Решение № 8201 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2009 г.

Решение № 8201 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2009 г., I о., докладчик съдията Бисерка Коцева Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Олга Стил" ООД гр. Сандански, подадена чрез адв. Емил Ценов, срещу Решение № 35 от 4.03.2008 г. на Софийски градски съд, АО, III Д състав по адм. д. № 2065/2005 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 386/05.09.2002 г., поправен с акт за поправка на ДРА № П-386/17.10.2002 г., издадени от ТДД - гр. Благоевград, потвърден с Решение № 1674 от 30.10.2002 г. на Директора на РДД гр. София, в обжалваната част. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че решението на СГС е постановено в противоречие със задължителното тълкуване на закона дадено с т. 3 на ТР № 5/05.07.2004 г. на ВАС по ТД № 7/2004 г. Касаторът моли да бъде отменено отменено решението на СГС и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ДРА и потвърждаващото го решение, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Подробни съображения развива в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото повторно е образувано във ВАС - след постановяване на решение № 5733 от 21.06.2005 г. на ВАС, I отделение, по адм. дело № 10039/2004 г., с което е отменено решение от 28.07.2004 г. на СГС, АО, III Б състав по адм. дело № 466/2003 г., а делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След връщането на делото и в производството по адм. дело № 2065/2005 г., което е предмет на сега на касационната жалба, решаващият състав на СГС е приел, че данъчните органи правилно са приложили разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), тъй като процесните фактури не отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 6, 7, 8, и 9 от ЗСч (отм.). В тази връзка съдът не е признал и право на приспадане на данъчен кредит на дружеството по отношение на процесните фактури, тъй като не е налице предпоставката на чл. 64, т. 6 от ЗДДС (отм.). С оглед изложеното СГС е отхвърлил жалбата на дружеството и е потвърдил ДРА. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон - чл. 8 ал. 1 от ЗСч (отм.). Между страните по делото не съществува спор относно реалното осъществяване на доставките, както и относно начисляването на данъка по реда предвиден в чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), което изрично е отразено в констатациите към ДРА. Счетоводните документи според Закона за счетоводството ЗСч (отм.) са първични, вторични и регистри. В разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 1 - т. 9 ЗСч (отм.) са изброени реквизитите, които трябва да съдържа всеки първичен счетоводен документ, какъвто е данъчната фактура. Според чл. 7, т. 1 ЗСч (отм.) първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане по ЗДДС при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството дали има достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано от останалите предпоставки, при наличието на които се признава правото на приспадане на данъчен кредит. В случаите, когато е установено, че е извършена доставка между стопански субекти, регистрирани по ЗДДС, както и че данъкът е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от доставчика и данъчната фактура съдържа тази необходима информация, както и информацията по чл. 94, ал. 3, т. 1 - 5 ЗДДС (отм.), то липсата на някои от реквизитите по чл. 8, ал. 1 ЗСч (отм.), не е основание на получателя по доставката да не се признава правото на данъчен кредит. Затова преценката на реквизитите по чл. 8, ал. 1 ЗСч (отм.) трябва да се извършва заедно с предпоставките по чл. 64 ЗДДС, като се имат предвид и принципите, визирани в чл. 5, т. 4, 5 и 11 ЗСч (отм.) във връзка с § 4а, ал. 4, 5 и 7 ДР ЗСч (отм.) - предимство на съдържанието пред формата, вярно и честно представяне и документална обоснованост. Следователно само липсата на тези реквизити по чл. 8, ал. 1 ЗСч (отм.) в данъчната фактура, които носят информация за регистрирани по ЗДДС лица и възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък, винаги е предпоставка да бъде отказано право на данъчен кредит - ТР № 5/2004 г. на ОС на ВАС. В случая обаче видно от приетата по делото ССЕ, извършена е проверка в счетоводството на доставчика по издадените процесни фактури и е установено, че всички те са отразени в счетоводството на доставчика "А. А. Т. Д" ЕООД - в ДП и СД, като същите са заплатени чрез банков превод за целия размер на сумите. Установено е още, че разходите за извършен основен ремонт на складово помещение са осчетоводени с фактура, отразена в счетоводството му и заплатена чрез банков превод за целия размер на сумата. Констатираните от съда пороци на издадените фактури, касаещи липса на реквизитите им по чл. 8, ал. 1 от ЗСч (отм.), са несъществени, тъй като във фактурите се съдържа достатъчна конкретизирана информация за регистрираните по ЗДДС лица, за възникналото данъчно събитие и за правилно начислен данък, т. е. липсва основание за приложение на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат липсва. Налице са разходи, които са доказани документално и съответно са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване на право на данъчен кредит. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови решение по същество, с което да се отмени атакувания ДРА. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 1415 лв. (адвокатско възнаграждение - 990 лв., държавни такси - 75 лв. и депозит за вещо лице - 350 лв.). Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,