Решение № 8060 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15/2009 г.

Решение № 8060 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано по жалба на Венцислав Цветанов Василев от гр. София с направено искане за обявяване на нищожността на заповед на министъра на вътрешните работи № К-3081 от 9.09.2004 г. за освобождаване от служба на държавен служител от МВР. В жалбата се поддържа, че "заповедта е нищожна поради множество груби нарушения и процесуални пропуски, несъответствие на заповедта с материалноправни разпоредби, неправилно тълкуване на приложимата правна норма и несъответствие с целта на закона" - основания за оспорване законосъобразността на административен акт, посочени в чл. 146 АПК. Ответникът по жалбата (административният орган, издател на заповедта) чрез процесуалния си представител в писмени бележки е изразил становище, че жалбата е неоснователна и оспорената административна заповед е действителна. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 168, ал. 1 АПК като обсъди основанията за обявяване на нищожността на заповед № -К-3081/2004 г. на министъра на вътрешните работи и въз основа на доказателства по делото и приложимия закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед на основание чл. 253, ал. 1, т. 9 ЗМВР е освободен от служба Венцислав Василев, началник на сектор в Дирекция на Национална служба "Полиция"-МВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, по инициатива на административния орган - предложение рег. № УМ-17985/26.08.2004 г., считано от датата на връчване на заповедта. Прекратено е служебното правоотношение на държавния служител поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО - 29 г. и 3 месеца общ осигурителен стаж, от които 26 г. и 9 месеца действително прослужени на офицерска длъжност в МВР. В жалбата не са посочени пороци, които правят административната заповед недействителна - поддържаните в жалбата административни нарушения са основания за оспорване законосъобразността на административен акт на основание чл. 146 АПК. За конкретния случай допустимо на основание чл. 149, ал. 5 АПК е сезиран съдът за прогласяване нищожността на административната заповед по ред, който е аналогичен на този за подаване на жалба срещу незаконосъобразна заповед, защото искането е направено от страна в административното производство, която има право да обжалва заповедта, ако тя е незаконосъобразна. Обективен общ критерии за разграничаване на нищожните и унищожаемите административни актове не е определен в АПК и единственият подход е в преценка на степента или тежестта на допуснатата от административния орган незаконосъобразност при издаване на оспорената административна заповед. При служебната проверка по чл. 168, ал. 2 АПК съдът приема за установено, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма и съдържание, като е връчена на адресата на 27.09.2004 г. (видно от направената отметка и подпис на заповедта) и не страда от порока материална незаконосъобразност, както се поддържа в жалбата. За конкретния случай следва да се приеме, че при пропускане на срока за обжалване на заповедта като незаконосъобразна се прави искане за обявяване на нищожността на заповедта като се поддържат основания за незаконосъобразност. Сезираният съд следва да се ограничи само с разглеждане на въпроса нищожна ли е оспорената заповед или не, без да преценява законосъобразността на заповедта за освобождаването от служба на държавния служител в МВР. По изложените съображения жалбата е неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,