Решение № 705 от 22.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Д. Караджова от гр. Пловдив против Решение 999/16.02.2023г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 9521/2022 година. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалвания първоинстанционен акт. Ответникът Директор на ТП на НОИ София град не представя писмен отговор, а в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решението на административния съд. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София град, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство пред Административен съд София град е било Решение 1040-21-731 от 27.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на Караджова срещу разпореждане РВ 3 21 01177429 от 11.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на доброволно получено парично обезщетение за периода от 19.09.2016г. до 30.04.2018г. в размер на 9731,59лв. С решението е уважено възражение за изтекла погасителна давност, поради което добросъвестно полученото парично обезщетение за периода 19.09.2016г.-31.12.2016г. в размер на 1600,73лв. е прието за недължимо. По делото е установено, че административният орган е осъществил последващ контрол по разходите на ДОО на осигурителя Полимон-ДД ЕООД, като проверката е приключила с издаване на Констативен протокол КП-5-21-01046218\09.12.2021г., видно от който дружеството е подало уведомления за сключени трудови договори с 15 лица за различни периоди, като за процесния период от 19.09.2016 г. до 02.03.2020 г. (на длъжности монтажник, общ работник, работник строителство"; съветник). Към момента на проверката всички трудови правоотношения са прекратени. По административната преписка са приложени данни от предходно извършена проверка по разходите на ДОО на дружеството, приключила с констативен протокол К11-5-21-00494708/27.11.2018 г. при която е установено, че дружеството не е осъществявало стопанска дейност за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015г. В регистър "Приходи имало данни преведени осигурителни вноски за месеците 01/2016 г. и 02/2016 г и частично за месец 03/2016 г. За останалите периоди липсват данни дали са преведени осигурителни вноски. В хода на проверката е установено относно Караджова, че е подадено уведомление за сключен на 19.09.2016 г. трудов договор с Полимон-ДД Е00Д на длъжност съветник. Подадени са данни за прекратяване на трудовото правоотношение, считано oт 30.04.2018г., както и данни по реда на НПОПДОО за изплащане на парични обезщетения за лицето първоначално за отглеждане на дете до 2 годишна възраст, а от 06 10.2016 г. болнични листове с причина общо заболяване и диагнози, свързани с бременност, а в последствие и болнични листове за майчинство. След изтичане на периодите на временна неработоспособност разрешени с болнични листове, са подадени данни за изплащане на парични обезщетения по реда на чл. 50, ал. 1 от КСО и чл. 53 от КСО. След приключване на периода, за който на лицето е изплащано парично обезщетение по чл.53 от КСО. трудовото правоотношение е прекратено. На Д. Караджова са изпратени Задължителни предписания ЗД-1- 21-01012083/05.10.2021 г. за предоставяне на сведения и документи, касаещи упражняваната от нея трудова дейност в дружеството като лице, наето но трудово правоотношение. От нея е постъпил отговор с обяснения. Контролният орган е приел липса на установени достоверни данни, които да предполагат наличие на реално и легитимно трудово правоотношение , поради което и осигурителните данни били без основание. В хода на административното производство са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21 -01047482/09.12.2021 за заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5. ал. 4 от КСО за 8 лица, включително и за Караджова за периода от 19.09.2016 г. до 30.04.2018 г. Задължителните предписания са връчени лично на управителя на 13.12.2021 т. и не са обжалвани. В изпълнение на издадените задължителни предписания на 17.02.2022 г. данните по чл.5. ал.4, т.1 от КСО подадени за Караджова за периода от 19.09.2016г. до 30.04.2018г. от Полимон - ДД ЕООД, са заличени. Административният орган обосновал оспореното решение за възстановяване на добросъвестно полученото парично обезщетение като правна последица от заличаването на данните по чл. 5. ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя. За да потвърди оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел решението като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Обоснован е правен извод, че наличието на трудов договор не е достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, а за да бъде лицето осигурено", следва да упражнява трудова дейност. Приета е липса на доказателства Караджова да е осъществявала трудова дейност при работодател Полимон ДД ЕООД. Съдът приел, че са налице нови данни по см. на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, за да потвърди като законосъобразно решението на Директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено разпореждане РВ 3 21 01177429 от 11.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на доброволно получено парично обезщетение. Потвърдени са констатациите за неоснователно изплатено парично обезщетение за периодите на отпуск за временна неработоспособност, което произтича от влезлите в сила задължителни предписания за заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на Караджова. За да отхвърлил възражението на лицето, че задължителните предписания ЗД-1-21-01047482/09.12.2021г. са документ с невярно съдържание, съдът е обосновал липса на процесуално искане за изключване на документ от доказателствата по делото по реда на чл. 193 от ГПК приложим на основание чл. 144 от АПК, както и липса на доказателства опровергаващи съдържанието на този документ. Решението е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което следва да бъде отменено. Видно от мотивите на Решение 1040-21-731 от 27.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град потвърждаващо разпореждане РВ 3 21 01177429 от 11.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на доброволно получено парично обезщетение за периода от 19.09.2016г. до 30.04.2018г. в размер на 9731,59лв. от Д. Караджова, за дружеството осигурител Полимон-ДД е установено, че е осъществявало стопанска дейност в периода 2016г.-2017г. , подавани са и ГФО. В разпореждането е обсъден периода 2018-2021г. , за който е прието, че дружеството не е разполагало със собствен капитал, който да е достатъчен за изплащане на декларираните месечни възнаграждения. Установено е подаване на ГДД за 2016-2020г. Представени са разплащателни ведомости за периода от 2016г. до 09.2021г. В административната преписка и в оспорените административни актове липсват категорични доказателства за внесени осигурителни вноски за фондовете на ДОО. Видно от оспореното решение на Директор ТД на НОИ в регистър Приходи на дружеството има данни за преведени осигурителни вноски за м.01.-03.2016г., без да е конкретизирано за кои лица са преведени тези осигурителни вноски. На осигурителя са изпратени задължителни предписания за събиране на сведения и пояснения , тези предписания са връчени и на Караджова, която е представила подробни обяснения относно трудовата си заетост в Полимон-ДД" ЕООД, но на лицето не са връчени задължителните предписания ЗД-1-21-01047482/09.12.2021г., по силата на които са заличени осигурителните и данни. В тази връзка неправилни са констатациите на контролните органи, потвърдени от съда че Полимон-ДД" ЕООД не е извършвало стопанска дейност по смисъла на Търговския закон за процесния период. В административната преписка има данни за осъществявана търговска дейност, подавани са ГФО, ГДД, издаване са фактури, налице са ведомости за изплащане на заплати. Констатира се противоречие в правните изводи на административния орган приемащи, че само три от лицата с трудови правоотношения, между които и касаторката, не са осъществявали трудова дейност, поради което по отношение на тях са заличени данни по чл.5, ал.4 КСО. За другите лица с трудови правоотношения с фирмата Полимон-ДДЕООД, с данни за подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода 2016-2017г. е прието за доказано осъществяването на трудова дейност.Не е ясно въз основа на какви данни са направени тези изводи, след като не е обследван въпросът какви осигурителни вноски и за кого са внасяни в ДОО. Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме за недостатъчно обосновани констатациите на контролните органи, материализирани в разпореждане РВ 3 21 01177429 от 11.08.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, съгласно което за Караджова липсват данни за упражнявана реално трудова дейност. За да се приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО и приеме, че случаят попада в изключенията на разпоредбата и добросъвестно получените суми за осигурителни плащания подлежат на възстановяване от осигурените лица, законът изисква нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото изплащане. Административният орган е приел като ново обстоятелство влезлите в сила задължителни предписания и този правен извод е подкрепен от първоинстанционния съд, без да се направи анализ на административния акт, от който произтичат неблагоприятните последици за осигуреното лице. В тази връзка правните изводи не са съобразени с другите събрани в административното производство доказателства и констатации. В изпълнение на чл. 26 АПК и по реда на чл. 18а АПК, административният орган е следвало да уведоми заинтересовано лице Караджова за издадените задължителни предписания, от които произтича заличаването на осигурителните и данни, за да може тя да се защити в производството по издаването на неблагоприятните за нея административни актове. Издадените на дружеството задължителни предписания за заличаване на осигурителните данни на Караджова на основание чл.5, ал.4 от КСО не са оспорени, а в производството пред административния орган, завършило с тяхното издаване, не е участвало заинтересованото лице. Очевидно е, че лицето за което се заличава осигурителна информация е заинтересовано от процеса по установяване качеството ме на осигурено лице. Видно от последващото настъпване на публични вземания, правният интерес от участие на лицето в това административно производство е обоснован. Безспорно е, че за да възникване фактическия състав на реализиране за правото да се получи парично обезщетение, лицето следва да е осигурено, като е необходимо да се докаже, че е налице реално извършване на трудова дейност и заетост на работника. Върховният административен съд в свое Определение 9091/29.09.2023 г. по адм. дело 8567/2023 г. вече се е произнесъл, че в случай на осигурител, който не извършва дейност и следва да заличи данните за осигурени лица, е налице пряко действие върху правата и законните интереси на осигурените лица, т.к. те се прекратяват с влизане в сила на задължителните предписания. В контролните производства на НОИ съдебната практика приема, че отношенията между осигурител и НОИ и осигурен и НОИ са различни и самостоятелни, и поради това, когато се проверява осигурителят, осигурените лица не могат да участват в административното и съдебно производство, като имат самостоятелни права, които могат да защитят. Действително в правоотношенията между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице. В случай обаче на недобросъвестност на осигурителя, който не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци, той няма интерес да защитава правата на осигурените лица в административно производство по издаване на задължителни предписания. Според настоящия съд осигурените лица в производството по издаване на задължителни предписания, пряко и непосредствено са засегнати от издавания административен акт и те търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни, въпреки че не участват като страна в това административно производство. Лицето, което претендира да е осигурено лице по отношение на НОИ и на неговия осигурител/ адресат на задължителните предписания/, следва да има процесуално право на защита и да бъде конституирано като заинтересована страна в производството по оспорване на задължителните предписания, защото именно те в конкретната хипотеза са основанието по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, по силата на което настъпват вредните последици от връщане изплатени обезщетения. В настоящия случай в контролното производство, НОИ не е установил всички факти по отношение на осигурителя и осигурените лица. По преписката липсват данни дали за лицето са внесени осигурителни вноски, отговаря ли то на условията визирани в чл.40, ал.1 от КСО към момента на определяне на правото на парично обезщетение. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най - малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и чл. 54к КСО. Следва извод, че лицето трябва да е осигурено, съгласно изричната норма на § 1, ал. 1, т. 3 КСО, както и да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск. В конкретния случай при извършени проверки от НАП, ИАГИТ и НОИ органът е установил липса на извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО, вкл. от касаторката, защото дружеството не е осъществявало търговска дейност за периода от 2018г. до 2021г. Не е отчетен един основен факт, че Караджова към 30.04.2018г. е с прекратено правоотношение и посоченият период за липса на стопанска дейност на дружеството не следва да рефлектира на нейните придобити осигурителни права. В случай, че същата участваше в административното производство по оспорване на задължителните предписания, вероятно би ги оспорила в този смисъл. Първоинстанционният съд е потвърдил оспорения пред него административен акт, без да вземе предвид , че в решението на директорът на ТП на НОИ-София град не са изложени мотиви защо за Полимон-ДД ЕООД се приема липса неосъществявана стопанска дейност и защо по отношение на Караджова също се приема, че не е осъществявала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО. Отделно е налице разминаване в посочените периоди относно упражняването на стопанска дейност от търговеца и трудовата дейност на лицето, чиито данни са заличени. В тази връзка настоящият съд намира, че директорът на ТП на НОИ София град при постановяване на оспореното пред съда решение не е изяснил по реда на чл. 35 и чл. 36 АПК дали е имало правно основание за подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицето и дали те са били правилно подадени от осигурителя. По така изложените съображения обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което след отмяната му касационната инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени обжалвания административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение