Решение № 3273 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Й. К. от гр.Варна, чрез пълномощник адвокат И. Лъвчиева, АК Бургас против Решение 4476 от 29.04.2024г., постановено по адм.д. 1265/2023г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Р. Й. К. против решение 1040-21-264 от 27.04.2023г. на Директора на ТП - София град при НОИ, с което е потвърдено разпореждане РВ-3-21-01297962 от 20.02-2023г., издадено от Ръководител по контрола на разходите по ДОО в ТП - София град при НОИ. С последното е разпоредено Р. Й. К. да възстанови на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 07.05.2019 г. до 08.11.2020 г. в общ размер 32 859.12 лв. - главница. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, чрез юрк. Е. Вълева, в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. От събраните по делото доказателства е установено, че в ТП на НОИ - София град за Р. Й. К. са представени от Заложна къща щедрите Хасково 22 ООД удостоверения по образец приложение 9 (към чл. 8. ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване - НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове : Е20196372410 за периода от 07.05.2019г. до 13.05.2019 г. вкл., Е20197240268 за периода от 14.05.2019 г. до 23.05.2019 г. вкл., Б20197240411 за периода от 24.05.2019 г. до 22.06.2019 г., вкл., Е20197577024 за периода от 23.06.2019 г. до 22.07.2019 г., Е20197577408 за периода от 23.07.2019 г. до 21.08.2019 г. вкл., Е20198016450 за периода от 22.08.2019 г. до 20.09.2019 г. вкл., Е20198256433 за периода от 21.09.2019 г. до 25.09.2019 г. вкл., Е20198256727 за периода от 26.09.2019 г. до 09.11.2019г. вкл., Е20198995109 за периода от 31.10.2019 г. до 11.12.2019 г. вкл., Е20197910377 за периода от 12.12.2019 г. до 07.02.2020 г. вкл.; удостоверение по образец приложение 10 към чл. 9. ал. 1 от НГЮПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от 1ССО за периода от 08.02.2020 г. до 08.11.2020 г. вкл. По посочените болнични листове и заявление - декларация на Р. Й. К. са изплатени парични обезщетения в общ размер на 42654,86 лв. При изчислението на паричните обезщетения за временна неработоспособност по болничните листове за посочените периоди и по заявление декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане, по данни предоставени в ТП на НОИ София град от Заложна къща щедрите Хасково 22 ООД, в дохода, от който са определени паричните обезщетения, е включен и осигурителен доход за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., съгласно данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО чрез Кансалт пропърти ЕООД. Във връзка с осъществен последващ контрол на изплатени парични обезщетения от ДОО и спазване на осигурителното законодателство, са извършени проверки по разходите на ДОО от контролните органи на ТП на НОИ -София град на Кансалт пропърти ЕООД, като резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21-01181355/16.08.2022 г.. При проверката е установено, че има лица, за които са били подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО от дружеството, без да е настъпило основание за осигуряване по реда на КСО. От контролните органи на ТП на НОИ София град са изпратени задължителни предписания до лицата, за които са били подавани данни за осигурителен стаж и доход от Кансалт пропърти ЕООД за представяне на документи, сведения и обяснения. Р. Й. К. е предоставила до Ръководителя на ТП на НОИ София град записка, в която е посочила, че е работила за Кансалт пропърти ЕООД, адреса на работното място гр. София, ЖК Младост , ул. Свети Киприян бл. 260, ет. партери. Длъжността, която е заемала била специалист продажби, НКПД 33393004, като подробно изброила задълженията си според трудовата характеристика. Посочила е, че участвала ктивно в изготвяне на договори и контракти към контрагенти за отдаване на ДМА и следяла за обезпечаване на тези контракти. Посочено е, че изплащането на трудовото възнаграждение е било в брой от управителя на фирмата, за което се е вписвала във ведомост. Използвала е офис и друга техника компютър, принтер, скенер, канцеларски материали, при изпълнение на трудовите задължения, предоставени от работодателя. При проверката на Кансалт пропърти ЕООД е установено, че дружеството има данъчно-осигурителни задължения, предвид предоставена информация и данни от ТД на НАП София - град с писмо вх. 1042-21-21#3/20.06.2022 г. Дружеството не е регистрирано по ЗДДС, няма данни за извършени плащания на данъци и осигурителни вноски, с изключение на едно плащане от м.07.2021 г. Съгласно база данни на НАП дружеството не притежава недвижими имоти и МПС, които да опосредстват дейност, също не са налице данни и за наети такива, тъй като не са посочени данни за изплатени суми на физически лица в подлежащи на подаване декларации по чл.55 ЗДДФЛ, както и в справки по чл. 73, ал. 1 от с.з. Няма данни за обявени в ТР и регистър на юридическите лица с нестопанска цел годишни финансови отчети от регистрацията на дружеството до момента. Проверка по разходите на ДОО на Кансалт пропърти ЕООД е възложена със Заповед ЗР-5-21-01155108/29.06.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ София град. От проверяваното дружество е изискано представянето на документи за преценка относно осигурителните права на лицата по трудови правоотношения - Задължителни предписания ЗЦ-1-21-01157250/01.07.2022 г. С писмо от 06.07.2022 г. Директора на ТП на НОИ София град изискал от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да бъде извършена проверка относно спазването на трудовото законодателство за лицата по трудови правоотношения, която да установи дали същите реално упражняват трудова дейност при Кансалт пропърти ЕООД. С писмо изх. 22071969/08.08.2022 г. Директорът на Дирекция Инспекция по труда София посочил, че на 13.07.2022 г. служители на дирекцията са посетили адреса на дружеството, при което не е бил открит офис и не е осъществен контакт с управителя или негов упълномощен представител. Посочено е, че не е открит нает персонал да упражнява трудова дейност. Изпратена е била призовка по реда на чл. 45, ал. 1 АПК за представяне на документи на 25.07.2022 г., на която дата никой не се е явил. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и предвид направените констатации, на Кансалт пропърти ЕООД са издадени задължителни предписания ЗД-1-21-01181346/16.08.2022 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, подадени без правно основание за посочените лица, сред които и оспорващата. На основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, от контролните органи на ТП на НОИ София град, са предприети действия за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, подадени неоснователно от Кансалт пропърти ЕООД. Съобразно заличаването на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на Р. Й. К., подадени чрез Кансалт пропърти ЕООД за периода от 12.09.2016 г. до 14.04.2019 г. вкл. и на основание на новите данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, са преизчислени изплатените парични обезщетения, при което са установени дължимите парични обезщетения на касатора за цитираните периоди - 9 795.74 лв. Предвид заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т.1 КСО, подадени от Кансалт пропърти ЕООД за Р. Й. К. и наличието на нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, които имат значение за определяне правото и размера на паричното обезщетение, е издадено оспореното Разпореждане РВ-3-21-01297962/20.02.2023 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 КСО, с което е разпоредено на жалбоподателката да възстанови на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО добросъвестно получените парични обезщетения за периода от 07.05.2019 г. до 08.11.2020 г. в общ размер 32 859.12 лв. След оспорването му от страна на Р. Й. К. същото е потвърдено с Решение 1040-21-264/27.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - София град и е станало предмет на оспорване пред Административен съд Варна. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ - София- град, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени от компетентни по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО органи, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Съдът е приел, че доказателствата по делото по несъмнен начин установяват приетото от контролните органи на ТП на НОИ София-град, а именно, че осигурителят "Кансалт пропърти" ЕООД не е извършвал търговска дейност през процесните релевантни периоди, както и липсва реално възникнали осигурителни правоотношения на К. с дружеството, поради недоказване извършването на трудова дейност. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният. Съдът подробно е обсъдил представените по делото доказателства и правилно не е кредитирал показанията на св.С., които противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а и на сведенията дадени от касатора. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на Р. К. са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетени за временна неработоспособност и обосновават възстановяването им. Точно са изяснени релевантните за случая факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурения социален риск временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане. Оспорените пред административния съд актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е преценил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение. Както вече беше посочено, в хода на административното производство е доказано, че дружеството няма обявени годишни финансови отчети за периода, на стопанска загуба е и няма годни доказателства за извършвана търговска дейност в този период, липсва касов апарат, подадените декларации по чл. 92 от ЗКПО са без подписи на управител или упълномощено лице и без печат на НАП, а подаваните данни за "служителите" са с осигурителен доход близък или равен на максималния осигурителен доход, като съществено се различава от сумите преведени на касатора. Отчитайки всички събрани доказателства, органите на ТП на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на добросъвестно получените парични обезщетения. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. От страна на К. не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период Р. К. не е полагала труд в "Кансалт Пропърти" ЕООД, което изключва качеството й на осигурено лице. След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са установени нови данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Обстоятелството, че Р. К. не е участвала в административното производство по издаване на влезлите в сила задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, издадени на "Кансалт Пропърти" ЕООД за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в РОЛ, не може да доведе до незаконосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт. Изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка рефлектират върху осигурено лице, което обаче не е страна в производството по издаване на горепосочените предписания. Доколкото нормотворецът не е обезпечил правото на осигурените лица да участват в производството по издаването и оспорването им, издадените по отношение на осигурителя предписания, както и извършеното въз основа на тях заличаване на данни, са непротивопоставими на неучаствалите в процедурата лица. Вмененото на К. задължение за връщане на недобросъвестно получени осигурителни плащания обаче се базира основно на безспорно установеното от органите и съда, че през периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., тя не е упражнявала трудови функции в изпълнение на правоотношението си с "Кансалт Пропърти" ЕООД, съответно няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което последващо не и е зачетен този осигурителен стаж, довело до намаляването по размер на отпуснатите обезщетения. Следва да се посочи и че в съдебно-административното производство не е допустим инцидентен контрол на друг административен акт, каквито са горецитираните задължителни предписания. Неоснователно е и възражението, че не бил обоснован размера на неоснователно изплатените суми. В оспорените административни актове е посочен размера на получените от касатора осигурителни плащания, както и размера на действително дължимите. Тези размери не са оспорени по делото, поради което правилно са приети от първоинстанционния съд за доказани. Предвид изложените съображения, правилно съдът е приел, че оспореното решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,