Решение № 283 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 166/2010 г.

Решение № 283 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 166/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение № 153 от 12.11.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 142/2009 г. на Габровския окръжен съд, с което потвърдена в гражданската част присъда № 50 от 15.06.2009 г. по НОХ дело № 175/2008 г. на Тревненския районен съд. В искането се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като се излагат съображения, че при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд недопустимо е утежнил положението на подсъдимия, като по искане направено в негов интерес, е увеличил размера на гражданския иск. По същество се иска производството да бъде възобновено и гражданският иск уважен до първоначално присъдения размер. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането по изложените в него съображения. Гражданският ищец и частен обвинител не е взел становище по искането. Осъденият по гражданския иск Ц. Ц. чрез защитника си изразява становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 127 от 1.12.2004 г. постановена по НОХ дело № 169/2003 г. Тревненският районен съд е признал за невинен и оправдал подсъдимия Ц. К. Ц. по предявеното му обвинение по чл. 129, ал. 1 НК и е отхвърлил предявения срещу него граждански иск от Д. Н. К. за заплащане сумата 7000 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. С въззивна присъда № 281 от 21.07.2006 г. постановена по ВНОХ дело № 3/2005 г., образувано по протест на прокурора и жалби на останалите страни, Габровският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен по обвинението по чл. 129 НК и на основание чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание обществено порицание. Осъдил е подсъдимия да заплати на пострадалия сумата 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като гражданския иск за разликата по пълния му размер е отхвърлил. С решение № 575 от 16.12.2008 г. по НД № 590/2008 г. Върховният касационен съд е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С присъда № 50 от 15.06.2009 г. постановена по НОХ дело № 175/2008 г. Тревненският районен съд е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по обвинението по чл. 129, ал. 1 НК и го е осъдил да заплати на пострадалия сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. С въззивно решение № 153 от 12.11.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 142/2009 г. Габровският окръжен съд е прекратил производството в наказателната част поради изтекла абсолютна давност и е потвърдил присъдата в гражданската част. Въззивното решение не полежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. Производството е за втори път пред касационният състав след като с решение № 575 от 16.12.2008 г. по НД № 590/2008 г. Върховният касационен съд е отменил по реда на възобновяването влязлата в сила присъда № 281 от 21.07.2006 г. по ВНОХ дело № 3/2005 г. на Габровския окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационният състав е бил сезиран с искане от прокурора, в което са поддържани доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, изразило се в нарушаване на особените правила за разглеждане на делата за престъпления, извършени от непълнолетни с разглеждане на делото еднолично от съдия без участие на съдебни заседатели и с допускането на пострадалия да участва в процеса като частен обвинител. В своето отменително решение касационният състав е констатирал, че нарушението е допуснато от първоинстанционния съд и не е отстранено от въззивната инстанция и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Тревненския районен съд. Искането е изцяло в полза на осъдения, като гражданския ищец е бил призован, но не е взел участие в производството. За него въззивното решение, с което му е присъдено обезщетение в размер на 3000 лв., е влязло в сила При тези данни следва да се приеме, че при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд не е имал процесуална възможност да приеме граждански иск в размер по-голям от първоначално уважения. В съдебно заседание на 4.03.2009 г. като е приел, че няма процесуална пречка в процеса да бъде приет граждански иск в по-голям размер, съдът съществено е нарушил забраната да се утежнява наказателното положение на обжалвалата страна. Съображението, че всички предходни процесуални действия са отменени по касационен ред и при повторното разглеждане на делото не могат да влияят на наказателния процес, противоречи на правилото "reformatio in pejus", намерило израз в разпоредбата на чл. 355, ал. 2 НПК. В искането на прокурора, въз основа на което е постановено отменителното решение, не се съдържат доводи за несправедливо занижаване на размера на присъденото обезщетение, поради което не може да се приеме, че е налице съответно искане. Допуснатото нарушение не е констатирано и отстранено от въззивната инстанция, която е потвърдила присъдата в тази част. То е особено съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и е основание за възобновяване на делото. Основанието за възобновяване е в полза на осъдения по гражданския иск и нарушението е отстранимо в настоящото производство с оглед правомощието на Върховния касационен съд по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, поради което делото не следва да се връща за ново разглеждане. На това основание въззивното решение следва да бъде изменено, като обезщетението бъде намалено на 3000 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 354, ал. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение