Решение № 8271 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Р. Иванов за отмяна на решение 67 от 29.01.2020г. постановено по адм. дело 958/2019г. по описа на Административен съд Плевен, оставено в сила с решение 10247/24.07.2020г., постановено по адм. дело 4153/2020г., по описа на Върховния административен съд, с което жалбата на Иванов против Заповед УРИ 316з-2021/04.06.2019г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Плевен,е отхвърлена. Молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство, което не е взето предвид при решаване на делото. Представя решение 50/11.06.2020г., постановено по НАХД78/2020г. по описа на РС-Червен бряг, влязло в сила след потвърждаването му с решение на ОС-Плевен по ВАНД530/2020г., с което Иванов е признат за невиновен в това, че на 23.08.2018г. по пътя между [населено място], обл. Враца, в посока към [населено място], транспортирал с товарен автомобил Форд транзит, с рег. [рег.номер на МПС] , незаконно добит от другиго дървен материал 1,6 пр. куб. м. дървен материал от вида цер на стойност от 35,78лв. като случаят е маловажен престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2 от НК. Иванов изтъква съвпадението на описанието на престъпния състав с фактическото основание за издаване на оспорената пред Адм. съд Плевен заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Моли на основание чл. 239, т. 1 от АПК решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. Ответникът директорът на ОД на МВР Плевен, чрез пълномощник П. Бояджиева главен юрисконсулт при ОД на МВР Плевен, оспорва искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен състав взе предвид следното: С решението на Адм. съд Плевен, чиято отмяна се иска, оставено в сила с решение на Върховния административен съд 10247/24.07.2020г., постановено по адм. дело 4153/2020г. жалбата на Иванов против Заповед УРИ 316з-2021/04.06.2019г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение е отхвърлена. Съдът приема, че жалбата е неоснователна, тъй като извършвайки на 23.08.2018г. действия по превоз на дървесина без изискващите се контролна горска мярка и превозен билет, в нарушение на законовите разпоредби на ЗГ, които действия са станали достояние на други служители на МВР и органи на прокуратурата и съда и на граждани, младши експерт Р. Иванов е извършил деяние, което нарушава установения правов ред, което при това се преследва по наказателен, респ. административнонаказателен ред, поради което не е опазил доброто име на институцията, която представлява и не е допринесъл за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, като с тези си действия е създал предпоставки за негативно отношение и недоверие на обществото спрямо полицейския служител и към институцията на МВР като цяло. Като прецени изложеното по горе и искането за отмяна, съобразно посочените в него основания Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното. Искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т.1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая представеното в настоящото производство присъда, с която искателят Иванов е признат за невиновен в това, че на 23.08.2018г. по пътя между [населено място], обл. Враца, в посока към [населено място], транспортирал с товарен автомобил Форд транзит, с рег. [рег.номер на МПС] , незаконно добит от другиго дървен материал 1,6 пр. куб. м. дървен материал от вида цер на стойност от 35,78лв. като случаят е маловажен престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2 от НК няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което влязлата в сила присъда, установяваща, че лицето е невиновно в извършване на престъплението, и то поради неговата маловажност не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната отговорност. Тя е ангажирана на друго основание, а именно поради извършените безспорно действия по превоз на дървесина без изискващите се контролна горска мярка и превозен билет, в нарушение на законовите разпоредби на ЗГ, които действия са станали достояние на други служители на МВР и органи на прокуратурата и съда и на граждани, поради което не е опазил доброто име на институцията, която представлява и не е допринесъл за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, като с тези си действия е създал предпоставки за негативно отношение и недоверие на обществото спрямо полицейския служител и към институцията на МВР като цяло. Поради всичко изложено съдът приема, че в разглежданата хипотеза не се установява наличие на нови факти, подкрепени с новосъздадени писмени доказателства от значение за делото. Ето защо липсват предпоставките за отмяна на атакуваното решение на основание чл. 239 т.1 от АПК. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски на ответника следва да се присъдят такива в размер на 100.00 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,