Решение № 5503 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5579/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Дечев, от [населено място], област Пловдив, чрез процесуалния му представител против решение 555 от 23.03.2023г., постановено по адм. дело 1116/2022г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ), включващ проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ IV-807 от кв. 57 по плана на [населено място], одобрен със Заповед РД-09-262/02.03.2022г. на и.д. кмета на община Марица и технически инвестиционен проект за строеж на автосервиз, ведно с разрешение за строеж 93 от 02.03.2022г. на главния архитект на община Марица за извършване на строеж на обект авторемонтна работилница 919,35 кв.м. в УПИ IV-503.807 жилищно строителство и ООД (ПИ-503.807),кв. 57. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразен, а алтернативно - да бъде прогласен за нищожен оспореният комплексен проект за инвестиционна инициатива. Твърди, че същият е одобрен и издаден при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ответниците. Ответниците кметът на община Марица и главният архитект на община Марица чрез пълномощника си в представен писмен отговор излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и молят решението да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски по представен списък. Ответникът П. Таско чрез своя пълномощник по подробно развити в писмен отговор съображения изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Претендира разноски за касационното производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура в съдебно заседание излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е КПИИ, изработен по реда на чл. 150 ЗУТ, който включва следните съставни части: заповед РД-09-262/02.03.2022 г. на кмета на община Марица за одобряване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ на УПИ IV-807, кв. 57 по плана на ц. Калековец, предвиждащ: 1) в част регулация: Променя се отражението на УПИ IV-807, от което се образува нов УПИ IV-503.807, жилищно строителство, ООД, по означените с червен, син и зелен цвят линии, зачертавания и надписи; 2) в част застрояване: В новообразувания УПИ IV-503.807, жилищно строителство, ООД се предвижда ново, ниско, свободно застрояване, по означените линии на застрояване, коти и устройствени показатели за зона Жм, съгласно действащ ОУП; инвестиционен проект за обект: авторемонтна работилница в УПИ IV-807, жилищно строителство и ООД, кв. 57 (ПИ с идентификатор 35300.503.807) по КК на [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив, одобрен на 02.03.2022 г. и РС 93/02.03.2022 г. на главния архитект на община Марица за изграждане на "авторемонтна работилница" 919.35 кв.м. ЗП в новосъздадения УПИ IV-503.807, собственост на ответника П. Тасков, жилищно строителство и ООД (ПИ-503.807), кв. 57 по плана на [населено място], КК одобрена със заповед РД-18-13/2008г. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че е сезиран с допустима жалба, подадена от заинтересовано лице по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, за което е налице правен интерес съгласно чл. 150, ал. 3 ЗУТ да оспори постановените в административното производство актове. По същество излага съображения за издаването им като съставни части на КПИИ от компетентни органи, в необходимата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приема, че производството е започнало по заявление на П. Тасков с вх. 94-01-850 от 07.10.2020 г. Инвестиционното предложение е за изграждане на авторемонтна работилница в УПИ IV-807, кв.57 по плана на [населено място]. Със заповед РД-09-1354 от 12.10.2020 г. на кмета на община Марица, на основание чл.150 от ЗУТ, въз основа на положително становище на главния архитект е допуснато изработването на КПИИ. Със заявление вх. 94-01-850/1 от 16.02.2022 г. е внесен от възложителя за разглеждане и процедиране КПИИ. Със заповед РД-09-262 от 02.03.2022 г., част от оспорвания КПИИ, на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 150 ЗУТ и въз основа на надлежно издадена заповед за разрешаване изработването на комплексния проект и решение на ЕСУТ 4, взето с протокол 8 от 23.02.2022 г., е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ IV-807, кв. 57, [населено място], като в част регулации се променя отреждането и се образува нов УПИ IV-503.807, жилищно строителство, ООД, а в част застрояване се предвижда ново, ниско, свободно застрояване по означените линии на застрояване, коти и устройствени показатели за зона Жм, съгласно действащ ОУП. На същата дата, едновременно с одобряване на ПУП е одобрен и техническия инвестиционен проект от главния архитект на общината и е издадено Разрешение за строеж 93 от 02.03.2022г. След извършена проверка на трите акта съдът извежда извод за тяхната материална законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, включително заключенията на две съдебно технически експертизи. Обсъдени са доводите и възраженията на жалбоподателя. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че жалбоподателят попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Той се легитимира като собственик в поземлен имот с идентификатор 35300.503.806 по КККР на [населено място], представляващ парцел III (IV), стар номер 806 (421), кв. 57 (74), който имот се явява съседен на поземления имот, предмет на оспорвания КПИИ. След като притежава права в съседен имот, оспорващият разполага с право на жалба като заинтересовано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, тъй като според нормата на закона непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Неоснователни са наведените доводи от жалбоподателя за липса на компетентност относно главния архитект на община Марица и в тази връзка доводите за нищожност на издаденото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект. Административния съд правилно и обосновано е установил, че действително се установява от представената длъжностна характеристика и щатно разписание на общинската администрация на община Марица, че главният архитект на общината е длъжност, съвместявана с длъжността директор на дирекция Устройство на територията, като двете компетентности са различни и независимо от това, че едно и също лице изпълнява двете компетентности, то следва да е ясно кой от двата административни органа извършва съответното действие. Съдът правилно е счел, че действията по съгласуване и издаването на разрешението за строеж са действия подписани от главния архитект, като неправилно освен главен архитект е изписвана и другата компетентност на длъжността директор на дирекция УТ, което обаче не води до издаването на актовете от некомпетентен орган, доколкото и органът Главен архитект изрично присъства като издател на съответния акт. Объркването следва именно от съвместяването на компетентностите на два органа от едно лице, но след като изрично е изписан като издател на акта именно компетентния административен орган, то присъствието на още един орган не прави акта да е издаден от некомпетентен орган, след като материално компетентния орган изрично е изписан като издател на акта. Правилен е изводът на съда, че оспорените актове като части на КПИИ са издадени от компетентен орган, в предвидената форма и без допуснати съществени нарушения на установената в ЗУТ процедура. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда за съответствие на одобрения съгласно чл. 150 ЗУТ КПИИ, състоящ се от заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ IV-807, кв. 57 по плана на ц. Калековец, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 150, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части: проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и разрешение за строеж. КПИИ създава за възложителя възможност чрез искане по този ред да обедини в едно три отделни производства. Процедурата по КПИИ започва с разрешение за изработването и завършва с одобряването му, като на всеки от етапите е възможно издаването на евентуален отказ да бъде удовлетворено искането на възложителя. Въпреки че всяко от производствата приключва с отделен индивидуален административен акт, те подлежат на съвместно съобщаване, оспорване и влизане в сила. Одобряването на КПИИ се извършва едновременно във всичките му части, но компетентността на органа се определя съобразно специалните норми на ЗУТ, поради което заповедта за изменение на ПУП е в компетентността на кмета, а на строителните книжа - в компетентността на главния архитект. Предвид липсата на изрични правила, касаещи материалната законосъобразност на всеки от посочените административни актове, когато са част от КПИИ, следва да се приложат разпоредбите, относими към тях в случаите, когато се одобряват поотделно. За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство са приети две съдебно-технически експертизи. От заключението на вещото лице инж. Ранделова става ясно, че одобреният проект е изработен върху комбинирана извадка от КК на [населено място] и на действащия ПУП-ПР. Съдът правилно посочва, че според изискванията на ЗУТ основата за изработване е действащата КК, което условие е спазено. Правилно е установено, че имотът по ОУП на община Марица, одобрен с решение на общинския съвет от 2010 г., попада в структурна единица 333-устройствена зона за зона ЖМ, като одобреното изменение в частта регулация, при което се променя отреждането и се образува нов УПИ, е в съответствие с изискванията на ОУП. Според вещото лице в частта относно изменение на ПУП-ПЗ е налице частично противоречие с ОУП относно параметрите на застрояване в жилищни територии-Жм. Така, според чл. 11 от правилата и нормативите за прилагане (ПНП) на ОУП на община Марица предвидените нетни устройствени показатели са плътност на застрояване до 45%, Кинт до 0,9 и минимална озеленена площ над 45%, а в одобреното изменение ПУП-ПЗ тези параметри са завишени, като плътността на застрояване е до 60%, Кинт е до 1,2, а минималната озеленена площ е над 40%. Но чл. 11 от ПНП на ОУП дава устройствени показатели само за новоурбанизирани територии, а не за съществуващи урбанизирани територии, какъвто е процесния терен. В тази връзка адекватно решаващият съд е приел, че в случая е налице заварен подробен устройствен план по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ПНП на ОУП, който е одобрен през 1997 г. и е в сила преди приемането на ОУП през 2010 г., предвиждащ за процесната територия устройствена зона Жм. Съгласно чл. 44 от ПНП на ОУП одобрените до влизане в сила на ОУП ПУП запазват действието си, а за неуредените с ПНП въпроси се прилагат разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове (§ 1, ал. 2 от ПЗР на ОУП). В тази връзка и позовавайки се на заключението на вещото лице съдът е посочил, че приложими са показателите за плътност на застрояване по Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Административният съд е извел правилен и законосъобразен извод, че предвидените по проекта устройствени показатели са в съответствие с показателите, предвидени за нискоетажно жилищно застрояване, посочени в чл. 19, ал. 1 Наредба 7/22.12.2003г. Такива са констатациите и на двете вещи лица по допуснатите СТЕ. От експертното заключение на вещото лице арх. Салджиева е установено, че в ОУП на община Марица устройствените показатели са с конкретни стойности само по отношение на новоурбанизираните територии, каквато не е процесната. В тази връзка съдът правилно е установил, че според чл. 44 от ПНП на ОУП влезлите в сила или одобрени до влизането в сила на ОУП ПУП запазват действието си. Според вещото лице устройствените показатели за процесната територия са плътност на застрояване до 50%, Кинт до 0,8, свободна дворна площ над 50%, Позел над 40%. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че стойностите на плътност и интензивност на застрояването на процесния ПУП-ПРЗ кореспондират на стойностите за устройствена зона Жм според чл. 19 от Наредба 7/22.12.2003г.. Инвестиционният проект е изготвен в границите на тези стойности на устройствени показатели: Пзастр до 60%, Кинт до 1,2, Позел над 40%, като същият предвижда Пзастр = 52%, Кинт = 0,52, Позел=40% при площ на УПИ 1750 кв.м. Така, дори и според тези устройствени показатели, които са приложими според вещото лице, проектът има минимално разминаване, което е в границите на несъщественото. Първоинстанционният съд правилно е установил, че проектът за изменение на ПУП-ПРЗ е изготвен при спазване на основните изисквания на ЗУТ, ЗКИР и Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, както и на Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съдът, след като е обсъдил заключенията и на двете вещи лица, правилно е установил, че по отношение на линиите на застрояване не са налице отклонения от правилата и нормите за застрояване и регулация, както и че са спазени отстоянията през улица. Поради което маркираната липса на сграда в имота през улица на комбинираната извадка не представлява съществено нарушение от една страна, а от друга жалбоподателят не е призван и няма право да упражнява права от името на трети лица, неучастващи в настоящото производство, каквито се явяват собствениците и носителите на вещни права в имота през улица спрямо процесния имот. Вещите лица също така еднозначно установяват, че с плана освен, че не се предвиждат намалени разстояния, не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на съседния имот, т.е. имота на жалбоподателя. Обосновано административният съд е посочил, че по отношение имота на жалбоподателя от експертните заключения е установено, че няма предвидени намалени отстояния, нито въведени ограничения в режима на застрояване и ползване. Правилен е изводът на съда, че не се установява по отношение на оспорваното разрешение за строеж да са налице несъответствия, след като същото е издадено в съответствие с предвижданията на спорния ПУП. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че частите на оспорвания КПИИ са издадени при спазване на установените правила за това, включително и при съобразяване с нормата на чл. 103, ал. 4 ЗУТ, издадени са от компетентен орган, поради което и са законосъобразни. Спазена е и процедурата за издаване на оспорвания акт предвид изискванията на Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, респ. в съответствие с Наредба 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, видно от приложената административна преписка. Като достига до извод за законосъобразност на оспорените актове като съставни части на КПИИ и отхвърля жалбата срещу тях, съдът постановява решението си при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. На община Марица следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в общ размер на 1250 лева, а не в претендирания размер от 1500 лева, тъй като касаторът е направил възражение за прекомерност. В случая размерът от 1250 лв. е минималният такъв по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответната страна П. Тасков следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение