Решение № 1995 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2016 г.

Решение № 1995 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2570/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Шита - Р. К.", чрез процесуалния му представител адв. Ч. Ч. срещу Решение № 2528 от 15.12.2015 г. по адм. дело № 1824/2015 г. по описа на Административен съд П., I отделение, ХI състав в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА / 131302135 от 14.08.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 1097 от 22.10.2013 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в частта относно отказания данъчен кредит по фактури № 33 от 30.12.2011 г., № 201 от 27.09.2012 г., № 275 от 30.10.2012 г., № 234 от 02.11.2012 г., издадени от "Пиери 2011" ЕООД. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и направените от ревизираното лице възражения и това е довело до формиране на неправилен и необоснован краен извод за материална законосъобразност на РА в посочената част. На второ място, излага доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Изразява становище за доказаност на реалното осъществяване на процесните доставки. Иска отмяната на РА в съответната част. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, в писмен отговор по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 440 лева за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на касационен контрол е решението по адм. дело № 1824/2015 г. по описа на Административен съд П. в частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу РА 131302135 от 14.08.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 1097 от 22.10.2013 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в частта относно отказания данъчен кредит по фактури № 33 от 30.12.2011 г., № 201 от 27.09.2012 г., № 275 от 30.10.2012 г., № 234 от 02.11.2012 г., издадени от "Пиери 2011" ЕООД. Предмет на фактурите е сеч и рампиране на трупи / със съответно количество/. Приходните органи са установили, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Представени са оборотни ведомости и главна книга за периода 01.09.2012 г. - 30.11.2012 г. Констатирано е, че е налице разминаване в датите на договора за изработка и между датите във фактурите и датите на приемо-предавателните протоколи. Прието е, че дружеството не притежава дълготрайни материални актови, с които да извърши фактурираните услуги, както и не разполага с наети лица за осъществяването им. В заключение с РА е направен извод, че не е доказано реалното изпълнение на процесните доставки от страна на "Пиери 2011" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че съобразно констатираните разминавания в датите на представените писмени доказателства и липсата на доказателства за лица, осъществили фактурираните услуги, законосъобразно с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "Пиери 2011" ЕООД. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо, но неправилно, като постановено при неправилна преценка на доказателства и в нарушение на материалния закон. Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/ услуги. Видно от представените в рамките на ревизията писмени доказателства към фактура № 33 от 30.12.2011 г. с предмет - рампиране и сеч 178,58 куб. м. при единична цена 17 лева, обща стойност 3027,00 лева и ДДС 605,40 лева е приложен приемо-предавателен протокол от 09.12.2011 г., двустранно подписан, с предмет - приемане на извършената работа - сеч, рампиране - проведена сеч и извоз на дървен материал в отдел 260 - 195 на ЕТ "Амус" - 178,58 куб. м. Към фактура № 201 от 27.09.2012 г. с предмет - рампиране и сеч 87,15 куб. м. при единична цена 12 лева, обща стойност 1045,80 лева и ДДС 209,16 лева е приложен приемо-предавателен протокол от 29.09.2012 г., двустранно подписан, с предмет - приемане на извършената работа - сеч, рампиране - проведена сеч и извоз на дървен материал в отдел 239 "в" на ГУ Г. - иглолистни трупи - 87,15 куб. м. х 12,00= 1045,80 лева. Към фактура № 275 от 30.10.2012 г. с предмет - рампиране и сеч 254,18 куб. м. при единична цена 12 лева, обща стойност 3050,16 лева и ДДС 610,03 лева са приложени приемо-предавателни протоколи от 23.10.2012 г., с предмет - приемане на извършената работа - сеч, рампиране - проведена сеч и извоз на дървен материал в отдел 239 "г", "в" на ГУ Г. - иглолистна целулоза, иглолистни трупи - 42,90 куб. м. х12= 514,80 лева; 49,01 куб. м. х 12 = 588,12 лева; 40,47 куб. м. х 12 = 485,64 лева и 49,75 куб. м. х 12 = 597,00 лева / по първия протокол/ и проведена сеч и извоз на дървен материал в отдел 53 "е" в гр. С. - иглолистни