Решение № 8701 от 18.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7859/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Василева, против решение 1973/11.06.2024 г., постановено по адм. дело 752/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументи в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът М. Д. М. в качеството му на Едноличен търговец (ЕТ) с фирма Мирад М. М., чрез адв. Тончева, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и становище. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх. 02-240-2600/844-21 от 27.10.2023 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, за кампания 2018, в частта на извършен отказ от финансово подпомагане в размер на 19 815.83 лв. и оторизиране на сума в размер 0 лева, както и в частта на наложена санкция за бъдещ период в размер на 19 249, 36 лв. Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила Решение 359/28.09.2022 г. по адм. дело 170/2022 г. на АС- Стара Загора, оставено в сила с решение 8243/31.07.2023 г. на ВАС, по адм. дело 616/2023г., с което е отменено Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2018, и преписката по заявление на ЕТ Мирад- М. М. с УИН 24/08618/08426 в частта му относно кандидатстване по мярка 11 Биологично земеделие е върната за ново произнасяне от административния орган. С обжалваното съдебно решение АС Стара Загора обявява нищожност на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020, за кампания 2018, с изх. 02-240-2600/844-21 от 27.10.2023 от 19.02.2024 г., в частта на извършен отказ от финансово подпомагане в размер на 19 815.83 лв. и оторизирана сума в размер 0лева, както и в частта на наложена санкция за бъдещ период в размер на 19 249, 36 лв., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФЗ. За да постанови обжалвания правен резултат, решаващият съд приема, че в случая е налице влязло в сила решение, с което е формиран извод по съществото на спора и видно от мотивите на решението оспореният административен акт е незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон, тъй като е налице неправилна и необективна преценка на административния орган за пълно наддеклариране на заявените за подпомагане площи по мярка 11 Биологично Земеделие, направление 12 Биологично растениевъдство /Мярка 11:БР 12/. На следващо място, първоинстанционният съд приема, че при издаване на уведомителното писмо не са съобразени задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влязло в сила съдебно решение по адм. дело 170/2022 г. на АС-Стара Загора. В обобщение съдът е обосновал извод, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, в който случай оспореният акт е нищожен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Стара Загора правилно е приел за установено, че при издаване на процесното уведомително писмо зам. изпълнителният директор на ДФЗ не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение 359/28.09.2022 г. постановено по адм. дело 170/2022 г. на АС- Стара Загора и дадените с него задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че второто уведомително писмо възпроизвежда почти изцяло съдържанието на отмененото по същия въпрос като е приложен законът по идентичен начин въпреки изричните указания на съда. При новото произнасяне административният орган е следвало да вземе предвид, че в административния акт не е посочена конкретната причина за установената недопустимост на заявените за подпомагане от ЕТ Мирад- М. М. площи по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство, за кампания 2018. Изрично е посочено, че позоваването от страна на органа, издател на уведомителното писмо на доклада за проверка на площи, установяващ разлика между декларирани и заявени площи, съответно култури по Мярка 11:БР 12 само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, доколкото той съдържа факти относно разлики в площи, а не конкретни съображения, обосноваващи посочените от органа намаления. Със съдебното решение по адм. дело 170/2022 г. по описа на АС-Стара Загора, влязло в сила на 31.07.2023 г. след обжалването му пред ВАС, е прието, че предходното уведомително писмо е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. При новото произнасяне административният орган е следвало да съобрази влязлото в сила съдебно решение и задължителните указания, които са дадени с него. Според чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая обосновано решаващият съд е приел, че е осъществена хипотезата на цитираната разпоредба, защото не е съобразено задължителното за административния орган при повторното произнасяне тълкуване на приложимия закон, съдържащо се във влязлото в сила решение на АС-Стара Загора. При повторното разглеждане на заявлението зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издал уведомително писмо със същото съдържание и е приложил материалния закон по същия начин както в отмененото уведомително писмо независимо, че изрично се е позовал, че действа в изпълнение на решението. Липсват нови, различни или допълнителни факти, които да са събрани в административното производство след връщане на делото като преписка. От съществено значение за правилното решаване на спора по приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК е осъщественият от АС-Стара Загора задълбочен и подробен цялостен анализ на съдържанието на повторния административен акт и извършените административни действия, които са напълно идентични с тези от първоначалното административно производство. По изложените съображения, решението на АС Стара Загора е правилно, като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като на ЕТ Мирад- М. М. следва да бъде присъдена сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лева адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е бланкетно и в този смисъл неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение