Решение № 375 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5684/2011 г.

Решение № 375 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5684/2011 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Сартен България" ООД моли да бъде отменено решение № 545/16.03.2011 г. по адм. д. № 712/2010 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 151001721/16.07.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в допълнение към жалба моли решението в останалата му част като правилно да бъде оставено в сила. Втора касационна жалба е подадена от Директора на ДОУИ - Велико Търново против решението в частта, с която РА е обявен за нищожен в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 10.2007 г. Моли решението да бъде отменено като неправилно поради допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на дружеството против решението да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледана по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 151001721/16.07.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 10.2007 г. и е отхвърлена жалбата на дружеството против РА в останалата му част, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 12.2007 г., м. 7 и 10.2008 г., поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Ист трейдинг" ООД с предмет комисионни възнаграждения по договор за търговско представителство. Съдът е възприел фактическа обстановка съответна на събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обоснован и законосъобразен извод за нищожност на РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 10.2007 г. и за определени задължения по ЗДДС за останалите периоди в съответствие с изискванията на ЗДДС, поради недоказано осъществяване на доставка по договора за търговско представителство. Съдът е обсъдил подробно възраженията и доводите на страните, и е достигнал до правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. В касационните жалби се поддържат същите възражения, на които съдът е дал законосъобразни и обосновани отговори, които не следва да се повтарят в настоящото решение. Неоснователен е доводът на ДОУИ - Велико Търново за приложение на чл. 129, ал. 3 ДОПК в редакцията от 19.12.2007 г. към АПВ влязъл в сила на 18.12.2007 г. Към момента на влизане в сила на процесуалната норма АПВ, с който са признати права на дружеството за м. 10.2007 г. е влязъл в сила, произвел е правни последици, които не могат да бъдат изменяни от правна норма, която не е съществувала към датата на влизане на АПВ в сила. На 19.12.2007 г. актът е с формиран стабилитет по действащите към 18.12.2007 г. процесуални правила, който не може да бъде изменен от процесуална норма, действаща от следващия ден, отлагаща възникването на стабилитета на АПВ до изтичане на срока за започване на ревизия. В уредбата на ДОПК до 18.12.2007 г. включително, влезлите в сила АПВ са стабилни административни актове, с които се признават права и задължения на лицата, които могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, който в случая не е спазен и съдът като е обявил РА за нищожен в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 10.2007 г. е постановил правилно съдебно решение. Неоснователен е и доводът на дружеството за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане на делото, като не е допуснат до разпит свидетел Мишел Бранжон, френски гражданин, за който в съдебно заседание на 30.11.2010 г. съдът е приел, че е служител на френската фирма, получател на кутиите по ВОД от "Сартен България" ООД без оспорване от първия касатор. Същото лице едновременно е управител и представляващ търговския представител "Ист трейдинг" ООД. Съдът е спазил изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК и е дал указания на дружеството, че следва да представи писмени доказателства за извършване на посредническа дейност по договора за търговско представителство, който в чл. 5 и 7 изисква търговския представител да предоставя информация за нуждите на пазара, да съставя поръчки от името на "Сартен България" ООД, да предоставя ежемесечно формуляр за дължимите комисионни. В данъчната преписка управителят на "Ист трейдинг" ООД е дал обяснения, че документация в изпълнение на договора не е съставяна, които обяснения потвърждават изводите на органите по приходите и съда, че доставки на договорената услуга не са осъществявани след като не са спазени изискванията на договора за документиране на дейността по представителството. В касационното производство са приложени писма от електронна поща между директора по продажби на френската фирма и Мишел Бранжон, а в писмата не е посочено в какво качество са изпратени М. Бранжон е изпращал и получавал тези писма. Съдът е дал указания на жалбоподателя да представи писмени доказателства по чл. 171, ал. 4 АПК за извършени действия по договореното търговско представителство в съдебно заседание на 26.10.2010 г. Проведено е съдебно заседание и на 30.11.2010 г., в което представените пред касационната инстанция писмени доказателства не са представени. Представените писмени доказателства едва в касационното производство не могат да обосноват извод за основателност на касационната жалба на дружеството, тъй като противоречат на обясненията на управителя на търговския посредник, че документация за извършено представителство не е съставяна и не обосновават касационните основания. Неоснователен е и доводът, че съдът неправилно не е признал право на приспадане на данъчен кредит по фактурираното възнаграждение, което по чл. 36, ал. 2 ТЗ е дължимо, дори когато сделките в предоставения район са осъществени без съдействие на търговския представител. Законосъобразен е изводът на съда, че облагането по ЗДДС обхваща само реално осъществени доставки. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,