трупи 55 куб. м. х 12 = 660 лева и 17,05 куб. м. х 12 = 204,60 лева. Към фактура № 234 от 02.11.2012 г. с предмет - рампиране и сеч 368,74 куб. м. при единична цена 14 лева, обща стойност 5 162,36 лева и ДДС 1 032,47 лева са приложени приемо-предавателни протоколи от 02.11.2012 г., двустранно подписани, с предмет - приемане на извършената работа - добив и рампиране на дървен материал в отдел 239 "в" на ГУ Г. - иглолистни трупи - 9,03 куб. м. х 14,00= 126,42 лева и игл. целулоза - 27,32 куб. м. х 14= 326,88 лева / по първия протокол/ и съответно, иглолистни трупи - 286,21 куб. м. х 14 =4006,34 лева и игл. целулоза - 50,18 куб. м. х 14 =702,52 лева. Необосновано приходните органи и съдът считат, че по тези фактури не е доказано изпълнението на доставките поради разминаване в датите на писмените доказателства. Всички приемо-предавателни протоколи са с дати, предхождащи датата на издаване на фактурите, което означава, че към датата на фактурите съответната доставка се счита за извършена. Налице е пълно съвпадение в предмета на доставката по фактурите и тази, описана в приемо-предавателните протоколи, включително като единична цена, стойност /ДО/. Данъчната администрация не е оспорила представените още в хода от ревизията от самия доставчик приемо-предавателни протоколи, поради което същите следва да бъдат кредитирани. Отразяването на дата на изпълнение на договора, която не съответства на датата на сключването му, не означава, че фактурираните доставки не са извършени, доколкото няма пречка те да бъдат осъществени и без договор между страните. Съгласно допълнителното заключение по ССчЕ /прието при повторното разглеждане на делото в АС П./, разликата между датите на протоколите и издаваните фактури е поради обстоятелството, че е нужно технологично време, като ЕТ "Шита" трябва да предаде добитата дървесина от "Пиери 2011" ЕООД на съответното горско стопанство и ако няма възражения от тяхна страна, се пристъпва към фактуриране. В заключението е посочено също, че фактурите по дърводобива от "Пиери 2011" ЕООД обхващат по-голям период от време, тъй като самият процес е трудоемък и продължителен, т. е. фактурата може да е с дата 30, но това не означава, че добитото количество е през месеца. Следователно, след като е установено, че приемо-предавателните протоколи предхождат издаването на фактурата и количествата съвпадат с отразеното във фактурите; налице е приемо-предаване между страните, което не е оспорено от приходните органи, то следва да се приеме наличието на реално осъществени доставки по процесните фактури, издадени от "Пиери 2011" ЕООД. В тази връзка следва да се посочи, че в рамките на ревизията не са констатирани факти и обстоятелства за участие на прекия доставчик в данъчна измама, поради което правото на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Шита - Р. К." в нарушение на материалния закон е било отказано с процесния РА. От друга страна, в хода на ревизията ЕТ е посочил, че е ползвал услугите на подизпълнители за извършване на възложени му услуги - дърводобив - сеч и извоз на дървен материал към ДЛС "Алабак", ДЛС "Ч.", ЕТ "Амус", ДГС "Чехльово", "Фагус 10" ЕООД, "Узана 99 Севлиево" ЕООД. За процесните доставки за периода 12.2011 г. и м. 09 - м. 11.2012 г. са представени удостоверения изх. № 2 от 24.03.2014 г. от "Фагус 10" ЕООД и изх. № 16 от 24.03.2014 г. от "Узана 99 Севлиево" ЕООД, съгласно които ЕТ "Шита - Р. К." е бил нает да извършва услугата - сеч и извоз до временен склад на дървесина в съответните обекти / 239 "в" на ТП на ДГС Г. и 293 г. на ТП на ДГС Г./. Към удостоверенията са представени копия от фактури, одобрения за моторна сеч, извоз до временен склад, приемо-предавателни протоколи / на л. 1691 - л. 1749 от делото, том7/. От тях е видно, че за посочените периоди ревизираното лице е извършвало процесните услуги в полза на неговите възложители, като се установява, че мястото на осъществяването им съвпада с това, описано в приемо-предавателните протоколи по фактурите, издадени от "Пиери 2011" ЕООД, както и количествата дървен материал / иглолистни трупи, иглолистна целулоза/. Това означава, че е доказано предаването на съответното количество дървен материал от ревизираното лице на неговите възложители, т. е. последващата реализация на стоката. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, като бъде отменен РА в съответната му част. В полза на касатора не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като такива не са поискани до датата на приключване на устните състезания в настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение