Решение № 11784 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5030/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Куманов, чрез пълномощника адвокат В. Колев, против решение 156 от 04.04.2023 г., постановено по адм. дело 51/2023 г. по описа на Административен съд Добрич. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на първонстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и на главния секретар на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК, Дирекцията) валидно е била делегирана от органа по назначаването компетентността да прекратява служебните правоотношения с държавни служители. Счита, че в оспореното съдебно решение липсват мотиви в тази насока. От твърденията си за липсата на компетентност за издаването на атакуваната заповед прави извод за противоречието й с целта на закона. Намира, че прекратяването на служебното правоотношение не е съобразено с изготвената му висока годишна оценка за изпълнение на длъжността. Поради връчването на заповедта шест дни след издаването й, както и непосочване в нея на реда и срока за обжалването й, прави извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на изложените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касация главен секретар на ДНСК, в представен отговор на касационната жалба чрез юрисконсулт П. Маринов и в съдебно заседание чрез юрисконсулти Ц. Илиева и А. Сибинова, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, с оставяне в сила на атакуваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена подадена от М. Куманов жалба срещу заповед РД-15-001/03.01.2023 г. на главния секретар на ДНСК, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение на длъжността инспектор в РДНСК Добрич, считано от 09.01.2023 г. От фактическа страна съдът е приел, че Куманов е бил назначен на тази длъжност считано от 04.01.2022 г., със заповед РД-15-13/30.12.2021 г. на началника на ДНСК, в която е посочена изрично разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, предвиждаща когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, възможност за органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Като безспорен е установен фактът, че атакуваната заповед е издадена в едногодишния срок по смисъла на посочената норма, което се потвърждава и от представена служебна бележка за ползвани от Куманов платен годишен отпуск и отпуск по болест в размер общо на 50 дни. При разрешаването на спорния въпрос дали главният секретар на ДНСК е бил компетентен да прекрати служебното правоотношение, съдът е описал съдържанието на чл. 108 и чл. 6, ал. 2 ЗДСл и предоставените му правомощия със заповед РД-13-376/24.10.2022 г. на основание чл. 10, ал. 2, т. 17 от Устройствения правилник на ДНСК от началника на Дирекцията, да издава актове за възникване, изменение и прекратяване на служебните правоотношения с държавните служители в ДНСК, по реда предвиден в ЗДСл. Възражението за липса на компетентност е намерено за несъстоятелно, поради което съдът е установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената форма и материалноправните и процесуалноправните разпоредби, предписани в закона. В нея се съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а органът по назначаване е упражнил правомощието си да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с Куманов, който е бил назначен на държавна служба за първи път, което правомощие е упражнено в законовия срок за изпитване. При тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата и е присъдил в полза на ДНСК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Правилно и обосновано Административен съд Добрич е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - главен секретар на ДНСК, на когото изрично на основание чл. 6, ал. 2 ЗДСл органът по назначаването е делегирал правомощия да издава актове за възникване, изменение и прекратяване на служебни правоотношения с държавните служители в ДНСК. Посочената норма предоставя възможност на органа по назначаването да възложи своите правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго. В специалния закон - Закона за устройство на територията (ЗУТ) и неговия чл. 222 ал. 1, в който се дадени специфичните правомощията на началника на ДНСК, не е предвидено друго по смисъла на чл. 6, ал. 2, предл. последно ЗДСл, така както законодателят е предвидил в други специални закони - например чл. 7, ал. 3 от Закона за дипломатическата служба, в който е предвидено, че тези правомощия министърът може да делегира на заместника си, а не на постоянния секретар. Забрана за делегиране на такива правомощия няма и в посочения от касатора чл. 6 ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДНСК, както и в ал. 3 на същия член, предвиждаща заместване при отсъствие на началника на ДНСК, а не делегация. Разликата между материалноправната делегация на правомощия и института на заместването е разяснена в тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. по тълк. дело 4/2002 г. на ВАС. Следва да се има предвид също, че чл. 10, ал. 2, т. 17 от Устройствения правилник на ДНСК изрично предвижда за главния секретар да изпълнява и други функции, които са определени в нормативен акт или са му възложени от началника, както е в случая. Освен това Устройственият правилник на ДНСК е подзаконов нормативен акт, който не може да противоречи на акт с по-висша юридическа сила, какъвто е Законът за държавния служител. Изложените правни доводи съответстват на изводите на първоинстанционния съд, поради което не са основателни възраженията на касатора, че решението не е мотивирано в тази му част и заповедта противоречи на целта на закона. Неоснователно е възражението за липса на преценка за ефективност на извършената от Куманов работа. Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл се извършва без предизвестие, по преценка на органа по назначаване. Последният няма задължение да мотивира извършеното прекратяване на това основание, съгласно чл. 108 ЗДСл. Преценката на органа относно качествата на служителя да изпълнява заеманата длъжност и съответно да прекрати служебното правоотношение е в кръга на неговата оперативна самостоятелност и след като законодателят не е предвидил за същата да бъдат излагани мотиви, тя не може да бъде проверявана от съда. Относно възражението, че оспорената заповед е издадена на 03.01.2023 г., а е връчена на 09.01.2023 г., касационният състав установи, че съгласно приложен по делото болничен лист, Куманов е бил в отпуск поради временна неработоспособност - общо заболяване, за периода от 03.01.2023 г. до 06.01.2023 г. (петък) включително, а заповедта му е връчена на първия работен ден след отпуска - 09.01.2023 г. (понеделник). Освен това връчването на заповедта на дата, различна от датата на издаването й, не представлява процесуално нарушение. Неоснователно е и последното възражение. Непосочването в административния акт пред кой орган и в какъв срок той може да се обжалва, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което не е основание за отмяната му. Неспазването на изискването на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК е скрепено от законодателя със съответната санкция за административния орган и води като последица приложението на чл. 140, ал. 1 АПК, т. е. удължаване на срока за обжалване на акта на два месеца, но не може да бъде самостоятелно основание за неговата отмяна. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, решаващият съд правилно е приложил разпоредбите на ЗДСл. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за разноски на ответника, като в полза на ДНСК следва да бъде присъдена сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в минимален размер, предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение