Решение № 9171 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5524/2012 г.

Решение № 9171 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5524/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Михаил Калинов Молеров, жив в гр. София, срещу решение № 6050/29.12.2011 г. по адм. дело № 6540/2011 г. на Административен съд - София -град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед за задържане на лице рег. № 1562/18.06.2011 г. на полицейски орган при 5 РУП при СДВР. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на заповедта и уважаване на иска, за който производството неправилно е разделено. Ответникът по касационна жалба - полицейски орган при 5 РУП при СДВР, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с данни за извършено престъпление по ЗМ 1587/2011 г. е заповядано да бъде задържан оспорващия за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на пето РУП при СДВР, на задържания са разяснени правата му чл. 63, ал. 3 от ЗМВР, подписал е декларация за запознаването с правата си, посочил е, че желае адвокатска защита по свой избор и не желае адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ от служебен адвокат, няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед, не желае чл. от семейството му или друго лице да бъдат уведомявани за задържането му. Приложена е и справка относно воденото досъдебно производство № ЗМ 1587/2011 г. образувано за престъпление по чл. 325 от НК, неприключило. На същата дата е извършен личен обиск и са депозирани писмени обяснения от жалбоподателя. Налице са били материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта - данни за извършено престъпление по чл. 325 от НК, заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно производствените правила по издаването й. Доводите на касатора се свеждат до твърдяната от него липса не реквизити на заповедта - липса на посочено фактическо и правно основание за задържането и липса на данни за извършено от него престъпление. Действително в самата заповед на мястото, където следва да се изпише правното основание е вписан № на заявителски материал - ЗМ 1587/2011 г., който видно от останалите доказателства е и номер на досъдебно производство, образувано за престъпление по чл. 325 от НК - хулиганство, за деяние, извършено на 12.06.2011 г. в гр. София, пред "Баня Башъ". Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него най-късно до изпращане на жалбата срещу акта и в друг документ от преписката. В случая е налице препращане към ЗМ 1587/2011 г. в мотивната част на заповедта, което недвусмислено означава, че 24 часовото задържане е принудителна административна мярка, наложена поради данни за извършване на престъпление по цитираното досъдебно производство. Този извод се потвърждава и от наличните в преписката докладни записки на полицейски органи. От приложената справка по извършена проверка по материалите по досъдебното производство от 30.10.2011 г. на полицейски орган от 05 РУП е видно че жалбоподателят е бил задържан поради описание, което е било близко до неговото за извършителя на побоя над Георги Димитров Димитров, за който е образувано досъдебното производство. Правилна е преценката на АССГ, че липсва нарушение на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Няма възможност за произнасяне в това производство по иска за вреди, за който производството е разделено в съответствие с разпоредбата на чл. 206, ал. 1 и 2 от АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение