Решение № 9315 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14689/2012 г.

Решение № 9315 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14689/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 4501 от 01.08.2012 г. по административно дело № 7778/2011 г. Административен съд - София град е отменил по жалба на "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк сграда 5А, като процесуално незаконосъобразни предписания изх. № 0104-13615 от 11.08.2011 г. по чл. 405а, ал. 4 от КТ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София от № 7 до № 16 включително, и е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя 1210 лв. разноски по делото. С определение № 3972 от 11.09.2012 г. по същото дело Административен съд - София град е осъдил Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на "Ай Ви Ем Деливъри Сентър България" ЕООД (погрешно е изписано наименованието на дружеството - истинското е "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България") сумата от 7040 лв. разноски по делото за процесуално представителство. Сезиран с частна жалба срещу това определение от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", вместо да я администрира до Върховния административен съд, първоинстанционният съд е постановил по нея определение № 4565 от 10.10.2012 г. по същото дело, с което е "оставил без уважение като неоснователно искането на ответната страна за изменение респ. отмяна на определение № 3972 от 11.09.2012 г. ". Решението е оспорено с касационна жалба от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" с искане за отмяната му като неправилно. Касаторът се е позовал изрично само на нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК), но изложените от него съображения са относими и към касационните основания за неправилност по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" е подала и частна жалба срещу определенията с искане за отмяната им. Ответникът по тези жалби "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България" ЕООД ги оспорва и моли да бъдат оставени без уважение, като претендира и присъждане на направените разноски в производството пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната, така и на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната и частната жалби за процесуално допустими като подадени в срок и от страна с правен интерес, за която решението и определенията са неблагоприятни, срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове. След като ги разгледа по същество, настоящият съдебен състав ги намира за основателни. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България" ЕООД срещу предписания № 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16, постановени в протокол за извършена проверка изх. № 0104-13615/11.08.2011 г. по описа на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", дадени на дружеството на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ (Кодекса на труда). За да намери жалбата за основателна, а оспорените с нея предписания за незаконосъобразни, Административен съд - София град е приел, че обжалваните предписания са с правно основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, и че са налице процесуални нарушения при издаването им. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на предписания, които подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. Проверяваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. На първо място, съдът е длъжен да укаже на страните представянето на доказателства за всички правнозначими факти и обстоятелства от значение за решаване на делото по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК, като даде и конкретни указания за разпределението на доказателствената тежест по чл. 170 от АПК, което не е сторено. Само след изпълнение на тези му указания съдът може да стигне до категоричен извод, дали оспорените пред него предписания са законосъобразни. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти и прилагането на относимата материалноправна уредба. В случая тяхното неспазване е ограничило правото на страните да докажат твърденията си по приложението на материалния закон. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси и е поставена под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на процесните предписания факти. Изложеното налага да се приеме, че съдът е формирал изводите си, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Установяването на правнозначимите факти в първоинстанционното съдебно-административно производство е от съществено значение за преценката на законосъобразността на акта на административния орган, с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. От мотивите на проверяваното решение не личи съдът действително да е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорените предписания на всички основания по чл. 146 от АПК. Преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на предписанията, също е следвало да бъде проверена от съда касателно редовността на формирането й. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3 от АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи даже и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира на свой ред възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Формулираният в мотивите на проверяваното решение отговор на част от доводите на страните е необоснован именно защото не са изяснени по предвидения процесуален ред всички правнорелевантни факти. Освен това решаващият съдебен състав не е обсъдил всички относими към предмета на спора аргументи и възражения, които са от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на предписанията на административния орган. Извън горното, първоинстанционният съд е допуснал и правно-техническо смешение. Оспорените предписания, дадени в диспозитивната част на протокола за извършена от инспекторите от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" проверка, не са били издадени по специалния ред на чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда (както е прието от съда), а са издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от същия кодекс. В случая не се касае за даване на задължително предписание от инспекцията по труда на работодателя да предложи на конкретен работник сключване на трудов договор, каквото може да се издаде само когато с постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ вече е обявено съществуване на трудово правоотношение с посочена начална дата на възникването му (такова постановление няма данни да е издадено). Процесните предписания, представляващи принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, касаят преустановяване на нарушения от проверяваното дружество на трудовото законодателство за в бъдеще и не персонифицират с диспозитива си някои от служителите му като свои адресати. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане на делото съдът трябва да даде съответните указания на страните, да отговори на всички съществени за изхода на спора техни доводи и възражения, да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства, като евентуално събере и нови доказателства за неизяснените такива, ако прецени, че е необходимо. Касирането на решението, с което е уважена претенцията на "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентрал България" ЕООД за отмяна на процесните предписания, води до възобновяване на висящността на спора по главното искане на дружеството пред първоинстанционния съд за отмяна на предписанията и съответно отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред Софийски градски административен съд деловодни разноски, в това число и касателно допълнително присъдените с определението от 11.09.2012 г. разноски за процесуално представителство в размер на 7040 лв. - т. е. това определение също следва да бъде отменено. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от "Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България" ЕООД искане за присъждане на сторените по делото разноски трябва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора. Що се касае до определението от 10.10.2012 г., с което Софийският градски административен съд по същество е отхвърлил частната жалба на дружеството срещу предходното си определение от 11.09.2012 г., то следва да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му в нарушение на правилата за функционалната (инстанционната) подсъдност, която разпределя правосъдните функции по едно и също дело между различните по степен съдилища. Разглеждането на частните жалби срещу определения, постановени от първоинстанционните административни съдилища, е подсъдно на Върховния административен съд (чл. 132, ал. 2, т. 6 от АПК). Първоинстанционният съд неправилно се позовава на цитираното от него като съдебна практика определение на Върховния административен съд, което касае различна от процесната хипотеза. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и ал. 3 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,