Решение № 3254 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16143/2010 г.

Решение № 3254 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16143/2010 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на 02 група за охрана на държавната граница в ГПУ Рудозем при РДГП Смолян против решение № 267 от 07.10.2010 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 312/2010 г., с което е отменена негова заповед № 83/07.06.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от пет месеца на полицай Тодор Недялков Славчев. Излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение, иска се отмяната му и потвърждаване на оспорената заповед. Представена е писмена защита. Ответникът Тодор Недялков Славчев оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в писмени бележки. Същевременно е подал частна жалба срещу определение № 377/03.11.2010 г., с което съдът е оставил без разглеждане молбата му за допълване на постановеното по съществото на спора решение в частта за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по направеното оплакване за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Видно от съдържанието на заповедта, мотивите за налагане на дисциплинарно наказание на полицай Славчев са свързани с това, че същият в състава на ГПН е проявил небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение на разпореденото от оперативния дежурен в РПУ обезпечаване на лицето Бисер Шумаров до пристигането на служител от "Пътна полиция". Шумаров бил е спрян от служителите от наряда - полицаите Славчев и Калев в нощта на 18.04.2010 г., установено е, че управлява МПС след употреба на алкохол, но поради непредприемане на необходимите мерки и липсата на добра организация от страна на старши полицай Славчев, лицето е избягало. От установените при извършената проверка факти и обстоятелства, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че нарушението е съставомерно по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарното наказание "писмено предупреждение". Отмяната на обжалваната заповед е обоснована от съда с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в частност на разпоредбите на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 243 от ППЗМВР - нарушено право на защита във връзка с даването на писмени обяснения и подпомагането от друг служител на МВР. Посочени са и съответните правила от Инструкция № Iз-1015/2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, които съдът е счел за нарушени. Решението е неправилно. Неприложими към процедурата по налагане на дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" са нормите на чл. 243 от ППЗМВР и тези на чл. 13 и 14 от инструкцията. Същите са относими към дисциплинарните производства по чл. 230 от ЗМВР, т. е. в хипотезата на извършено тежко дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "уволнение", какъвто не е настоящият случай. След като определянето на подпомагащ в защитата служител не е нормативно предвидено, не е налице задължение за органа да осигури участието му в дисциплинарната процедура. Липсва и констатираното от съда нарушение на императивното правило по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. По делото е приложено писмено обяснение на Славчев, което е прието от административния орган с изрично отбелязване на това обстоятелство. От съдържанието му се установява, че то е дадено във връзка с обстоятелствата, въз основа на които е наложено дисциплинарното наказание и за целите на дисциплинарното производство. Налице е и възражение на служителя след запознаване с резултатите от дисциплинарната проверка, изложени в обобщена справка рег. № 3457/23.04.2010 г. Освен това, при запознаване с допълнението към нея от 01.06.2010 г. в резултат на събрани от органа нови сведения по случая, Славчев е имал възможност да даде допълнителни писмени обяснения, което не е сторил. Предвид изложеното първоинстанционното решение подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу издадената заповед да се отхвърли. Що се касае до частната жалба, същата е неоснователна. Молбата за допълване на решението в частта за разноските правилно е квалифицирана от съда по чл. 248, ал. 1 от ГПК. След като изискването на тази норма относно срочността на заявеното искане не е спазено, обосновано и законосъобразно то е оставено без разглеждане като недопустимо. Предвид това определението на съда в тази насока следва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение