници в движението е без значение, защото хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. 1 от ЗДвП представлява друга хипотеза: "паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство". Съдът правилно приема, че техническият проект от 21.07.2010 г. за актуализация на организацията на движението на територията на гр. Велико Търново, одобрен от главния архитект, предвиждащ три, а не пет места на паркинга за таксита на ул. "Стефан Стамболов", не представлява окончателен проект на генерален план за организация на движението по смисъла на чл. 15 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата ДВ бр. 13 от 10.02.2001 г., защото не е одобрен от кмета на общината. С решение № 488 от 6.07.2001 г. на Общинския съвет на основание чл. 47, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 34/6.12.1999 г. на министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници в т. 1.6 за улица "Стефан Стамболов" са предвидени 5 места "таксиметрови стоянки", поради което и паркоместата за таксита в действителност и на място също са 5, разположени на разстояние 27,70 м. и е налице пълно припокриване между фактическото поставяне на място на пътен знак за 5 бр. таксита и решението на ОбС Велико Търново за същия брой паркоместа за таксита. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение