Решение № 60304 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2021 г.

Решение № 60304 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2586/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на П. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-183/10.12.2020 г. по гр. д. № 1580/2020 г., с което е потвърдено решение на Бургаски районен съд по гр. д. № 4313/2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от молителката против М. Д. Л., С. Д. Л. и Д. Д. Л. /правоприемници на починалия в хода на производството ответник Д. Д. Л. / искове за заплащане на сумите 1 500 лв – обезщетение за неимуществени вреди и 1 266 лв – обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва върху тези суми от 25.12.2012 г. до окончателното им изплащане. Молителката основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на твърдения, че фактическата обстановка е неправилно установена. Съдът следвало да приеме, че праводателят на ответниците я е увредил с противоправното си поведение. По същество, при наличие на такова поведение, нямало основание исковите й претенции да бъдат отхвърлени. Твърди, че са налице нови писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото и на това основание моли влязлото в сила решение да бъде отменено. Ответните страни М. Д. Л., С. Д. Л. и Д. Д. Л. оспорват молбата. Твърдят, че няма нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от значение за делото. Обстоятелството, че ищцата не останала доволна от действията на Д. Л., който й бил назначен по реда на ЗПП за процесуален представител, не съставлявало основание за отмяна на влязлото в сила решение. Считат, че молителката е недобросъвестна и молят молбата й да бъде отхвърлена. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Гр. д. № 4313/2018 г. на Бургаски районен съд е образувано по искова молба, подадена от П. Д. против адвокат Д. Л., предявени са осъдителни искове за парични притезания с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Твърденията, при които се претендира спорните права да са възникнали, са за причинени от ответника вреди при оказаната от него на ищцата правна помощ по НЧХД № 1415/2011 г. на Бургаски районен съд. В хода на производството ответникът починал и на негово място като страни по делото били конституирани правоприемниците му. С решение от 04.03.2020 г. първоинстанционният съд отхвърлил исковете като приел, че по делото не се установява противоправно поведение на праводателя на ответниците при оказаната от него правна помощ на ищцата. По жалба на П. Д. срещу това решение било образувано гр. д. № 1580/2020 г. на Бургаски окръжен съд. С решение № ІІ-183/10.12.2020 г., в сила от датата на постановяването му, този съд потвърдил обжалвания акт, солидаризирайки се с изложените в него съображения. Допълнително въззивният съд отговорил на доводите във въззивната жалба, като посочил, че от доказателствата по делото не се установява виновно неизпълнение на задълженията на адвокат Л. при осъщественото представителство на П. Д. по НЧХД № 1415/2011 г. на Бургаски районен съд. При тази мотивировка на решението на въззивния съд не може да се приеме, че са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяната на влезли в сила по посочената разпоредба има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Своевременното им представяне им пред инстанциите по същество трябва да е било обусловено от обективни причини. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като към молбата са приложени или документи, които са били представени, приети и обсъдени в производството, по което е издадено въззивното решение, или такива, чието представяне е било възможно, доколкото те са съществували към момента на подаване на исковата молба. За последните не е съществувала пречка допускането и приемането им да бъде поискано още в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Молителката не сочи обективни причини за пропускането на този срок, поради което дори тези доказателства да имат значение за делото, неприемането им се дължи на собствената й процесуална пасивност. Единствените приложени към молбата за отмяна писмени доказателства, които са създадени след постановяване на първоинстанционното решение, са съобщение от 18.02.2021 г. до П. Д. по гр. д. № 893/2020 г. на Бургаски районен съд, с което й се връчва препис от постановеното по делото решение, резултати от 04.03.2021 г. и от 15.03.2021 г. от лабораторни изследвания на П. И. Д., извършени от МЦ "Света София" и амбулаторен лист от 10.03.2021 г. за извършен преглед от лекар-специалист на П. И. Д.. Тези документи не установяват факти, относими към решаващите изводи на инстанциите по същество, които са основали решението си за отхвърляне на исковите претенции на липса на противоправно поведение на праводателя на ответниците. Затова те нямат значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска в настоящето производство. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и