Решение № 13446 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2018 г.

Решение № 13446 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и С. Тонев срещу решение № 2043/1.12.2017 г. постановено по адм. дело № 1056/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас.

С атакуваното решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието е осъдена да заплати на С. Тонев, обезщетение в размер на 20 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Бургас в периода от 13.05.2016 г. до 18.05.2016 г. и неосигуряване на достатъчно жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното помещение, в което е бил настанен, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, препарати за почистване на спалните помещения и поддържане на хигиена в тях, както и в общите помещения в затвора в гр. Бургас, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част за размера над 20 лева до пълния предявен размер от 276,92 лева искът е отхвърлен.

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието е осъдена да заплати на С. Тонев обезщетение в размер на 750 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Бургас в периода от 26.05.2016 г. до 12.01.2017 г. и неосигуряване на достатъчно жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното помещение, в което е бил настанен, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, препарати за почистване на спалните помещения и поддържане на хигиена в тях, както и в общите помещения в затвора в гр. Бургас, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част за размера над 750 лева до пълния предявен размер от 15 267, 73 лева искът е отхвърлен.

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на С. Тонев обезщетение в размер на 300 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Бургас в периода от 25.01.2017 г. до 21.04.2017 г. и неосигуряване на достатъчно жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното помещение, в което е бил настанен, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, препарати за почистване на спалните помещения и поддържане на хигиена в тях, както и в общите помещения в затвора в гр. Бургас, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част за размера над 300 лева до пълния предявен размер от 14 455, 40 лева искът е отхвърлен.

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието е осъдена да заплати на С. Тонев и разноски в размер на 311 лева.

Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител, юрк. Чанев който обжалва решението в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на С. Тонев сумите от 20 лева, 750 лева, 300 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху главницата считано от съответните дати, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 311 лева. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необосновано, поради което моли да бъде отменено в обжалваните му части и бъде отхвърлен предявения от С. Тонев иск. В останалата част касаторът намира решението за правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. Тонев не взема становище по касационната жалба.

Втората касационна жалба е подадена от С. Тонев. Касаторът, чрез своя процесуален представител адв. С. Кралев твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърления размер на предявените от него искове и вместо него, да постанови друго по същество, с което да ги уважи изцяло. Претендира разноски.

Ответникът по тази касационна жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е взел становище за неоснователността й.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението, поради конституиране на ненадлежен ответник - началника на затвора – Бургас и алтернативно за частична недопустимост на съдебното решение по отношение на този ненадлежен ответник, респективно за правилност на решението в останалата част. Смята, че съдебният акт е постановен при съобразяване с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съгласно която настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение приема, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно, подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими за разглеждане по същество.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Производството пред Административен съд – Бургас се е развило реда на чл. 284 от ЗИНЗС по искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди както следва:

• за периода от 13.05.2016 г. до 18.05.2016 г. в размер на 276, 92 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 26, 51 лева и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба;

• за периода от 26.05.2016 г. до 12.01.2017 г. в размер на 15 267, 73 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 446, 20 лева и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба;

• за периода от 25.01.2017 г. до 21.04.2017 г. в размер на 14 455, 40 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 24, 14 лева и законна лихва върху главницата, считано от датата на предяваване на исковата молба.

Изложени са твърдения за незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора Бургас по неосигуряване на достатъчна жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, естествена светлина и възможност за проветряване на помещението, климатизация, чист въздух, условия за поддържане на лична хигиена, почистване и дезинфекция на спалните помещения, баните, тоалетните и столовата за описаните периоди.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства и анализ на чл. 284 от ЗИНЗС е стигнал до извода, че така предявените искове са частично доказани и основателни. Съдът е установил, че за исковите периоди Тонев е пребивавал в Затвора Бургас в килии с площ под установения минимум. Установил е, че спалните помещения са имали отопление, самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Били отключени през деня и заключвани през нощта, като за удовлетворяване на физиологичните нужди за времето през нощта в спалните помещения е имало кофа. В килиите е имало достъп до естествена светлина и въздух от прозорци с неотваряеми крила.

В свидетелски показания св. Рошманов и св. Шивачев – лишени от свобода сочели, че спалните помещения са били заключвани през нощта, липсвали са санитарни възли и течаща вода в спалните помещения, а през нощта лишените от свобода са ползвали кофи в килиите. От свидетелските показания се установява, че в килията, в която е бил настанен Тонев са били над четиридесет човека, прозорците не се отваряли и от затвора не се осигурявали препарати за почистване на килията.

От представените по делото доказателства, съдът е заключил, че исковете са частично основателни. Въз основа на така приетото е заключил, че са налице всички предпоставки на фактическия състав на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като съобразявайки се с продължителността, характера и интензивността на претърпените от Тонев неимуществени вреди и отражението върху психическото му здраве и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетението в горепосочените размери.

Решението е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за частичната основателност на исковите претенции, така и по отношение на определените размери на обезщетенията.

Административен съд Бургас е изследвал цялостно фактите по делото, съобразил е бездействията на затворническата администрация в Затвора Бургас, свидетелските показания и претърпените неимуществени вреди от ищеца. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав.

Съдът обосновано е разгледал приложимата практика на ЕСПЧ и по конкретно делото Йовчев срещу България и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти.

ЕСПЧ не еднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".

Мотивирана е преценката на съда, че е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС с неосигуряването на достатъчно жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното помещение, в което е бил настанен, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, препарати за почистване на спалните помещения и поддържане на хигиена в тях, както и в общите помещения в затвора в гр. Бургас. Последните по своята същност представляват незаконосъобразна дейност на затворническата администрация на затвора в гр. Бургас, довела до причиняване на неимуществени вреди именно в така посочения период.

Неоснователни са твърденията на касатора – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", че ищецът не е конкретизирал претърпените неимуществени вреди, че същият не е представил доказателства в тази насока. Установяването на част от предпоставки визирани в чл. 3, ал. 1 във вр. ал. 2 от ЗИНЗС, правилно са възприети от решаващия състав като благоприятстващи за настъпване вредоносния резултат за ищеца при пребиваването му в неблагоприятни битови условия в затвора в гр. Бургас и довеждането до неимуществени вреди за Тонев.

Правилно и съобразено с фактите по делото е изложението на съда касателно осигуряването на навременно медицинско обслужване и лечение. Мотивирано е приел, че не е налице бездействие на администрацията на затвора, а причината ищецът да не бъде хоспитализиран, въпреки, че бил глътнал пирон, е мнение на хирург. Видно от което на ищеца е осигурено адекватно медицинско обслужване - възможност да бъде прегледан. Оплакванията от храната, също са намерени от съда за опровергани.

Касационната инстанция намира за правилно решението и в частта, с която искът е отхвърлен по повод останалите твърдения обективирани в исковата молба на Тонев. Мотивите за недоказаност на същите се споделят по настоящият състав. А предвид факта, че касаторът Тонев излага възражения единствено по повод размера на обезщетението, който настоящата инстанция намира за коректно определен при стриктно спазване правилата за съразмерността, сочени в чл. 52 от ЗЗД и поради липсата на касационни възражения, касационният контрол следва да се осъществи в пределите на чл. 218 от АПК.

Решението е постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката на ВАС, ЕСПЧ и СЕС, ангажираните писмени и гласни доказателства и фактите по делото.

Неоснователни са касационните възражения на ГДИН касаещи неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение. С текста на нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, идентичен с този на чл. 10 от ЗОДОВ, е направено разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Видно от които законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат. Предвид което съдът правилно е възприел въведения специален ред за дължимост на разноски и неприложимостта на общите разпоредби, визирани в ГПК и АПК.

В настоящият случай касационната инстанция не намира за съществено процесуално нарушение конституирането на началника на Затвора – Бургас. Като ответник в производство е конституирана и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е надлежен ответник в производството по ЗИНЗС.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение